Госпожо Евтимова, беше време, когато горяха спорове за литературната стойност на научната фантастика, а сега се питаме какво е бъдещето не само на литературата, на писателя и куп други професии, но изобщо на човека? Какво мислите за ерата на изкуствения интелект?

Приветствам развитието на изкуствения интелект. Достатъчно е той да e в ръцете на мъдър човек, човек, лишен от алчност.

Изкуственият интелект би работил, както е работило в исторически план оръжието, създадено от кремък. Когато каменното оръдие е способствало да се запази животът на племето и човекът да оцелее в крайна сметка. Тогава това оръжие наистина има висока стойност. Жалко е, когато оръжието на човека се използва за отнемане на живот и елиминиране на постигнатото в цивилизацията. Изкуственият интелект би могъл да превърне живота в осъществена мечта, в полет към далечни планети, в изследване на тайните на човешкото съзнание, в лечение на нелечими засега болести. От друга страна, той би могъл да се превърне и в смъртоносно оръжие, така че отново опираме до стойността на духовния свят на човека.

Знам, че AI вече се използва за написване на литературни творби, за създаване на музикални произведения, в редица други области, но е ясно също и че той не би могъл да постигне това, което човешката духовност може да постигне – обичта, верността, лоялността. Така че, именно със своята човешка характеристика, с хуманния спектър на всяка личност ние водим изкуствения интелект и бихме могли като човечество да го превърнем не само в свой съюзник, така както навремето древните мореплаватели са използвали корабите като средство за откритие на нови континенти и нови цивилизации, но можем да го използваме и за да открием неизвестното вътре в нас, в нашите сили, във възможността да помогнем на по-слабите, на болните.

Днес има много страхове, а като че ли липсва позитивният разказ за бъдещето?

Позитивният разказ за бъдещето би могъл да бъде написан от неимоверни трудности и с още по-неимоверни трудности би могъл да бъде реализиран. Но аз мисля и съм дълбоко убедена, че именно трудностите изковават и характера, и човечеството. Ако всичко е лесно, готово, сложено на трапезата ни – в какво бихме се превърнали ние? В една шепа консуматори, които по никакъв начин не биха се различавали от едноклетъчните организми, които консумират, отделят, нарастват, за да могат да унищожат другия едноклетъчен организъм. В този смисъл не бих казала, че страхът от развитието на изкуствения интелект е безпочвен, а е много здравословен. Разглеждам страха като необходимост. Той е предпоставка човек да бъде изобретателен и максимално подготвен. Да учи и да знае. Друг е въпросът как ще възприемем страха – дали ще го възприемем като средство, тоест с ясното условие, че ние сме тези, които ръководим, че няма да се поддадем той да ни тласне към нещо неразумно и убийствено. Страховете за бъдещето винаги са съществували. Винаги са били използвани от шарлатани, които на гърба на страховете трупат огромни дивиденти и печалби. Но когато страхът е здравословен, той предизвиква задълбочено проучване, за да бъде човек в известна степен сигурен, че избраният път е верният, че той ще доведе до добруване в бъдеще.

Как се постига добруване?

Моето разбиране за добруване е много различно от това на паразита, който седи, очаква да му е много добре, очаква пред него да бъде проявявано раболепие, да му бъде доставяно всичко. Не, добруване за мен означава ежедневна работа, подобряване на знанията, трупане на нови умния – това е добруване. Когато знаеш повече, когато умееш повече, тогава всъщност настина си много добър и тогава заслужаваш добруване. В такъв смисъл изкуственият интелект е свързан с преодоляване на затрудненията, пред които човечеството е изправено – заплахите от пандемия, от войни. И отново опираме до отговорността на човека, защото добруването е отговорност. Отговорност е да не накърняваме интересите на другите хора, да не крадем от тях, да не унижаваме тяхното достойнство. И всеки, който използва изкуствения интелект в тази посока – намаляване на територията на болката, увеличаване на територията на здравето и достойнството, този човек ще заслужи своето добруване. Надявам се, във вида, който аз си представям. Работещият човек е знаещият. Работещият и знаещият човек има много малко време да завижда, неговото време е посветено на това да решава реално съществуващи проблеми. В това добруване поставям и разумния риск. Знаем старата латинска поговорка „Съдбата помага на смелите“, а смелият човек поема разумен риск. Той се изразява във възможността при провал човекът не само да оцелее, но и след оцеляването да направи един много съзнателен анализ на допуснатите грешки, така че да има смелостта отново да поеме по пътя, за да превърне провала в трамплин към утрешен успех.

Какъв е вашият оптимистичен сценарий за България? Казвате, че „бъдещият лидер“ вече е роден, но как ще го познаем?

Моят оптимистичен сценарий за България се опира на моя опит и ежедневна работа с много талантливи хора в Софийския университет и в Академия „Знание“, които участват в лекторатите по творческо писане. Това са хора, които категорично казвам – притежават висока степен на силно развит талант. Той е основа за моя оптимизъм. Дали се е родил бъдещият лидер? Да. Как ще го познаем? На първо място това е човек, който не мисли предимно за своята банкова сметка, не гледа да извлече печалба от всичко, да оглозга някого до кокал. Този човек забелязва болката и не я подминава. Този човек не вдига безпомощно рамене. Раменете на този човек са изправени. В повечето случаи е обект на безкрайно много критики. Често губи „приятели“, защото не следва изгодата, а своята чест и слава. Чест, която означава постоянство и непреклонност в борбата с лъжата, с измамата, с високомерието. Този човек не е високомерен, защото зад маската на недосегаемост се крие липсата на възможности. Високомерният човек не върши работа. Той пише коментари в социалните мрежи – как всички са отпадъци, а само той е на висота. Човекът, който свързвам с позитивния сценарий за Българя, не оплюва, а работи, за да се реши на дело проблем. Бил той дупките по път, който води до малко село, или спирането на водата в един град.

За мен този човек е отворен за света. Той мисли как България да попадне на световната карта, на световната културна и научна карта, както младежите ни, които печелят и по математика, и по астрономия, и по физика, и по дебати на международните олимпиади. Този човек цени грамотността. Той вярва, че неграмотността е само едно временно състояние, и прави така, че да внуши на хората – с незнание не може да се стигне до никъде. С бруталност и с агресия – да, стига се до някъде, но в крайна сметка с тях заличаваш себе си, ако хората ти се усмихват, го правят от страх, не от обич.

Развитието на високите технологии е важно за този позитивен сценарий. Ние имаме талант, а талантите са онези, които решават всичко и в световен, и в регионален, и в микроплан. Талантът създава пътища, които са били немислими по-рано. Талантът създава увереност, че човекът струва нещо, че човекът не е роден, за да живее в килия и съзнанието му бъде промивано с лъжи. Той е противовес на лъжата, на измамата и на бедността.

Как да формираме ценностен ориентир, който да ни води в морето от информация?

За да приема дадена информация, търся най-малко седем източника. Днес това не е трудно, но как да постъпим, когато тя е противоречива – прави се внимателно проучване, макар и в спешен порядък. Допитвам се до експертите в съответната област, заслужили моето доверие, но понякога и в техните отговорите има разнобой. Отново проучвам, чета. Живеем сред океан от информация, но той съвсем не е добронамерен. Заливащите вълни могат да ни удавят. За да бъдеш уверен, че нещо е истина, днес изисква много упорит, последователен труд, но така знаеш, че никой не е създал верига около вас, в която да ви окове. В тази епоха на фалшиви новини и фалшиви факти, които се опитват да изкривят нашия поглед за света, разбираме, че истината може да бъде единственото средство за продължаване напред и е най-мощното оръжие.

За какво разказва романът ви „Той носи моето мълчание“ (He May Wear My Silence), който стана повод за поредното ви отличие в САЩ?

Романът е за извънземна цивилизация, която живее в подсъзнанието на хората и нейният най-главен член е Смъртта, но всъщност това е роман за Истината. Истината като врата, която открива пред човечеството различни възможности и оттук и за Избора. Истината е единствената пътека за човечеството напред. Всяко нещо, което се опитва да я изкриви, да я покрие с тонове лъжи и непочтеност, води до загуба на човечество и в крайна сметка може да доведе до цялостното му заличаване. Романът има доста сложни проекции, написах го направо на английски и все още нямам възможност да го преведа, защото работя върху друг роман и цикъл разкази, свързани с общи герои.

Ще поверите ли превода на друг?

Как?! От български автор друг да превежда, това е просто невъзможно!

На български език преди броени дни излезе сборникът „Луничави разкази“, издаден от „Жанет-45“. Сега очаквам и последният ми роман, издаден също от „Жанет-45“ на български език – „Резерват за хора и вълци“, да излезе във Великобритания. Понякога очакването на автора в литературата е много горчиво. Но моята формула на активно търпение е, докато очаквам, да работя по нещо друго. Решението на всичко за мен е много, много работа. Най-големият враг на унинието, тъгата и потиснатостта е много работа, която да обземе духа ти. Превръщаш думата „трябва“ в „искам“ и го свършваш.

Здравка Евтимова стана първият носител на новоучредената американска награда за фантастика на името на американския учен, писател, изобретател и лингвист Томас О'Конър Слоун (Dr. T. O'Connor Sloane). През декември 2023 г. Starship Sloane Publishing издаде новия роман на Здравка Евтимова „Той носи моето мълчание“ (He May Wear My Silence). Това е вторият роман на българската писателка, който излиза в САЩ. Автор на предговора е Найджъл Съклинг, а корицата (Storm Coming) е дело на отличения с наградата художника Боб Егълтън, и двамата носители на наградата „Хюго“. Анотацията на задната корица е написана от редактора на списание Star*Line Жан-Пол Л. Гарние. Разказите на Евтимова са преведени в повече от 30 държави по света. Тя е носител на редица национални и международни награди. През декември 2023 г. на българския пазар излезе сборника „Луничави разкази“, издаден от „Жанет-45“. Последният ѝ роман „Резерват за хора и вълци“ на същото издателство бе отличен с „Цветето на „Хеликон“ като най-продаваната книга във веригата през 2022 г.