ТРАЙНА/// Повече забавление = повече успех

В определен момент родител, учител или шеф вероятно ви е казвал, че ако искате да бъдете по-успешни в живота, трябва да спрете да се лутате, да се стегнете и да станете сериозни. Барбара Коркоран би искала да ви каже точно обратното.

В скорошен  епизод на подкаста „Boardroom Talks“ звездата от  предаваенто Shark Tank и магнат в областта на недвижимите имоти беше попитана за най-добрия си съвет за лидери. Първият ѝ съвет беше точно обратното на повечето лекции за успех в гимназията.

„Забавлявайте се заедно с останалите. Ако не се забавлявате с хората, които работят за вас, няма да получите творческа сила. Няма да изпреварите другите във всичките иновации. Няма да накарате хората да останат с вас дълго време, да ви бъдат лоялни.“

В настоящата икономическа среда забавлението може да звучи като лукс за късметлиите и заможните. Но Коркоран настоява, че е обратното, като науката изглежда я подкрепя и предлага конкретни съвети, които да ви помогнат да внесете повече забавление в живота си.

Науката за това как забавлението ви прави по-успешни

Барбара Коркоран подчертава значението на забавлението за творчеството. Изследванията и гениите са съгласни. Нобеловите лауреати Алберт Айнщайн и Ричард Файнман са споделили, че техните революционни идеи са дошли по време на забавление, а не след прекарани твърде много часове, приковани към бюрото. (Въпреки че несъмнено реализирането им е изисквало много усилия.)

Това вероятно не би било изненада за психолозите, които изучават значението на забавлението. За децата то всъщност е сериозен бизнес. Представете си дете, което се занимава с измисляне на сложни сценарии, строи крепости от различни предмети от кухнята или спори за правилата на игра с приятели. Те се забавляват, но също така разбират как работи социалният и материалният свят около тях.

Играем по-малко, докато растем, и запълваме дните си с други дейности. Но ползите от играта с други като един вид като тестова група за нови идеи и начини за взаимодействие със света никога не спират. Както посочва Big Think, „проучванията показват, че играта улеснява проницателното, дивергентно мислене – с други думи, креативността.“

Играта също е забавна. Забавлението намалява кортизола в телата ни, помагайки ни да се предпазим от стрес и прегаряне. (Едно норвежко проучване дори показа, че тези с добро чувство за хумор живеят средно с осем години по-дълго.)

Но Барбара Коркоран също е права, като твърди, че релаксацията чрез игра също помага за сплотяването на екипите. „Екипите могат да намерят полза от играта под формата на повишено доверие, социално взаимодействие, чувство за солидарност и намалено чувство за йерархия. Освен това, откритията показват, че играта на работното място може да е от полза за цели организации, като създава по-приятелска работна атмосфера, по-висока ангажираност на служителите към работата, по-гъвкаво вземане на решения в цялата организация и повишена организационна креативност“, съобщава Асоциацията за психологически науки.

Четири фактора

Убеждаването на хората в нуждата от повече забавление не би трябвало да е твърде трудно. Надяваме се, че цялата тази наука, плюс свидетелството на Барбара Коркоран, ви кара да се замислите дали да не отделите повече място за забавление в живота си. Но съвременният живот е безмилостно планиран и, за съжаление, често доста скучен. Много пъти ежедневната рутина просто не е особено благоприятна среда за забавление. И така, как да промените това?

Има цели книги по тази тема. Но за кратки и практични съвети, може да се обърнете към Манфред Кетс де Врис, професор по лидерство в бизнес училището INSEAD, който води семинари, запознаващи ръководители с радостите на играта.

 „В преследване на продуктивност може би сме изстискали точно това, което е давало цвета на живота – играта“, предупреди той в скорошна статия в INSEAD Knowledge, преди да предложи рецептата си за повторно включване на повече игра в прекалено сериозния живот на взъсрастните.

Всички ние трябва да се уверим, че получаваме достатъчно от тези четири неща:

• Време за себе си. „Това е да правиш нещо просто защото искаш, без дневни графици или осъждане“, пише Кетс де Врис. „Може да са небрежни занимания с изкуство, градинарство без план или разходки из града, само за да видите накъде водят улиците.“ И не, притъпяването на мозъка ви със скролване в социалните мрежи не се брои.
• Въображение. „Шекспир е казал, че целият свят е сцена; малките деца го доказват ежедневно“, напомня ни Кетс де Врис. Възрастните могат да пропуснат роклите на принцесите или пелерините като тази на Супермен. Вместо това, те „се докосват до него, когато играят ролеви игри по време на уъркшоп, импровизират по време на театрални игри или мечтаят за решения на проблеми.“
• Майсторство. Това е „желанието да се усъвършенстваш в нещо, което никой не ти е казал да правиш“. Проучванията показват, че е дълбоко освежаващо и удовлетворяващо. Как може да изпитате това чувство? „Възрастните изпитват радостта от майсторството, когато научат как да свирят на нов инструмент, експериментират с рецепти или практикуват спорт за собствено удовлетворение.“
• Смисъл. „Играта ни помага да осмислим хаоса, да изпробваме различни идентичности и да тестваме моралните кодекси. Най-хубавото е, че репетираме житейските драми. За възрастните това може да бъде чрез разказване на истории, ролеви игри или дори сатира“, обяснява Кетс де Врис

Забавлението е източник на енергия

Съветите за самоусъвършенстване често са ценни, но мрачни. Яжте повече къдраво зеле. Правете повече крачки. Ставайте по-рано.. Във време, когато много от нас се чувстват изтощени от енергия и светлина, съветът за успех на Барбара Коркоран е едно възхитително весело изключение.

Светът може да бъде суров, което може да ни изкуши да стискаме зъби и да прогоним игривостта. Но убиването на забавлението убива и енергията, креативността и мотивацията. Забавлението не е удоволствие. То е банка за енергия, която ще ни отведе до по-добро утре. Ето защо в дългосрочен план ще постигнете повече, ако си позволите да играете повече.

……………

Джесика Стилман, бизнес блогър, за Inc.com

Превод и редакция: Георги Георгиев