Трагичен оптимизъм

Както науката, така и опитът показват, че позитивизмът помага на предприемачите. Според прочуванията той подобрява мозъчната дейност, като при сканиране учените буквално могат да видят как позитивните мислене активира определени области на мозъка. Други изследвания показват, че демонстрирането на позитивизъм помага при търсенето на работа, получаването на повишение и спечелването на влияние.

Колкото и полезен да е позитивизмът, той има и тъмна страна. Тук не говоря само за онези случаи, в които оптимизмът достига до нива на самозаблуда и води до откровени лъжи и измами. Нереалистично е да изисквате от себе си винаги да се позитивни и усмихнати, нито пък да го очаквате от другите. Освен че това ще ви пречи да адресирате различни предизвикателства, това ви принуждава да потискате емоциите си. Крайният резултат обикновено е изтощение, чувство за вина и дори проблеми с психичното здраве.

Психолозите наричат ​​този тип принудено поведение „токсична позитивност“ и предупреждават,  че е особено вредно по време на войни, пандемии, висока инфлация и политическо разделение. „В крайна сметка това води до ситуация, в която се чувстваме зле заради нашите негативни емоции – виним себе си за негативизма, който излъчваме. Това пречи на разрешаването на проблемите и на процеса на възстановяване“, предупреждава психологът Натали Датило.

За предприемачите това е сериозна дилема. Токсичната позитивност е вредна за вашия успех и психичното ви здраве, но оптимистичната нагласа и вярата в собствените ви възможности е ключова част от работата. Какво е решението? Според много много психолози отговорът е т.нар. „трагичен оптимизъм“.

Заменете токсичната позитивност с трагичния оптимизъм

Какво всъщност е трагичният оптимизъм? Терминът, въведен от австрийския невролог и психиатър Виктор Франкъл, се отнася до „търсенето на смисъл сред неизбежните трагедии на човешкото съществуване“, пише психологът Скот Бари Кауфман в неотдавнашна статия за изданието „The Atlantic“. Ако токсичната позитивност ви кара да си подсвирквате, докато страдате, то трагичният оптимизъм насочва вниманието ви към проблемите и ви кара да се запитате: „Какво полза мога да извлека от тази каша?“.

„Франкъл твърди, че можем да извлечем смисъл от страданието, да разглеждаме вината като императив за самоусъвършенстване и да тълкуваме крехкостта, непредсказуемостта и преходността на живота като мотивация за намиране на смисъл“, обясни философът Анна Готлиб в скорошна публикация.

Затварянето на очи пред страданието може да изглежда по-лесно и безболезнено от директния сблъсък с него, но както пише Емили Есфахани Смит, този подход просто не работи. „Страданието е част от живота и въпросът е как да се справиш с него. Много хора пренебрегват своето страдание, а други биват напълно обсебени от него“, казва тя.

Трагичният оптимизъм признава както страданието, така и човешката устойчивост. Въпреки че никой не приветства трагедията или трудностите в живота, науката показва, че тези преживявания помагат на много хора да израстват. Вземете за пример пандемията. Огромен анализ на повече от 1000 проучвания шокира самите изследователи, след като показа, че средните нива на депресия и тревожност са се върнали на нормалните си нива още през лятото на 2020 г., едва няколко месеца след началото на пандемията. Друго проучване откри, че дори през ужасяващите ранни месеци на пандемията, повече над 56 процента от хората са казвали, че са благодарни за това, което имат, които имат, посочва Кауфман.

Култивирайте „екзистенциална благодарност“

Това ни отвежда до решението на дилемата за предприемачите. Разбира се, създаването на нещо ново изисква позитивност, но не и пренебрегване на страданието. Трагичният оптимизъм ви насърчава да гледате на борбата като на възможност за учене и израстване. Това означава да признаеш болката, но все пак да броиш благословиите си.

В своята статия Бари Кауфман съветва да намалим токсичната позитивност като вместо това култивираме това, което изследователите наричат ​​„екзистенциална благодарност“.

„Благодарността като мимолетна емоция може да идва и да си отива, но „екзистенциалната благодарност“ може да се просмуче в целия ви живот, през неговите възходи и падения. Тя не иска от вас нищо, но винаги ви позволява да намерите скрити ползи и възможности за растеж във всяка ситуация“, пиеш той.

Така че следващия път, когато бъдете изкушени от идеята да посрещнете трудностите с усмивка, помислете за трагичния оптимизъм като алтернативен подход.

..................

Джесика Стилман, бизнес блогър, за Inc.com

Превод и редакция: Георги Георгиев