През 1987 г. Чарлс Киндълбергер публикува „Мании, паники и крахове“ – история на инвестиционните бумове и последвалите ги спадове. Бумовете, оказва се, могат да бъдат разделени на такива, които водят до нещо полезно (като например създаването на железопътните системи в средата на XIX век във Великобритания, САЩ и др. страни), и такива, които не го правят (като скандалния балон около лалетата в Нидерландия през XVII век или ипотечната еуфория в началото на новия век). По всякакъв показател светът навлиза в интензивен спекулативен бум в областта на изкуствения интелект (AI). Ще изградят ли обаче всички инвестиции, вливащи се в индустрията, нещо полезно? За кого и с каква цел? Ще има ли неприятни отражения и как ще изглеждат те? Работата на Киндълбергер и всичко, случило се от 1987 г. насам, предполага, че за да се даде оценка на инвестиционния бум, трябва да се отговори на три важни въпроса. Първо, дали бумът включва нещо повече от просто покачване на цените на активите (както се случи с жилищния пазар в САЩ преди световната финансова криза от 2008 г.)? В този смисъл днес определено има голяма вълна от инвестиции в съоръжения и оборудване (като центрове за данни) по света. Инвестициите в информационно-те�...