1000 години затвор за 8 часа и половина

1000 години затвор за 8 часа и половина

1000 години затвор за 8 часа и половина

Средновековните инквизиции, екзекуциите в някои страни по света, дебатът за смъртното наказание и ефекта на доживотната присъда съвсем не са последното развитие в наказанията за затворници. Човечеството ще измисли нови методи за наказване на хората с присъди. Тези методи ще бъдат основани на вмешателството в най-ценното, с което всеки разполага - ума.

Развитието на биотехнологиите ще доведе до създаването на лекарствени вещества и системи, с които налагащите присъда върху даден затворник страни ще могат да променят мозъка, мисленето и представата му за времето. Така, някой ден, чрез приема на лекарство под формата на течност или хапче, ще може да се променя усещането за време на хората с тежки присъди. Изтърпяването на наказанието ще минава в пъти по-бавно, защото мисленето им ще бъде изкуствено забързано. Така, само след 8 часа и половина, те ще се събуждат с чувството, че са излежали 1000-годишно наказание.

Това твърди философът д-р Ребека Роачи. Тя оглавява научен екип, фокусиран върху измислянето на футуристични технологии с наказателна цел, които да преобърнат представите за тежките съдебни присъди. Роачи твърди, че присъдата на хората с тежки престъпления може да бъде влошена, като бъде удължен животът им. Пред списание Aeon тя разказва, че в бъдеще може да бъдат създадени медикаменти, които да се намесят в ума на затворниците и да им вменят усещането, че времето минава хиляди пъти по-бавно.

„Има множество психоактивни лекарства, които могат да объркат усещането за време на хората, така че можем да си представим разработването на хапче или течност, която на накара някого да се чувства все едно излежава 1000-годишна затворническа присъда“, посочва тя. „Ако ускорението е милионен фактор, хилядолетие на мислене може да бъде постигнато и вменено едва за 8 и половина часа...", казва специалистката.  Това ще бъде много по-евтино за данъкоплатеца от издръжката на престъпниците във времето, отбелязва тя.

По думите й към момента остава моралната дилема дали е правилно да затвориш някого в най-добрата част от единствения живот, с когото той разполага, и така да го накажеш за злото, което е сторил, или да бъдеш може би по-хуманен и да разцентроваш мозъка му, като след това да го освободиш?

Целта на научната работа на екипа й е да разглежда съвременните наказания през погледа на бъдещето.

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ