ArtVista БРОЙ /// Мениджър 12/2025

Имало едно време едно събитие, което спазвало строги правила. Започвало навреме, свършвало навреме и винаги било на бляскава локация. Поканите били златни и достигали само до избраниците на кралството. Подиумът бил неговата каляска, а светкавиците – придворните феи. Всяко движение на дефилиращите принцове и принцеси било строго контролирано. От първата стъпка до последното щракане на камерата… Но станало полунощ. 00:00АМ Часовникът ударил. Каляската изчезнала. Балната зала се превърнала в сцена на открито. Стъклената обувка се търкулнала в търсене на нови подиуми, по които да поеме. Публиката се втурнала, без да чака покана – вече всеки ред бил първи. Легендата гласи, че от тази нощ нататък стъклената обувка препускала през континенти. Модата искала да я намери, ала тя се скривала в различни пространства: реални, измислени, дигитални. Търсили я в изоставени фабрики, на забележителности, на пшенични полета, във виртуални пространства… ала тя все по-умело се криела и била все по-непредвидима. Отдавна стъклената обувка отказала да върви по подиума в една права линия. Сега имала целия свят на разположение… или въображение? Успяла ли е модата да намери стъклената обувка, или тя все так...