Чат с приятели, гледане на видеоклипове в метрото до училище и качване на нови снимки в социалните мрежи у дома – днес децата и младежите растат в условията на разнообразна медийна среда. И са с устройствата си буквално навсякъде и почти по всяко време, когато са будни. Често нито те, нито родителите им усещат колко време прекарват със своите екрани.

Напоследък се появяват все повече научни изследвания, че прекомерното време, прекарано с мобилен телефон, вреди на здравето и благополучието на децата и младежите.

Например скорошно проучване, публикувано в специализираното издание Journal of Human Development and Capabilities, показва, че млади хора на възраст между 18 и 24 години, които са получили първия си смартфон на 12-годишна възраст или по-рано, са с по-висока вероятност да страдат от мисли за самоубийство, агресивно поведение, загуба на връзка с реалността, затруднена емоционална регулация и ниско самочувствие.

Излагането на социални мрежи в ранна възраст вероятно обяснява връзката между ранната употреба на смартфони и по-лошото психично здраве, смятат учените. Сред другите възможни фактори са кибертормозът, нарушеното качество на съня и отслабените връзки със семейството.

В рамките на проучването изследователите анализират данни от над 100 000 младежи по цял свят като част от проекта Global Mind Project, чиято цел е да изследва ефектите на съвременното общество върху психичното здраве. Всеки участник попълва въпросник за определяне на индивидуалния коефициент на психично здраве (Mind Health Quotient) – комплексен показател за социалното, емоционалното, когнитивното и физическото благополучие. Изследователите се фокусират върху представителите на поколението Z (родени между 1997 и 2012 г.) – първите, които израстват с постоянен достъп до смартфони и социални мрежи от най-ранна възраст. Резултатите показват, че младежите, получили първия си смартфонq преди да навлязат в тийнейджърските години, имат значително по-нисък коефициент на психично здраве в сравнение с тези, които са започнали да използват такива устройства по-късно.

Именно на фона на тези тревожни изводи възниква и големият въпрос: как се отглежда дете в ерата на смартфоните, YouTube, TikTok и изкуствения интелект? Преди десетилетие той звучеше футуристично, а днес е глобална образователна, здравна и политическа дилема. Докато технологиите проникват все по-дълбоко в детството, различните държави реагират по свой начин – чрез забрани, ограничения, стимули и образователни реформи. Общият извод? Няма универсално решение, но има важни уроци.

България: с предстоящи промени

С предложените промени в Закона за училищното и предучилищното образование в България се предлага пълна забрана на ползването на мобилни телефони в училище, като изключение ще се прави при употребата им за образователни цели, медицински нужди или извънредни ситуации. В момента има забрана за ползването им в час, като всяко училище (или всеки учител) намира само решение как да се събират телефоните на децата и как да се съхраняват през учебните часове.

Като цяло у нас темата за децата и технологиите остава в периферията на обществения дебат. Българските ученици прекарват средно над 5 часа дневно пред екрани според данни на УНИЦЕФ. Дигиталната грамотност е маргинализиран елемент от учебния процес. Липсва и национална стратегия за дигитална хигиена или подкрепа за родителите.

Франция: училището без телефон

Франция може да се приеме за първопроходник. Тя предприе една от най-видимите стъпки още през 2018 г., като забрани използването на мобилни телефони в началните училища и във всички средни училища, известни като колежи. Законът обхваща както междучасията, така и обедните почивки. Целта – да се насърчи концентрацията и социалното взаимодействие лице в лице. Миналата година страната затегна забраната за използване на мобилни телефони за всички средните училища. Това означава, че учениците на възраст от 11 до 15 години трябва да заключват устройствата си в шкафче или чанта в началото на деня и имат достъп обратно до тях само когато си тръгват от клас.

Подобни регулации са приети и в Гърция, Италия и някои канадски провинции. Според изследвания на френския Национален съвет по дигитално образование мярката има ефект, но води и до опити за заобикаляне – чрез „умни“ часовници, таблети и дори скрити SIM устройства. Въпросът, който остава открит, е как училището да възпитава отношение към технологиите, вместо просто да ги изключва от полезрението на учениците.

Финландия и Естония: дигитални шампиони с човешко лице

Скандинавските и балтийските страни често се дават за пример в образованието – и не без основание. Естония, известна със своето електронно управление, залага на дигитална грамотност още от началното образование, но с акцент върху етиката, сигурността и критичното мислене. Учениците не просто използват технологии – те ги разбират.

Финландия прилагаше доскоро screen-time aware политики – тоест не забранява екраните, а учи децата как и кога да ги използват. Вместо сухи правила училищата въвеждаха дебати, етични казуси и занимания с реални сценарии: как да разпознаеш фалшива новина, как да реагираш на кибертормоз, защо алгоритмите те следят.

Но поправката в Закона за основното образование, приета през април, забранява използването на мобилни телефони от ученици на възраст между 7 и 16 години по време на учебните занятия. Мобилни устройства вече могат да се използват в клас само с разрешение от учителq и то единствено за учебни цели, като помощно средство или по здравословни причини. 

Финландия дълго време е смятяна за образователен модел в световен мащаб, но при последното изследване на ОИСР отчете спад в класацията, която измерва компетентността на 15-годишните ученици по математика, грамотност и природни науки. Като цяло обаче страната показва, че дигиталната хигиена може да бъде възпитавана – не само регулирана. В някои училища дори се преподават основи на програмиране и дигитално предприемачество – не защото децата трябва да стават програмисти, а защото трябва да разбират механизмите зад съдържанието, което консумират.

Нидерландия: без телефони от началото на 2024 г.

Мобилните телефони са забранени в средните училища в Нидерландия от 2024 г. В края на 2023 г. Министерството на образованието обяви, че това не е законова забрана, а „спешна препоръка“. От учебната 2024/2025 г. директивата се прилага и за началните и специалните училища.

Въпреки това все още има изключения. Училищата могат сами да решат кога има смисъл да използват смартфони в часовете – например когато става въпрос за медийни умения. Децата, които се възползват от мобилните устройства поради физическо или умствено увреждане, също могат да продължат да ги използват.

Според властите целта е да се създаде среда, в която учениците да се концентрират по-добре, а учителите да преподават ефективно. Обсъжда се и въвеждането на „тихи зони“ в училищата – пространства без екрани, в които децата могат да четат, рисуват или просто да си говорят.

Китай: рестрикции в стил „дигитален комунизъм“

Най-радикалният пример идва от Китай. През 2021 г. властите ограничиха времето, което непълнолетните могат да прекарват в онлайн игри – до 1 час на ден, и то само в петък, събота, неделя и официални празници. Контролът е централизирано следен – с реални имена, идентификация чрез лицево разпознаване и задължителна регистрация в системата.

Китай блокира и десетки приложения и платформи, включително TikTok – чиято местна версия (Douyin) има „детски режим“, ограничаващ времето за ползване и съдържанието. Освен това съдържанието е строго модерирано – показват се образователни видеа, културни програми и ограничен достъп до стриймове на живо.

Държавата активизира и „центрове за интернет детоксикация“, които предлагат терапия на зависими младежи. Според критиците обаче този подход залага повече на контрол, отколкото на образование, и може да доведе по-скоро до травматизиране, отколкото до превенция. Но за авторитарен режим като китайския приоритетът остава: социален ред чрез дигитален надзор.

САЩ: дигитална тревожност и фрагментирани решения

В Съединените щати няма централизирана регулация, но на щатско и местно ниво се появяват все по-ясни политики. През 2023 г. щатите Арканзас и Юта въведоха закони, които изискват родителско съгласие за деца под 18 години при създаване на профил в социални мрежи.

Ръководители на Meta, TikTok и Snapchat бяха призовани на изслушвания в Конгреса заради въздействието върху психиката на децата.

Голямата тема в САЩ е отговорността на платформите. Върви дебат дали социалните мрежи трябва да носят правна отговорност за съдържанието, което предлагат на деца – особено алгоритмите, които усилват тревожност, самооценъчни проблеми и пристрастяване.

Съдебни дела срещу Meta вече са заведени от няколко щата с аргумент, че Instagram и Facebook вредят на психичното здраве на младежите. А в някои училищни райони започва и бойкот на социалните медии в клас – не със закон, а чрез договори между родители, учители и директори.

Южна Корея и Япония: технологични сили с противоречия

Южна Корея е един от първите примери в света за държавно финансирани програми срещу дигитална зависимост. Правителството организира „лагери за дигитален детокс“, в които ученици прекарват време сред природата без достъп до телефони и интернет. Освен това се предлагат обучения за родители и учители по теми като киберсигурност и онлайн поведение. Южна Корея, както и Китай, са се заиграли с така наречения Закон на Пепеляшка, който забранява на деца да играят игри между 24:00 и 6:00 ч.

Япония, макар и високотехнологична, е по-предпазлива – училищата в страната по правило забраняват смартфоните, но позволяват употребата на таблети и лаптопи за учебни цели. В същото време държавата среща трудности с регулиране на съдържанието – особено в контекста на анонимността и културното табу около менталното здраве.

В островната държава се разработват и национални насоки за това какво е „здравословно дигитално поведение“ – препоръки за родители, учители и дори за самите деца. Става дума не просто за екранно време, а за емоционалното въздействие на технологиите и необходимостта от баланс.

Културни контексти: кой възпитава децата в дигиталния свят?

Международните примери показват ясно, че подходите зависят не само от технологичната зрелост, а от културните ценности. Докато в азиатските държави доминират колективният контрол и стремежът към социална дисциплина, в западните общества темата се движи около индивидуалните права и дебатите за свободата на словото.

В Северна Европа пък балансът между права и отговорности изглежда най-устойчив – със стратегически фокус върху образованието. Но навсякъде става ясно, че въпросът вече не е „дали“, а „как“ да се регулира детският достъп до дигиталния свят – така че той да бъде безопасен и подкрепящ развитието.

Дигиталното детство не може да бъде изтрито. Все пак сме в XXI век. Но може да бъде пренасочено.

Въпросът вече не е дали децата прекарват твърде много време онлайн, а какво точно правят там, кой влияе върху възприятията им и какви умения (или зависимости) развиват в дигитална среда. Докато в някои страни екраните в училище са строго забранени, в други учениците изучават алгоритмите зад TikTok още в началните класове. Разликите в подходите са драстични – и разкриват не просто образователни стратегии, а културни кодове и дълбоки обществени страхове.

Настоящият технологичен момент изисква не паника, а осъзната адаптация – от родителите, от учителите, от самите институции. Технологиите няма да си тръгнат. Но нашето отношение към тях – особено когато става дума за децата – може да се промени.

Светът показва, че ефективната реакция е не просто в забраните, а в комбинацията от образование, етика и ясни граници. България има шанс да навакса – ако тръгне от най-важното: кой да възпитава децата в екранната епоха? Родителите, училището… или алгоритъмът?