Д-р Георгиева, кои са най-сериозните предизвикателства пред българското здравеопазване днес?

Това е много важен въпрос. Системата се сблъсква с няколко големи проблема – недостатъчно финансиране, недостиг на медицински кадри, остаряла инфраструктура и липса на ефективен контрол. Към това се добавя и неравният достъп до здравни услуги в различните региони на страната. Здравната вноска у нас е една от най-ниските в Европа, а цените на клиничните пътеки отдавна не отразяват реалните разходи за лечение и инфлацията. Това поставя болниците в изключително трудна позиция.

Корупцията и злоупотребите също подкопават системата – те изяждат ресурси, рушат доверието и демотивират хората, които работят почтено. Друг сериозен проблем е начинът, по който се управлява бюджетът на НЗОК. Когато той се интегрира в общия държавен бюджет, се губи част от независимостта на касата. Това отваря врата за политически натиск и ограничава гъвкавостта ѝ при вземане на решения. В крайна сметка от всичко това страда пациентът.

Когато между болниците има честна конкуренция, те се стремят да предлагат по-добро качество, по-добро обслужване и повече иновации – и това носи реална полза за хората. Но когато се намесят корупционни практики, този стимул изчезва. Системата става тромава и губи фокуса си от най-важното – човека, който търси помощ.

Как бихме могли да изградим модерни болници с комплексен подход? Можем ли да вземем пример от други държави?

Разбира се, можем и трябва да се учим от страни с работещи модели – като Швеция, Германия или Япония. В Япония например здравеопазването е изградило хармония между високите технологии, профилактиката и уважението към пациента – модел, от който всички можем да се учим. Там системите са изградени около пациента, с модерен подход и ясни стандарти.

Ключът е в няколко неща – инвестиции в съвременна инфраструктура, внедряване на нови технологии, изграждане на екипи, които работят заедно – лекари, сестри, терапевти, психолози. Не по-малко важно е да се осигурят добро обучение и постоянна квалификация на персонала. Трябва да има реален контрол върху качеството и партньорство между държавата и частния сектор. Само така може да се изгради болница, която е не просто място за лечение, а център за грижа, доверие и професионализъм.

Как България може да задържи младите специалисти да останат и да се развиват тук?

На първо място – с достойно заплащане и реални условия за развитие. Недостигът на медицински специалисти вече е осезаем. Когато лекарите и сестрите работят на предела на силите си, това се отразява както на тях, така и на пациентите. Пренатоварването води до грешки, изтощение и усещане за безизходица. А когато няма перспектива, хората просто си тръгват.

За да се промени това, трябват не само по-високи заплати, но и уважение, възможности за професионален растеж, достъп до обучение, участие в научни проекти и усещане, че трудът им има значение. Младите лекари не търсят просто работа – те търсят смисъл. Днес сме залети от информация за „чудодейни“ лечения и недоказани методи.

Как според вас лекарите могат да насочат пациентите към правилната грижа?

Да, това е голям проблем на нашето време. Интернет дава достъп до всичко – и до знание, и до заблуди. Затова ролята на лекаря днес не е само да лекува, а и да помага на хората да се ориентират сред тази лавина от информация. Това става чрез открит, ясен и човешки разговор. Лекарят трябва да обяснява разбираемо защо даден метод е ефективен или защо друг крие рискове. Пациентите усещат, когато им говориш честно и с уважение.

Така се изгражда доверие. Важно е и самите лекари да продължават да учат – да следят новите изследвания, да участват в обучения, да обменят опит. Когато лекарят е информиран и уверен, той става и най-добрият проводник на знание и спокойствие за своя пациент.

Как виждате ролята на жените в трансформацията на здравеопазването?

Жените играят изключително важна роля. Те не само съставляват голяма част от медицинския персонал, но и допринасят с нови гледни точки, емпатия и човечност. Жените често са двигател на промяната – въвеждат иновации, развиват нови подходи за грижа и поставят пациента в центъра на вниманието. Те са и тези, които често успяват да подобрят комуникацията в екипа и с пациентите, защото носят естествена чувствителност и разбиране. Освен това жените имат силен глас в изработването на здравни политики и в борбата за равенство и достъп до качествена грижа. Тяхното участие в управлението, медицината и обществените процеси е безценно – защото носят баланс, устойчивост и човечност в една система, която има огромна нужда именно от това.

Д-р Елиза Георгиева е управляващ съдружник на лечебните заведения МБАЛ „Св. Пантелеймон – Плевен“ ООД, ДКЦ „Св. Пантелеймон“ ООД и Медико-дентален център „Св. Пантелеймон“. Тя е и основател и управител на Фондация „Св. Иван Рилски“.