През 1987 г. Чарлс Киндълбергер публикува „Мании, паники и крахове“ – история на инвестиционните бумове и последвалите ги спадове. Бумовете, оказва се, могат да бъдат разделени на такива, които водят до нещо полезно (като например създаването на железопътните системи в средата на XIX век във Великобритания, САЩ и др. страни), и такива, които не го правят (като скандалния балон около лалетата в Нидерландия през XVII век или ипотечната еуфория в началото на новия век).

По всякакъв показател светът навлиза в интензивен спекулативен бум в областта на изкуствения интелект (AI). Ще изградят ли обаче всички инвестиции, вливащи се в индустрията, нещо полезно? За кого и с каква цел? Ще има ли неприятни отражения и как ще изглеждат те?

Работата на Киндълбергер и всичко, случило се от 1987 г. насам, предполага, че за да се даде оценка на инвестиционния бум, трябва да се отговори на три важни въпроса.

Първо, дали бумът включва нещо повече от просто покачване на цените на активите (както се случи с жилищния пазар в САЩ преди световната финансова криза от 2008 г.)? В този смисъл днес определено има голяма вълна от инвестиции в съоръжения и оборудване (като центрове за данни) по света. Инвестициите в информационно-технологична инфраструктура – ​​важен фактор за фирмите и правителството – биха могли да повишат производителността и следователно да помогнат за икономическия растеж. Неприятно следствие е потенциално значително въздействие върху околната среда, дължащо се особено на увеличеното търсене на електроенергия и вода.

Второ, финансиран ли е инвестиционният бум предимно чрез емитиране на дълг (основен фактор в кризата от 2008 г.)? По отношение на AI отговорът не е еднозначен. Въпреки че най-големите участващи компании имат достатъчно положителен паричен поток, за да покрият вече направените разходи, значителна част от финансирането на доставчиците очевидно вече се осигурява от някои технологични дружества (например, за да могат други компании да купуват компютърни чипове). Кредитните рискове, свързани с тези взаимоотношения, са най-малкото неясни.

С нарастването на капиталовите разходи расте и експозицията на кредитните пазари, банковата система и потенциално дори на правителствата. Миналия месец Meta сключи най-голямата частна капиталова сделка досега с Blue Owl за финансиране на своя център за данни Hyperion, при което 27 млрд. долара бяха насочени в дружество със специално предназначение (SPV).

И това е само капка в морето: смята се, че 3–7 трлн. долара ще бъдат инвестирани в AI инфраструктура през следващите пет години. Технологичните компании вече сигнализираха, че ще се възползват от пазарите на дългови инструменти, включително чрез нови и по-рискови финансови споразумения. Очаква се частното кредитиране да осигури приблизително 800 млрд. долара през следващите 2–3 години, като оценките показват, че в началото на 2025 г. са достигнати 450 млрд. долара. Предстои да видим дали и как тези залози ще се изплатят.

Третият въпрос е може би най-важният към този момент – как точно тази технология ще бъде използвана? Разговори с лидери на компании с големи капитализации от традиционни сектори – за които се смята, че генерират голямо търсене на AI решения – потвърждават, че макар всички да очакват да постигнат значителни икономии и ефективност, почти никой не може с увереност да посочи допълнителни източници на приходи (например нови бизнес направления).

Например банките най-вероятно ще постигнат ефективност в обработката на документи, откриването на измами, управлението на риска, спазването на регулаторните изисквания, алгоритмичната търговия и/или маркетинга и анализа на клиентското поведение. Индустриалните компании вероятно ще постигнат ефективност чрез намаляване на заетостта в административни длъжности, управление на инвентара и ресурси, маркетинг и полево инженерство.

Ако служителите, изместени от AI, могат бързо да си намерят нови, продуктивни и (в идеалния случай) високоплатени работни места, тогава сме на път към ускоряване на растежа на производителността – с благоприятни последици за жизнения стандарт и публичните финанси. Това беше ефектът от железопътния бум през XIX век, поне в страни, където институциите бяха достатъчно прозорливи, за да позволят на обикновените хора да създават компании, да придобиват нови умения и да участват в профсъюзи. Но пред лицето на други големи вълни на автоматизация икономиките, които не можаха бързо да генерират достатъчно нова работа, се сблъскаха със сериозни проблеми на пазара на труда, а последиците за производителността в глобалната икономика понякога бяха и разочароващи.

Бумът на AI е подобен. Да, има излишък. Да, инвеститорите и ръководителите ще допускат грешки. И да, повечето печалби (а също и загуби) от акции вероятно ще се натрупат при хора, които вече са богати, защото собствеността върху акциите е неравномерно разпределена.

Въпреки всичко никоя държава, компания или гражданин няма да спечели от това да стои безучастно. Може да е по-безопасно да не се прави нищо сега и да се чакат по-добри версии на технологията, но това не е начин да се изградят умения за бъдещето и да се създадат повече работни места. Нещо повече, изобретателите и собствениците на нови технологии са тези, които влияят върху стандартите – както техническите правила, така и етичните принципи – и движат съответния политически дневен ред.

Страхувайки се от Китай, американският технологичен сектор върви с пълна пара напред в разширяването на изкуствения интелект с минимални предпазни мерки. Всички останали в САЩ и по света трябва да помислят сериозно как да играят играта.

Как може общностите да въведат AI по по-отговорен начин – например за подобряване на предоставянето на държавни услуги? Как може частният сектор да използва AI, за да създаде повече работни места? Как може да се осигури достатъчна защита на поверителността? Как може да се защитят децата и други уязвими групи от сериозни вреди?

Пътят на технологиите може да бъде начертан и пътят на революцията с AI се чертае сега. От каналите и железопътните линии до ерата на интернет един труден, но прост урок се откроява: ако хората, дадена компания или държава седят бездействащи и чакат ситуацията да се уталожи, може да не получат това, което искат и от което се нуждаят от технологията.