Положителната страна на синдрома на самозванеца

Синдромът на самозванеца звучи като лошо нещо. Чувствате се недостойни? Чувствате се несигурни и тревожни, въпреки че всъщност сте квалифицирани, опитни и талантливи?

Звучи ужасно. Звучи като нещо, което трябва да преодолеете.

Възможно ли е обаче този феномен да не носи само негативи?

Според проучване, публикувано в Academy of Management Journal, когато хората изпитват синдром на самозванеца (с прости думи чувството, че другите ви възприемат като по-умни, по-квалифицирани, по-опитни и като цяло „нещо“ повече,  отколкото самите вие се възприемате), те инстинктивно се опитват да насочат вниманието си към хората около себе си.

Това е особено вярно на работното място. Както пишат изследователите:

Служителите, които по-често стигат до такива мисли, възприемат по-фокусирана върху другите ориентация в отговор на заплахата за самочувствието, която подобни мисли предизвикват… Ето защо хората възприемат служителите, които по-често възприемат себе си за самозванци на работното място, като по-ефективни в междуличностно отношение.

Иначе казано, синдромът на самозванеца може да ви направи по-симпатични.

И може да ви накара да работите по-усилено. Както пишат изследователите:

Служителите, които по-често имат подобни мисли, се оценяват като по-ефективни, защото възприемат по-фокусирана върху другите ориентация, която влияе положително върху резултатите, свързани с компетентността.

Звучи ли странно? Не би трябвало. Имайте предвид, че хората, които се чувстват като самозванци, не се опитват да заблудят никого. Те не „се преструват, докато не успеят“. Те не се преструват, че притежават знания, умения или опит, които не притежават. В определени ситуации те се чувстват като самозванци, просто защото вярват, че са били надценени от другите.

Това чувство ги прави по-склонни да се стремят да заслужат тази оценка – и междувременно да пренасочат фокуса си към другите.

Това е нещото със синдрома на самозванеца. Лесно е да се предположи, че чувството на несигурност би накарало хората да се „фокусират навътре“ (да мислят за себе си, а не за другите), за да управляват чувството си за неадекватност.

Вместо това се случва обратното. Вместо да избягвате други хора, за да не разкрият „истинското“ ви аз, вашият междуличностен фокус се засилва, а не намалява. Склонни сте да слушате повече. Склонни сте да задавате по-добри въпроси. По-вероятно е да признаете постиженията на другите и да ги хвалите.

Перифразирайки изследването, когато изпитвате синдром на самозванеца, вие сте склонни да възприемете „фокусирана върху другите“ перспектива, което ви прави по-добър колега, лидер и партньор.

В същото време чувството за малоценност също ви кара да работите по-усърдно. Мислите, че съм страхотен продавач? Вероятно ще работя усилено, за да мога да докажа, че сте прави. Мислите, че съм талантлив програмист? Вероятно ще работя усилено, за да мога да докажа, че сте прави.

Ако други хора мислят, че правя нещо добре и се притеснявам, че някой ден ще бъда „разкрит“, че не съм толкова умел, колкото си мислят... Ще работя усилено, за да се уверя, че това никога няма да се случи.

Това е положителната страна на синдрома на самозванеца. Вместо да почивате на лаврите си, ще работите, за да докажете, че заслужавате тези лаври.

Така че, когато се чувствате като самозванец, може да се научите да гледате на това като на нещо положително, а не отрицателно. Това чувство естествено ще ви помогне да насочите още повече вниманието си към други хора. Това чувство естествено ще ви накара да работите по-усърдно. Това чувство ще ви мотивира да отделите време и усилия, за да докажете на себе си, че сте толкова умни, квалифицирани и опитни, за колкото ви мислят другите хора. Въпреки че, по всяка вероятност, вече сте точно толкова успешни.

…………….

Джеф Хейдън, автор на „The Motivation Myth: How High Achievers Really Set Themselves Up to Win“, за INC.com

Превод и редакция: Георги Георгиев