Може ли неувереността да бъде суперсила

Забелязвали ли сте, че черти, които в повечето случаи считаме за слабости, всъщност могат да бъдат тайни силни страни? Помислете за тихите, срамежливи колеги, които са отлични слушатели, или за тези, които понякога изглеждат малко мързеливи, но винаги намират най-ефективния начин да свършат нещата навреме.

Дори неувереността, която проучванията показват, че 70% от професионалистите изпитват в даден момент от кариерата си, може да ни накара да вземем по-обмислени решения и да предизвика творчески пробив. Тези качества, понякога възприемани като слабости, могат да бъдат чертите, които оформят ефективните лидери.

Като лидер на стартираща компания в продължение на почти две десетилетия аз също имам известен опит с неувереността. Между икономическите сътресения и възхода на ИИ, последните няколко години бяха изпълнени с непредсказуемост. Междувременно обаче научих, че съмнението в собствените ви способности, подобно на всяка друга черта, може да се трансформира в сила, ако се разглежда в правилната светлина.

Изненадващите ползи от неувереността

Ако потърсите в Google „неувереност и лидерство“, ще намерите безкраен списък от статии, раздаващи съвети как да преодолеете или угасите неувереността в себе си. Един изследовател обаче установи, че връзката между неувереността и представянето в работата е по-нюансирана, отколкото си мислите.

Изследователят от Уортън Басима Теуфик поставя под въпрос традиционното разбиране, че синдромът на самозванеца е нещо, което е категорично лоши. Тя установява, че тези мисли всъщност могат да служат като мотивация за по-добро представяне в работата, особено по отношение на междуличностните умения.

В своето изследване, включващо например обучаващи се лекари, Тюфик открива, че лекарите, страдащи от синдром на самозванеца, са в състояние да диагностицират пациенти и да разработват планове за лечение наравно с по-уверените лекари. Първите обаче са постигнали дори по-добри резултати при междуличностните взаимодействия - с други думи, те са се отнасяли по-добре с пациентите, били са активни слушатели и са предоставяли по-задълбочени обяснения.

Наличието на съмнения също може да доведе до по-обосновани решения. Когато не съм сигурен в решението, например, ще го проуча изчерпателно, преди да предприема действие. Това, че сме малко несигурни, може да ни направи по-предпазлив и аналитични – благоприятни качества за лидер.

Иначе казано, наличието на известно съмнение в собствените ни способности може да доведе до положителни резултати на работното място.

Използвайте неувереността на работното място

Когато се прокрадва съмнение, инстинктът ни често е да го заглушим или да опитаме да докажем, че това е грешка. Но неувереността не винаги е слабост - тя може да бъде мощен инструмент. Представете си автор, който се колебае, преди да сподели работата си, задавайки си въпроса дали е достатъчно добра. Вместо да отхвърли несигурността, той я използват, за да усъвършенстват писането си, давайки допълнителен тласък на своята креативност. Това съмнение не е пречка, а инструмент за подобряване на творбата. И когато авторът най-накрая сподели с други за работата си, той го прави с увереност, знаейки, че е извлякъл най-доброто от себе си.

Ето защо, когато се хвана да поставям под въпрос собствените си решения, опитвам да устоя на желанието незабавно да премахна съмнението. За целта първо си напомням, че несигурността не е лоша. Всъщност това е знак за отворен, буден и любознателен ум, винаги готов да научи нещо ново. След проверявам откъде идват съмненията. Ако несигурността продължава, търся начини да получа яснота – независимо дали чрез проучване, размисъл или консултации с колеги.

Проблемът е, че често сме твърде затънали в ежедневни задачи, за да забележим тези моменти на несигурност. Ние преминаваме от задача към задача, без да отделяме време, за да преценим дали изобщо се движим в правилната посока. Ето защо вярвам в заделянето на моменти за размисъл в ежедневния график. Дори когато съмнението в собствените ви възможности не ви тормози активно, проактивното размишление ви помага да направите по-добър избор. Проучвания върху метакогницията – практиката да мислим за собственото си мислене, показват, че редовното поставяне под съмнение на нашите мисловни процеси води до по-добри резултати при вземането на решения.

За мен воденето на дневник в началото и в края на всеки ден е най-ефективният начин за това. Тази практика ми помага да се върна към работата си с по-бистра глава и по-голяма увереност.

………….

Айтекин Танк, основател на JotForm за FastCompany.com

Редактор: Георги Георгиев