Да разполагаш със собствени ресурси тук и сега. Това е огромната стойност, която минната индустрия на България може да осигури и ясно се вижда, че тя ще расте значително в идните години.

От началото на 2025 г. стана категорично ясно, че Европа не може да се осланя напълно и безусловно, както досега, на най-големия си геополитически партньор. Светът бързо се променя и ако климатичните особености вещаят повишаване на температурите, то на полето на международно сътрудничество все по осезаемо навлиза хлад. Гарантираните доставки на ресурси поне три пъти излизаше на първо място сред факторите за стабилно икономическо развитие през последните 5 години.

Шокове в системата

Политиката на открит търговски протекционизъм спрямо Европа, която американският президент Тръмп поде в началото на 2025 г. ясно показва, че Европа трябва да мобилизира усилия и да преподреди приоритетите си, за да може самостоятелно да реагира на новите постоянни шокове на системата,  които неизбежно предстоят.

Именно в този тон бяха и посланията на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен на срещата на G7 в Канада през юни тази година. „Трябва да диверсифицираме и да изградим устойчивост на критичните вериги на доставки, особено по отношение на суровините. Нека предложим на страните, богати на минерали, партньорства, които създават работни места и добавена стойност на местно ниво. Трябва да изградим алтернативна мрежа от доверени доставчици“, каза тя в основното си обръщение. Тя намекна, че Старият континент изостава в сравнение с Китай при разработването и производството на ключови ресурси и компоненти, необходими за предстоящото ни високотехнологично бъдеще.

Това е възможност за минната и добивна индустрия на България, която и без това има водеща позиция в няколко направления. Пред нея повече от всякога съществуват опции за разширяване на дейността и повишаване на ефективността, именно по силата на преосмислените приоритети на Европейския съюз. Дългосрочното устойчиво развитие е невъзможно без иновации, сътрудничество с научноизследователски звена и внедряването на повече дигитални технологии от последно поколение, на което вече ставаме свидетели. Всичко това е директно свързано с достъпа до средства за инвестиции.

Финансиране

Според последния доклад за минната индустрия на консултантската компания Ernst & Young водещите компании от сектора активно работят за разширяването на възможностите си  за финансиране, като всяка една се стреми да има поне 4 независими източника на капитал. „Като се има предвид, че е твърде вероятно макроикономическите условия да  продължат да бъдат предизвикателни, не е изненадващо, че минните компании обмислят партньорства, джойнт венчъри или дори интеграция в рамките на големи финансови групи, за да намалят риска при изпълняване на големи инвестиционни проекти“, се казва още в документа.

У нас минният сектор видимо се стреми да бъде сред най-добрите работодатели, да осигурява заплащане, което е силно конкурентно на пазара, възможности за обучения, както и програми за подобряване и развиване на градската среда и общността в районите, за които е местен.

Нови технологии

Но ще са необходими и много инвестиции в иновации и автоматизации. Технологиите в сферата, подобно на почти всички икономически сектори, се развиват с много бърза скорост. Една от новостите в индустрията например са

управлявани с изкуствен интелект индустриални роботи и системи.

Проектите от този тип се фокусират върху подземен добив на руди с висока прецизност на изкопа, като по този начин се постига едновременно минимален негативен ефект за природната среда и максимална ефективност на добива. Те също така могат да включват и други напредничави технологии, като добавена реалност (AR) и системи дигитални двойници. Ползите от тях са повишена ефективност, намален отпадък, оптимизация на рудодобивния процес, по-кратки операционни времена и по-високи стандарти за сигурност.

Бъдещето на минната индустрия у нас и по света ще зависи в голяма степен от способността й да възприема и прилага нови технологии. Реализацията на подобни проекти обаче изисква стратегическо планиране, целенасочени инвестиции и развитие на квалифицирани кадри. Ако представителите на българските минни компании, подобно на голямата част от местния бизнес, успеят да се адаптират към новите изисквания на глобалните пазари, ще могат не само да останат конкурентоспособни, но и да играят значима роля в прехода към по-устойчиви и иновативни модели на добив, гарантиращи така ценната сигурност на доставките.