Какво са „Съветски дънки“/Solviet Jeans?

Това е абсурдът на една епоха, която застрашително се кани да се завърне. Историята на соца, погледната през лещата на комедията. И също така едно неясно, опияняващо усещане, че свободата е възможна въпреки системата.

Как се стигна до тях?

След десетки хиляди написани страници – някои изтрити, някои заснети. И след хиляди срещи с идеи и хора, докато в един миг не усетиш, че точно в този момент, точно тази история, точно с тези хора ще се случи. Имала съм това преживяване няколко пъти и винаги е мистично.

Дълъг ли е пътят от България до световния пазар?

Не е дълъг, но има насрещен вятър. Ето например БНТ възпрепятства световното разпространение на два сериала, на които съм създател и съсценарист. Също така, за да излезе нещо качествено от България, трябва малко повече от артистичен ентусиазъм – например дългосрочна визия и познаване на световните критерии. В момента подборът на проектите е по-скоро енигматичен (както в Националния филмов център, така и в държавната телевизия).

Кой е ключът към добрия сценарий?

Можеш да владееш всички драматургични тънкости, но пак сценарият да се провали. Случва се и на най-талантливите. Така че нямам идея какъв е ключът. Само знам, че ако ти се падне в ръката, си сигурен, че го имаш.

Защо са важни историите и как избираш да ги разкажеш ти?

Важни са, за да се справяме с безсмислието на живота. Моят личен вкус е да избереш непопулярната гледна точка. И да намериш онази пропаст между съзнателните намерения на героя и несъзнателните му желания. Тогава е неочаквано и вълнуващо.

Любимата ти история от тези, които вече си разказала?

Все по-често се улавям, че любимата ми история винаги е последната. Може би защото все още я преживявам.

А историята, която си искала да разкажеш, но не си успяла?

Има много истории, които витаят, но всяка си чака точния момент. Нямам предвид времето, а по-скоро вътрешната необходимост.

Какво е мнението ти за българското кино и къде е то на световната карта в момента? Българското кино е като купеста облачност с неочаквани разкъсвания. Извън някои спорадични проблясъци, които се случват въпреки системата и заслужават истинско уважение, в по-голямата си част остава локално. Много се надявам, че лошият климат вътре в гилдията скоро ще отмине и все повече ще се чува гласът на хората –обединители. Имаме нужда да се подкрепяме, а не да се подкопаваме.

Кои са твоите вдъхновители?

Вдъхновяват ме най-различни хора. Често не са известни.

Какво ти предстои?

Никога не знам какво ми предстои, все се чувствам пред неизвестното, въпреки че имам работа за две години напред. Имам няколко проекта в различен етап на развитие или продукция. В момента пишем втори сезон на Soviet Jeans, подготвям филмов сценарий за Латвия, както и моят режисьорски дебют.