В продължение на десетилетия университетите често бяха оценявани през езика на ефективността и конкурентоспособността. Вмъкваме образованието в рейтинги, в заетост, брой студенти, популярност и икономическата възвръщаемост. Това не е напълно погрешно: университетът не може да бъде откъснат от икономиката, от пазара на труда и от реалните потребности на обществото. Проблемът възниква тогава, когато тези критерии започнат да изместват по-дълбоката мисия на висшето образование – да изгражда личности, способни на критическо мислене, морална преценка, въображение, гражданско участие и отговорност. Комерсиализацията на висшето образование превърна много университети в институции, които все по-често мислят за студентите като за клиенти, за преподаването като за услуга. Дипломата се превръща в продукт, а знанието е инвестиция с измерима възвръщаемост. В академичната литература това се описва като преход към „академичен капитализъм“, при който пазарното поведение, приходите и пазарният дял постепенно изместват обществената мисия на висшето училище. Този процес има сериозни последици. Когато университетът започне да се държи основно като пазарен участник, той рискува да загуби р�...