Как би дефинирал големия успех?

Да омагьосаш, да разтърсиш, да влезеш в съзнанието на публиката и да ги накараш да осмислят своето ежедневие.

А световния успех?

Да мога да творя в голям мащаб с размах и без постоянни компромиси.

Как виждаш българското кино в момента? И накъде отива то?

В момента българското кино започва да развива по-разнообразни истории. Радвам се, че има амбиция за своя собствена идентичност, която не се подчинява на външната представа за България.

Какво научи от хората, с които беше в Берлин, и какво още имаш да учиш?

Хората, с които бяхме в Talents, бяха невероятни – никога не бях срещал толкова подкрепяща среда сред кинотворците, всеки ми даде някакъв ценен съвет от своя собствен процес и тепърва ще ги прилагам в предстоящите снимки на късометражния ми филм „Те“ с подкрепата на Националния фонд „Култура“ това лято.

Кой е любимият ти момент от преживяното?

Възможността да съм в среда, в която всички се чувстваме толкова заредени и споделени, че никой не възприема останалите таланти като конкуренция, а като съмишленици, с които заедно можем да се развиваме.

Имаш ли любима среща със звезда от фестивала?

Един от най-вдъхновяващите моменти за мен беше срещата с шведския режисьор Леван Акин, автор на And Then We Danced, страхотен грузински филм за танц и идентичност. Заради начина, по който беше организирана програмата, не успях да посетя всички събития, които исках. Не присъствах на разговорите с Мартин Скорсезе и Айра Сакс, който режисира един от любимите ми филми от миналата година – Passages, но добрата новина е, че част от лекциите са свободни за гледане онлайн и всеки, който се интересува, може да ги намери в сайта на Berlinale Talents.

Какъв искаше да станеш, когато беше малък, и как се развиха нещата?

Като малък исках да стана доктор, защото идвам от лекарско семейство и винаги ми е било интересно, както и вдъхновяващо, да се грижиш за здравето на хората. Въпреки че поех по друг път, социалните теми винаги се прокрадват и в изкуството ми и така знам, че съм на прав път.

Какъв е начинът ти на работа и откъде черпиш идеите си?

Вдъхновението е навсякъде около мен. Обичам да създавам колажи и буквално, и преносно от думите, които чувам по улицата, музиката, която случайно намирам, цветовете на светлината по време на залез. Стига да са отворени сетивата ми, обикновено моите идеи се развиват, като събирам на едно място различни фрагменти, които иначе не биха имали място заедно. Често докато гледам други филми и представления, кристализират проблемите и посоките, върху които да работя. Затова гледам активно да посещавам всички възможни представления на колегите в България и да следя какво се случва на международната сцена.

Кой е филмът или историята, които ти повлияха и те накараха да поискаш да си това, което си днес, и защо?

Има два филма, които са ми повлияли много, и то по различни начини – „Мулен Руж!“ на Баз Лурман, който ми показа, че има място за всичкия блясък и разнородни идеи, които и аз харесвам да съществуват в един свят, и Lady bird на Грета Геруиг, който за мен е много автентична и красива човешка история и ми показва дълбочината и меланхолията, която и аз искам моята работа да носи.

Какво следва сега?

В момента сме в активна подготовка с продуцента ми Нура ал Кадри по новия ми късометражен игрален филм „Те“, който написахме заедно със Симеон Тодоров и ще режисирам това лято. Филмът е копродукция между Studio Karakshyan и Studio Hot Potato и го подготвяме от почти 3 години, като вече всичко се материализира пред нас – работим върху кастинга, костюми, музика и много други приятни неща. Вълнувам се за вселената, която предстои да създадем, и нямам търпение да го споделим и с българската публика възможно най-скоро.