От възникването им до наши дни високите сгради са неизменна част от силуета на градовете. Появата им в края на XIX век и началото на XX век бележи началото на една безкрайна надпревара във височина, често свързана с просперитет и икономическо благоденствие. Развитието на градовете в хоризонтално отношение се пренася и по вертикала, като много често се образуват характерни зони и клъстери. В северноамериканския контекст, това развитие е предимно в централните зони на градовете (downtown), а в европейските, поради характера на историческото формообразуване, то е свързано с оформяне на клъстери извън пределите на централните части. Азиатският модел на ситуиране може да бъде характеризиран като смесица между горните два. Вертикалният град е и експериментална площадка за инженерните нововъведения в строителните конструкции, архитектурния дизайн и материалите. Една от причините за възникването му са и липсата на достатъчно свободни пространства в градската среда, които не дават поле за развитие освен във височина. Един от най-емблематичните примери в това отношение е Хонг Конг. Натиск върху градската екосистема Подобно на градовете и историческото напластяване на функции в тях по идент...