Тайната на добрите решения

Един от въпросите, които хората най-често ми задават, е как да се усъвършенстваме във вземането на решения. Добрите решения са резултат от две неща, които нямат много общо помежду си – допускане на по-малко грешки и проницателност.

Ето и няколко мисли по темата, които искам да споделя с вас:

Практически мисловни процеси

Рационалност

Когато попитали Чарли Мънгър каква е тайната на неговия успех, той отвърнал, „Рационален съм”. Но какво значи да си рационален?

В сферата на инвестициите, както и в живота, няма нищо по-полезно от развиването на мисловни процеси, които ни помагат да определим кое е вярно и как е най-добре да постъпим. Рационалното мислене води до рационални действия и убеждения.

За да предприемем някакъв ход за постигането на целите си, трябва да го основем на убеждения, които адекватно отразяват света, в който живеем. Всички искаме убежденията ни да съответстват на заобикалящия ни свят и на неговото устройство и да увеличим шансовете си за постигане на мечтаните цели с помощта на ресурсите, с които разполагаме.

Емоции

Често възприемаме емоциите като враг на рационалното поведение и мислим, че, премахвайки емоционалните предубеждения от процеса на вземане на решения, ще станем по-рационални. Въпреки че емоциите могат да пречат на рационалното мислене, те могат и да го улеснят. Емоциите изпълняват важна роля, защото ни помагат да се фокусираме.

Предубеждения

Често имаме модели на поведение, които пречат на рационалната мисъл. Това е така, защото мозъкът има избор между два вида реакции. Едната е автоматичната, когато умът ни реагира внезапно на дадена ситуация, без да мисли и без да полага (почти) никакви съзнателни усилия.    

Това е инстинкт за оцеляване. Не ми е нужно да мисля много, когато видя лъв срещу себе си. Реагирам бързо на ситуацията, за да мога да си спася кожата.

Вторият вид реакции се среща, когато насочим вниманието и умствената си дейност към вземането на по-добри решения. Трябва да сме внимателни, иначе има опасност да се държим нерационално, тоест, по начин, при който не вземаме предвид устройството на света и не успяваме да оползотворим ресурсите, с които разполагаме, по възможно най-добрия начин, за да постигнем целта си.

Ако приемем, че умствените ни ресурси са оскъдни, но и крайно необходими за вземането на решения, имаме основание да мислим, че когато търсим причина да направим нещо, мозъците ни изключват веднага щом ни хрумне идея, която смятаме за подходяща. Спираме да мислим, защото мисловният процес изисква голям умствен ресурс, а телата ни са устроени така, че да пестят ресурсите.

Тази идея има интересно приложение що се отнася до вземането на решения. Вместо да се опитваме да елиминираме присъщите ни предразсъдъци, по-добре е да развием мисловни модели. (продължава на следващата страница) 

Среда

Повече от нас вземат решения в ситуации, в които ни е трудно да се държим рационално. Не мога да си представя среда, по-неблагоприятна за вземането на рационални решения от тази на офис служителя. Вземането на решения е трудно, когато си под напрежение.

Представете си Уорън Бъфет, четящ, с крака върху бюрото. Вижте празния му календар. Няма никакви срещи, нито дори компютър в офиса си. Не случайно е в Омаха.

„Тук е много лесно да мислите бистро. Няма ги разсейващите фактори и шумът около бизнес инвестициите. Ако в Омаха не можете да мислите на спокойствие, не знам къде бихте могли” – Уорън Бъфет.

Бъфет е достатъчно умен, за да устрои средата си така, че да намали броя на решенията и прекъсванията и да засили концентрацията си.

Установеният ред също влияе на решенията ни. Една от предпоставките за вземането на добри решения е да не се влияем от ненужната информация, което ни заобикаля.

„Най-успелите хора нямат суперсилна воля. Те я щадят и си изграждат навици и установен ред, които да намалят нивото на стреса в живота им. Колкото повече решения вземате, толкова по-трудни стават те. За да спести енергия, мозъкът ви започва да търси преки пътища. Едни от тях е безразсъдството, импулсивността. Друг пряк път е бездействието. То ви спестява възможно най-голямо количество енергия, но и често създава повече проблеми в дългосрочен план” – Рой Баумайстер.

Ако се съгласите с това твърдение, значи то влияе на начина, по който планирате деня си. Може да решите да се срещнете с клиенти сутринта, понеже знаете, че по-късно и те, и вие може да сте натрупали умора.

Кръгът на компетентността

„Не е нужно да сте експерти по всяка компания, а само да можете да ги оценявате според кръга си на компетентност. Размерът на този кръг не е особено важен, но е жизненоважно да познавате границите му” – Уорън Бъфет.

Това е проста концепция: всеки от нас - дали чрез опит, или изучаване – е натрупал познания в дадени области. Не е нужно да разбираме по-езотеричните аспекти, за да инвестираме. Много по-важно е да можем честно да определяме границите на знанието си и да се придържаме към тях. Кръгът може да бъде разширен, но бавно и с течение на времето. Най-често допускаме грешки, когато излезем отвъд границите му.

Ако не можете да разберете променливите, които определят дадена ситуация, тогава сте извън кръга си на компетентност. По възможност, възложете вземането на решение на някой по-компетентен от вас. Но какво да направим, когато сме извън кръга си на компетентност и трябва бързо да вземем решение?

Инверсия

Немският математик Карл Густав Якоб Якоби е казал: „инвертирайте, винаги инвертирайте”. Той е смятал, че „много трудни проблеми се решават най-добре, когато ги подхванете отзад напред”.  

Този модел е един от най-мощните мисловни навици, които бихме могли да си изградим. „Наистина”, казва Чарли Мънгър, „много проблеми не могат да бъдат решени по обичайния ред”.

Мислете си за онова, което прави живота хубав. Сега обърнете процеса и мислете за онова, което го прави неприятен. Знанието за последното ще ви посочи нещата, които трябва да избягвате. И праволинейното, и обърнатото мислене могат да доведат до някакво действие, но, въпреки добрите ви намерения, първият вид може да увеличи вероятността да навредите, докато вторият гарантирано филтрира глупостта.

Дневник на решенията

Като участници във финансовата индустрия, предлагането на напътствия, съвети, мнения и продукти на клиентите зависи от решенията, които вземате. Трябва да сте много загрижени за качеството на продуктите и услугите си и непрекъснато да търсите възможности да трупате познания.

Ключът към предлагането на добри съвети е добрият мисловен процес. Той е по-важен от резултата, защото последният не винаги ви казва дали сте взели правилно или грешно решение.

Ако и мисловният ви процес, и резултатът са добри, значи успехът ви е заслужен. Ако процесът е добър, а резултатът – неприятен, значи сте имали лош късмет. Ако е обратното, значи сте имали добър късмет. И накрая, когато лошият процес доведе до лош резултат, това си е чисто и просто поетична справедливост.

Когато попитали Даниел Канеман, един от най-изтъкнатите психолози в света, и носител на Нобелова награда за икономика, как можем да подобрим решенията, които вземаме, той без колебание отвърнал, че трябва да си купим тетрадка и да започнем да записваме всяко взето решение.

Идеята му е, че всеки път, когато вземете решение, от което има последици, трябва да си записвате какво е то и защо сте взели именно него. Може би не е лоша идея да изпробвате това с клиентите си. Задайте им тези два въпроса, когато правят някаква инвестиция. Това ще породи чудесна дискусия в бъдещето, независимо дали инвестицията е била добра, или лоша.

На теория е доста лесно, но на практика усвояването на този навик изисква доста дисциплина и смиреност.

Накратко, когато вземате решения, прекарвайте по-малко време в опити да сте брилянтни и повече време в опити да избегнете очевидната глупост - второто е далеч по-лесно.  

Шейн Периш, създател на блога Farnam Street, посветен на ефективното мислене и стратегическите решения, за farnamstreetblog.com