Историята познава много примери на градове, които преживяват цялостно преобразяване, икономически ръст и просперитет поради правилно стратегическо планиране, оползотворяване на ресурси и развитие на иновации. Такива са Дубай след откриването на първите петролни залежи през 60-те, прилагането на стратегията на върховите постижения в Сингапур по време на управлението на Ли Куан Ю, Шанхай след създаването на специални икономически зони и отварянето за международната търговия и много други. Историите на развитието на съвременните мегаполиси в Азия и Америка са забележителни, но техните различни условия, ресурси и стратегически преимущества ги правят по-далечни и трудно приложими за страна като България. Затова нека се обърнем към пример, който е по-близък както в географско, така и в социално-икономическо отношение – полския град Катовице. Той преживява сериозни икономически трудности през 90-те поради свиването на тежката си индустрия и прехода към пазарна икономика. Въпреки това през 2024 г. Катовице става първият град в Централна Европа, носител на титлата „Европейски град на науката“, а от 2015 г. е част от престижната мрежа на творческите градове на ЮНЕСКО.

Предисторията на Катовице

След Втората световна война Катовице става символ на социалистическата индустриализация и на тежката промишленост, тъй като в града и областта са построени редица заводи и мини, а градът се развива като център на въгледобивната индустрия в Полша. През 90-те години след падането на комунизма и прехода към пазарна икономика, както много други индустриални центрове в Източна Европа, Катовице се сблъсква с поредица от икономически трудности. Закриването на мини и заводи води до висока безработица, тя поражда социални проблеми и чувство за безпътица. Изводът за местната управа, обществениците, предприемачите и академиците е един – градът трябва да намери нови източници на икономически растеж. Рецептата за градска метаморфоза и нов облик включва четири съставки: култура, проактивна администрация, привличане на нови бизнеси и инвестиции в образование и наука.

Преобразуване на минни площи в... културен център 

Първата част от метаморфозата на града включва преобразуването на старите промишлени площи в нещо много по-устойчиво – в цялостен културен комплекс. Именно културата е първият компонент, който става двигател на промяната. Така в Катовице се ражда идеята за Strefa Kultury – мащабен проект за цялостно обновяване, който включва няколко значими културни и обществени институции, разположени в съседство една до друга. Една от най-впечатляващите сгради в културния комплекс е залата на Националния симфоничен оркестър на Полското радио (NOSPR), открита през 2014 г. На годишна база Катовице е домакин на 27 музикални фестивала, а освен да привлича посетители за музикалните събития, залата допринася и за утвърждаването на Катовице като Град на музиката на ЮНЕСКО. Втората емблематична сграда в комплекса е Музеят на Силезия, разположен на територията на бивша мина. Музеят предлага колекция, свързана с историята, културата и изкуството на Силезия, а старите индустриални структури като кули и минни съоръжения са запазени и интегрирани в новия дизайн. Третата сграда в комплекса е „Конгресен център – Катовице“ – откритото през 2015 г. място за конференции, изложения и международни събития, което укрепва позицията на града като бизнес център.

Развитие на една от най-добрите специални икономически зони

Специалната икономическа зона в Катовице (Katowicka Specjalna Strefa Ekonomiczna) е създадена през 1996 г. с цел да стимулира икономическото развитие в региона на Горна Силезия, като привлича чуждестранни инвестиции да спомогне за растежа на полски производители и оттам – заетостта в целия регион. Както повечето специални икономически зони, така и тази в Катовице предлага освобождаване от корпоративен данък и други налози в зависимост от размера на направените инвестиции и броя на създадените работни места. Въпреки това част от другите предимства, които предлага, са по-интересни – възможност за организиране на квалификация на служители в образователни програми на Полско-германския център за хибридни леки конструкции, поддържане на база данни с потенциални подизпълнители, организиране на регулярни срещи с тематични групи предприятия. Така тя става лидер сред полските специални икономически зони. В момента в нея работят над 540 предприятия, които са инвестирали около 9,6 милиарда евро и са създали повече от 90 000 нови работни места. Инвеститорите в зоната са компании като General Motors, Fiat Chrysler, Brembo, Electrolux, Capgemini и други.

Научни иновации и образователна трансформация

В хода на прехода към пазарна икономика образователната система в Горна Силезия претърпява значителни промени и се адаптира към новите изисквания на глобализирания пазар и нарастващата нужда от иновации. Водещи институции като Силезийския университет в Катовице и Силезийския технологичен университет се фокусират върху модернизацията на академичните програми и развитието на нови специалности в области като информационните технологии, мениджмънта, международните отношения. Днес, влизайки в Силезийския университет, посетителите могат да намерят брошура, озаглавена „50 изключителни постижения на силезийската наука“. Тя представя научни разработки в разнообразни области, включително здравеопазване, социални иновации, устойчиви индустрии и опазване на културното наследство. Според данни от Националния център за изследвания и развитие на Полша (NCBR) страната бележи значителен успех в привличането на финансиране по програмата „Хоризонт Европа“, като има 88,64% увеличение на средствата спрямо предходната програма „Хоризонт 2020“.

Инвестираща администрация

Един от ключовите фактори за успеха на Катовице в трансформацията от миньорски град към модерен културен и икономически център е силната ангажираност на местната администрация с инвестиции в градска инфраструктура. Самата администрация на града посочва като конкурентно предимство, че около 20% от градския бюджет се насочват към инвестиции, което позволява непрекъснато подобряване на инфраструктурата – от пътната мрежа и обществения транспорт до спортни и културни съоръжения, както и програми за енергийна ефективност на обществените сгради.

Една от иновативните инициативи на града е бизнес инкубаторът Rawa.Ink, който създава благоприятна среда за стартиращи предприятия. Той предлага обучителни курсове, организира събития и срещи между новосъздадени фирми, местната власт и академичната общност. Важен елемент от стратегията на инкубатора е интернационализацията на бизнеса – чрез партньорства с международни организации и други бизнес инкубатори от Франция, Тунис, Мадагаскар и Швейцария, предприемачите получават възможност да развиват своите идеи на световната сцена.

Визията на града е формулирана в стратегията „Катовице 2030“, която се основава на четири основни стълба: иновация, интелект, интеграция и интернационализация. Стратегията предвижда конкретни цели като разширяване на детски ясли и градини в новите жилищни комплекси, въвеждане на телемедицински услуги, изграждане на система за мониторинг и подобряване на качеството на въздуха и водата, както и създаване на академичен район в центъра на града. Също така се залага на развитието на биомедицински технологии чрез специализиран център за трансфер на знания и технологии, както и на обогатяването на културната и бизнес инфраструктура чрез големи събития, мрежи от конгресни и културни съоръжения.

Трансформацията на Катовице от минен център в културен и технологичен град предлага модел, който е по-близък и приложим за българските градове в сравнение с мегаполиси като Дубай или Шанхай. Въпреки индустриалното си минало Катовице успява да се насочи към култура, образование и иновации, като развива цели нови икономически сектори. Това е път, по който български градове със силна индустриална история могат също да преминат.