За първи път концепцията за нанонаука въвежда физикът Ричард П. Фейнман през 1959 г. в лекция пред Американското физическо дружество, а терминът „нанотехнология“ е използван през 1974 г. от японския изследовател Норио Танигучи. В средата на 80-те гоодини Ерик Дрекслър прави нанотехнологиите обществено достояние със своята книга „Двигатели на сътворението: Настъпващата ера на нанотехнологиите“. Днес с термина „нано“ се означават технологии и материали с размери под 100 nm. Приложението на тези материали е насочено към различни сфери: физика, химия, биология, наука за материалите и медицина. „Една биологичната система може да бъде изключително малка. Голяма част от клетките са микроскопични, но много активни. Те произвеждат различни вещества, движат се наоколо, мърдат и правят всякакви чудесни неща – и всичко това се случва в много малък мащаб. Клетките споделят и информация. Помислете за възможността ние също да може да правим нещо толкова малко, което да изпълнява всичко онова, което искаме – да създадем обект, който да маневрира на това ниво!“ - Ричард Фейман (1959) Фейнман би останал изумен от развитието на нанотехнологиите, които предоставят инструменти за измерване, изучаване и ра�...