България има дълги традиции в отглеждането на медицински и ароматни култури и в производството на етерични масла. Експортната ориентация на сектора го е направила емблематичен за страната. Нарастващото приложение на етеричните масла в козметичната, медицинската и хранително-вкусови индустрия са двигател на ръста в сектора. Бързото развитие на ароматерапията ускориха търсенето на масла в света. В днешно време хората все повече се фокусират върху здравето си. Същевременно се увеличава желанието за ползване на 100% естествени материали. Увеличават се спа центровете и центровете за релаксация с ароматерапевтични терапии с етерични масла. Появяват се и нови сегменти за употреба на етерични масла в хранително-вкусовата промишленост. Етеричните масла със своите антибактериални свойства играят решаваща роля за естественото консервиране на храни.

Глобалният пазар на етерични масла се очаква да расте със средногодишен темп на натрупване от 8–11% в периода до 2031 г. според различни анализатори (Grand View Research, Markets and Markets и др.). Обемът на пазара ще достигне 41 млрд. долара през 2032 г.

В регистъра на производителите са вписани близо 3000 земеделски стопани, отглеждащи Роза дамасцена. Обектите за преработка на розов цвят са 51, като техният годишен капацитет за преработка е повече от 15 000 тона розов цвят. Средногодишно се събират около 12 до 14 000 тона розов цвят. 23% от произведения цвят е отгледан биологично. Произвежданото розово масло е около 3 тона. Цената на маслото на международните пазари достига 10 000 евро за килограм.

Лавандула

България е най-големият производител на масло от лавандула. Към днешна дата това не е предмет на особена гордост, защото България стана известна с предлагането на масло, което не отговаря на стандартите за съдържание на двете най-важни съставки в маслото. Заради лоши климатични условия и болести по растенията Франция намали обемите на произведено масло в средата на миналото десетилетие. Българските земеделски производители реагираха на тази възможност и бързо засадиха огромни площи с лавандула. За съжаление, масивите бяха основно в Северна България на плодородни почви, които традиционно се използват за производство на житни култури. Не беше отчетен фактът, че лавандулата дава висококачествено масло, когато е засадена на бедни, каменисти почви, над определена надморска височина и с над определен брой часове слънце греене. Така житницата на България, Добруджа, започна да произвежда тонове масло, от което никой няма нужда. Станахме свидетели на кратък цикъл на свръх високи печалби и дълг период на загуби и напускане на този сектор. В момента изкупната цена на масло от лавандула не покрива разходите на земеделските производители и отливът от сектора продължава.

Други масла

Подобни цикли на внезапно повишаване на търсенето, бързо достигане на ниво на свръхпредлагане и фалит са често срещани в производството на етеричномаслени култури. Повечето нишови медицински и ароматни култури като лайка, маточина, хизоп, валериана и други преживяха бум в периода 2016–2019 г. Площите нараснаха между 2 и 5 пъти над обичайните нива. Последва срив в производството заради натрупани запаси с непродадени суровини.

Климатичните промени

Промяната на климата влияе негативно на сектора за производство на етерични масла. За развитието на розата благоприятстват условията на това, което наричаме „мека пролет“. Плавно повишаващи се температури, слънчеви утрини и леки следобедни превалявания осигуряват оптимално развитие на земеделската култура. През последните години бяхме свидетели на климатични аномалии като късна пролет, което измести розобера в края на май и през юни. Редуват се години с непрекъснати валежи или пълна суша. Тази година бяхме свидетели на летни жеги през април, които подлъгаха растенията към цъфтеж и след това времето стана хладно и неблагоприятно. За лавандулата последните години в средата на юли имаше валежи, което е неблагоприятно за качеството на маслото.

Конкуренция

Най-големите конкуренти на България са нейните балкански съседни страни и страните от Южна Европа. В частност за розата основен и най-бързо развиващ се конкурент е Турция. Други конкуренти са Иран и Мароко. Интересно е да споменем как българи създават сами конкуренция на България, като изнасят разсад, техника за дестилиране и ноу-хау в Азербайджан.

Производството и търговията с етерични масла е маратон, а не спринт. Участниците с нереално високи очаквания за свръхдоходност в кратък период обикновено са разочаровани. Положителна тенденция е желанието на все повече малки и средни производители да затворят цикъла на производство и да предложат готов продукт. Заслужава да се отбележи, че през последните две-три години в сектора се постигна работещ баланс между изкупната цена на цвета, цената на бране и разходите за обработки. Производителите, които умело балансират между тези три важни компонента, могат да реализират разумна доходност.