Киното е пълно с истории за велики постижения, а истинските истории са онези, които се услаждат най-много на филмовото изкуство. Истории за успехи и победи, за покоряване на невъзможни върхове. Истории за хора, постигнали всичко и направили себе си по-големи от живота. Каквото е самото кино. Най-важното е да има вдъхновяващ сюжет.

„Ферари“ е вече на голям екран. Филмът е важен проект за режисьора Майкъл Ман, защото разказва за живота на човека, изобретил спортния автомобил, такъв какъвто го познаваме днес. Италианско съкровище, както нарича сам себе си Енцо Ферари. Неговият живот, подобно на малцина други, е вълнуващ точно като за кино.

„Ферари“ – бензин в кръвта

Препълнената зала в Sala Grande Theatre във Венеция буквално жужи преди премиерата на състезателната драма „Ферари“. Филмът е своеобразно завръщане на режисьора Майкъл Ман към качественото кино, а наличието на звезди като Адам Драйвър и Патрик Демпси е признак за добър старт. И тъй като по фестивалите най-сигурният признак за добре свършена работа са аплодисментите, Майкъл Ман и Адам Драйвър могат да си отдъхнат – „Ферари“ е придружен от 6-минутни овации.

Филмът е сниман в Италия близо до родното място на Енцо Ферари – град Модена. По-голямата част от лентата обаче е заснета в района на град Бреша (само на 150 км от Модена), където е започвало и свършвало едно от най-известните ралита по онова време – „Миле Миля“. Цялата история във „Ферари“ е основана на биографичния роман от 1991 г. „Енцо Ферари: Човекът и машината“ на американския журналист Брок Йейтс и се фокусира върху легендарното автомобилно състезание „Миле Миля“. Действието се развива през 1957 г., когато е последното издание на изключително тежкото рали с дължина от над 1000 мили по пътищата на Италия. Енцо Ферари залага всичко на успеха в състезанието, притиснат от заплаха от банкрут и сериозни семейни проблеми. Филмът проследява турбуленциите в личния и професионалния живот на Енцо през онова злощастно лято, по време на което върху него виси още една сянка – няколко месеца по-рано Ферари е загубил сина си Дино.

Биографиите не са чужди на Майкъл Ман, негови са филмите „Вътрешен човек“ и „Али“ – биографичният филм за Мохамед Али с Уил Смит в главната роля. За разлика от тях обаче „Ферари“ е филм, който не разглежда целия живот на основния персонаж, а се концентрира върху сюблимен момент – едно автомобилно състезание, което почти съсипва кариерата на Енцо, както и връзката със съпругата му Лаура именно през този труден период. Това е момент на доста промени за италианеца. Той има дългогодишна любовница, за която Лаура разбира. Синът му умира и вече нестабилният му брак е съвсем разбит от тази загуба, както и от новината, която жена му научава година по-късно – че съпругът ѝ има и незаконен син от любовницата си Лина Ларди. Във филма ролята на Лина е поверена на младата звезда Шайлийн Уудли.

Ман споделя, че се опитва да филмира историята на „Ферари“ повече от 30 години, а желанието за това датира още от 1967 г., когато за първи път вижда кола на автомобилната марка в Лондон. Кинолентата набляга на красотата на дигиталните изображения, усъвършенствани в годините от последния филм на Майкъл Ман „Хакер“ насам. Италианските пейзажи и препускащите автомобили изглеждат несантиментално изумителни по начин, перфектен за режисьора.

Истински истории

Великите иноватори и техните постижения винаги са били апетитна хапка за киното. Енцо Ферари е поредната брънка в голямата машина на седмото изкуство, което сякаш на периоди се сеща за реалните драми и хората, променили с нещо времето, през което живеят. А зрителите обичат такива сюжети. Само през 2023-та, когато „Ферари“ направи своята премиера на фестивала във Венеция, киното разказа историята на Наполеон Бонапарт и на човека, изобретил атомната бомба – Робърт Опенхаймер. Последният, истинско пиршество за сетивата, обра повечето награди „Златен глобус“ и се нарежда сред големите заглавия, които най-вероятно ще приберат съвсем скоро и няколко оскара.

Ако погледнем назад във времето, ще видим, че историческите драми и филмите, посветени на изобретатели, винаги са били на почит не само когато говорим за награди, но и когато седмото изкуство се цели в по-голям дял от зрителския интерес. „Опенхаймер“ се превърна в един от най-касовите филми за годината при това, без да е част от сага, мета вселена или да е продължение на успешен франчайз. А в днешния културен пейзаж това е, меко казано, рядкост. Историите за велики хора, постигнали невъзможното в трудни обстоятелства, са сочни и интересни. Винаги са се правели и така ще продължава и занапред. Особено когато зад кормилото на филма стоят големи и признати имена.

Големи режисьори и много награди

През 2004 г. режисьорът Мартин Скорсезе заедно със сценариста Джон Лоуган решават да разкажат историята на авиационния пионер Хауърд Хюз – ексцентричен милиардер, пресметлив индустриалец и холивудски филмов магнат, прочут с любовните си афери с едни от най-красивите жени в света. Хюз е скандален, както с визиите си и безобразното си държане, така и с нелепия начин, по който умира.

„Авиаторът“ се фокусира върху най-забележителния период в живота на Хюз – от средата на 20-те години до 40-те години на ХХ век, когато, докато режисира и продуцира холивудски филми, той прави няколко световни рекорда като пилот, конструира, създава и тества нови самолети. Леонардо ди Каприо получава номинация за „Оскар“ и гордо изнася на екран образа на Хауърд Хюз в неговите най-добри и най-ужасни моменти. Сигурно не е случайно, че Майкъл Ман е продуцентът на този зрелищен филм.

Десет години по-късно режисьорът Греъм Мур реализира проект, който отдавна иска да направи. Филмът се нарича „Игра на кодове“, а неговият център е великият математик Алън Тюринг. Бенедикт Къмбърбач облича студеното и стегнато присъствие на Тюринг и го пресъздава по чудесен начин на екран. Действието се развива по време на Втората световна война, когато Алън Тюринг, брилянтен математик от Кеймбридж, е вербуван от британската армия, за да разбие нацистките кодове. Работата му начело на екип от непригодни гении не само съкращава войната, но и развива технологиите до степента, в която могат да бъдат изобретени компютрите, които познаваме днес.

През 2019-а в Amazon Prime без много шум и някак между другото излиза филмът на иранската режисьорка Марджан Сатрапи „Радиоактивен“, който разказва за невероятните постижения и открития на полския учен Мария Кюри и нейния съпруг Пиер Кюри. Мария Кюри е единственият човек, спечелил Нобелова награда за постижения в две различни научни дисциплини – физика и химия. Макар че тя успява да открехне вратата към познанието на някои от най-могъщите сили във Вселената, нейната история е въздействаща и в друг контекст – тя е една гениална жена, която се бори да бъде чута и да ѝ бъде признато по достойнство правото да бъде поставяна като постижения до своя съпруг.

Не може да пропуснем и филми като „Социална мрежа“ на Дейвид Финчър и Арън Соркин, които рисуват не особено доброжелателен, но със сигурност впечатляващ портрет на създателя на Facebook Марк Зукърбърг. И до днес Зукърбърг отказва да коментира филма, което само трябва да ни накара да поискаме да го гледаме, ако още не сме го направили.

Пет години след „Социална мрежа“ Дани Бойл и Арън Соркин пресъздават на голям екран историята на още един от технологичните гении – Стив Джобс. Създателят на Apple е починал само преди 4 години и „Стив Джобс“ се превръща в третия и ако се съди по критиките – най-успешен опит на Холивуд да направи кинопреглед на живота на създателя на „Макинтош“. Първият филм за създателя на Apple се нарича „Пиратите от Силициевата долина“ и е телевизионна продукция, която се появява през 1999 г. с Ноа Уайли като младия Джобс. А вторият е „Джобс“ с Аштън Къчър.

Не можем да пропуснем

Тъй като започнахме с „Ферари“, е редно да допълним списъка със забележителни автомобилни драми, особено ако ви се е отворил апетит за такива. Ford v Ferrai (преден у нас като „Пълно ускорение“) е биографична спортна драма със забележителен актьорски състав (Мат Деймън, Крисчън Бейл и др.) на режисьора Джеймс Манголд. В него ще видим как американският автомобилен дизайнер Карол Шелби и пилотът Кен Майлс се борят с корпоративната намеса и законите на физиката, за да построят революционната състезателна кола за „Форд“, за да победят „Ферари“ в състезанието „24 часа Льо Ман“ през 1966 г.

Ще споменем и още няколко истории за велики изобретатели и личности, художествено обезсмъртени на екран. „Теорията на всичко“ е прекрасен разказ за живота на Стивън Хокинг, неговата работа в областта на физиката, както и за борбата му с болестта на моторните неврони. Вълнуваща и непозната доскоро история разказва също „Красив ум“ – филмът ни среща с гениалния математик и носител на Нобелова награда Джон Наш, който се бори с шизофренията. „Джой“ пък е от онези киноленти, които ни срещат с малките големи хора, заложили всичко на мечтата си, за да променят своята съдба. Филмът разказва за Джой Мангано, изобретателката на Miracle Mop – прототипа на модерния моп за под и нейната борба да изгради собствен бизнес. „Миг на гениалност“ е филм за Робърт Керкбрайд, който изобретява по-добър вид чистачки за автомобили, но се бори за признание и компенсация за своя изумителен изобретателски принос.

Сюжети за хора, надскочили времето си и собствения си бит, за да оставят отпечатък в света, е имало винаги и ще продължава да има. Историите им, пресъздадени на кинолента, са въпрос на време и на малко продуцентски късмет.