Бизнесът напредва. Държавата изостава

Индустриите с висока добавена стойност искат България да е успешна. Със световно бизнес значение. Най-талантливите българи да спрат да търсят успеха си в чужбина, а най-талантливите чужденци да започнат да го търсят при нас

Да управляваме икономика на услугите, която създава световни продукти с висока добавена стойност. Да се превърнем в регионален технологичен хъб и най-предпочитана среда за европейските еднорози. Това са само част от амбициите на страната ни. Зависими сме обаче от средата, която в момента не отговаря на нуждите, мечтите и възможностите ни.

Стартъп сегментът, съставна част от индустрията на знанието, по презумпция е динамичен, високорисков и, за добро или лошо, значително непредсказуем. Той обаче е с изключителен потенциал и от изоставащи в този сектор можем да се превърнем в изпреварващи. Стартъп компаниите са малки, но техният растеж много бързо създава работни места, вкарва готов капитал и генерира нов в икономиката ни, вдига общия стандарт, помага за справянето с демографската криза. Затова всяко усилие в помощ на този сегмент си струва, а ефектът се отразява положително на цялото общество. Добрата новина тук е, че има сериозно раздвижване в екосистемата.

В доклад на Endeavor и BESCO ясно се вижда позитивна тенденция за количествения, но и (както ще видим) качествения растеж на българските продуктови технологични компании.

Два важни извода:

1 - Връзката между основателите е силна. Местните т.нар. фаундъри активно вземат знания и други ресурси, придобити от основаването на една фирма, и ги използват, за да помогнат за стартирането или развитието на друга чрез предишна работа, наставничество и инвестиции (референция към най-големия екзит до момента на „Телерик“ и тяхното културно и финансово наследство за екосистемата).

2 - Определени видове екосистемни връзки помагат на основателите да мащабират. Основатели, които са работили в големи местни технологични компании и които са получили наставничество или ангелска инвестиция от друг основател в страната, е по-вероятно да бъдат компании с най-високи резултати по отношение на продажбите, но и с оглед на мащаба на амбициите. Просто казано, имаме добра предприемаческа школа от вече успели българи.

Кои са шампионите

Тази година имаме своя безспорен икономически трофей – първия български еднорог. Сред компаниите с пазарна оценка от над 1 млрд. долара вече е и местната Payhawk, която работи във финтех сектора. „Ястребите“ успяват да наберат внушителните за българска компания средства от над 215 млн. долара и смело да разраснат

своя one-stop-shop за финансови екипи с цел консолидация на предишните различни системи, необходими за изразходване, проследяване, обработка и бюджетиране на корпоративни средства.

Посланието, че в държавата ни се правят иновации, които решават глобални проблеми, и ние разполагаме с талант, който може да управлява бизнеси от световно значение, действа като притегателна сила за инвеститорите и фондовете за рисков капитал.

Разбиването на представата, че България е евтина аутсорсинг дестинация, и налагането на диаметрално противоположното разбиране, че у нас се предлагат продукти с качество от световна класа, вкарва страната в „горната дивизия“ за правене на бизнес – а там са големите пари, които могат да бъдат привлечени от следващите български еднорози (следете компанията Gtmhub – амбициите са сериозни).

България – регионален технологичен хъб

В сравнение с някои държави в Югоизточна Европа България има по-развита екосистема за подкрепа на компании в етапи на растеж с по-обширни услуги за предприемачите. Страната ни вече може да използва своите активи и да се координира регио­нално с други водещи икономики, за да увеличи интереса на чуждестранните инвеститори към целия регион.

Ясно можем да видим, че организациите, които подкрепят предприемачеството в България, са значително повече от тези в Югоизточна Европа като цяло. Нивото на „стартъп осъзнатост“ е високо, което е отлична предпоставка за устойчивост на тенденцията и налагането на България като продуктов технологичен лидер в региона.

Компаниите напредват. Държавата се бави

България е на 53-то място (последно в ЕС) по индекс на конкурентоспособност, 61-во място (последно в ЕС) по ease of doing business в групата на „скромните иноватори“ по европейския иновационен индекс. Тя е и с най-ниската средна заплата в ЕС и с най-нисък БВП на глава от населението в съюза. За сравнение БВП на България е 77 млрд. долара, а този на Чехия е 230 млрд. долара. Ако чехите спрат да се развиват и нашият ръст на БВП е 4%, ще ги настигнем през 2052 г. Ако сме смели и прогресивни, ако имаме целенасочена политика към индустрии на знанието и достигнем ръст от 10% на БВП, можем да се изравним с Чехия през 2032 г.

В изследването на Endeavor и BESCO достъпът до технически талант е най-често срещаното предизвикателство, цитирано от технологичните основатели, а на второ място е достъпът до квалифицирани мениджъри. За да преодолеят тези бариери, няколко компании са създали програми за обучение, или вътрешни академии, които развиват таланти за собствения си бизнес. Те стигат и до по-широката технологична общност, макар все още сериозно да не достигат (по неофициални данни ИКТ секторът може да поеме над 40 хил. нови кадри). Основателите съобщават, че последващият капитал (серии А и нагоре) извън началния и ранните етапи е много труден за осигуряване и те са изправени пред допълнителни предизвикателства заради географското положение на страната. Липсата на правни рамки, или така нареченото „лесно правене на бизнес“, също пречи на растежа на технологичния сектор.

Дерегулации и лесно правене на бизнес

Важна е и цялостната макрорамка за правене на бизнес. Според наблюдения на нашата организация немалко външни инвеститори избягват България заради липсата на гъвкавост на управление на юридическите ни дружества, правна защита на интересите им и мудността на институциите като цяло. Вече трета година чакаме да бъде гласувано Дружество с променлив капитал – ДПК, или „новото дружество“, което BESCO предлага. Това е нова юридическа форма, която да позволява лесно издаване на опции за служители, да регламентира конвертируеми заеми (най-честият механизъм за инвестиции в стартъп компании), да защитава инвеститорите и като цяло да дава огром­на гъвкавост в управлението.

Друг полезен механизъм би бил данъчното насърчаване за всички, които имат целенасочена научно-развойна дейност. Вдигането на прага на регистрация на ДДС също е в посока улеснение на администрацията, а боравенето с ефективно електронно управление и лесното издаване на електронна идентичност биха изстреляли България напред в DESI (Digital Economy and Society) индекса.

Накъде вървим?

Световната икономика е в глобално затруднение. Несигурността вследствие на военната криза, сривът на борсите (особено интересни са занижените показатели на големите технологични компании, но също и пониженото доверие към цените на криптовалутите) са все притеснителни макротрендове, които засягат всички. В света на глобалния рисков капитал обаче виждаме лек спад (който може да се увеличи) с около 7% за Q1 на 2022 г. спрямо Q4 на 2021 г. – от 184 на 160 млрд. долара по данни на Crunchbase news. У нас поне засега не се виждат особени колебания нито в обема на търговските сделки, нито в дейността на стартъп компаниите. Естествено, инфлацията касае работния пазар, но по презумпция заплатите в технологичния сектор са сред най-високите и икономическата турболенция сякаш само драска по повърхността. Както и по време на най-тежките ограничения заради ковид кризите (с изключение на малко на брой хардуерни компании), можем да твърдим, че технологичният сектор е силно устойчив пред глобалните икономически течения. Разбира се, средата е динамична и променлива, като в риск винаги остават най-рано стартиращите компании, чиято покупателна и инвестиционна способност намалява вследствие на инфлацията. Политическата конюнктура в България е също рисков фактор за технологичната среда. Колко ще издържи правителството, притиснато отвътре и отвън, е важно, защото всяка политическа криза отлага създаването на инструментариума за растеж и градивните решения за технологичния бизнес – най-бързоразвиващия се икономически отрасъл.

Добрите новини

Виждаме оживление на Българската фондова борса. BEAM пазарът помага на малки и средни компании да набират по-лесно средства без одобрен проспект за първично публично предлагане от Комисията за финансов надзор – хич нелека задача от финансова, но и от административна гледна точка. Добрите новини тук са няколко: след увеличението на прага на ВЕАМ до 3 млн. евро имаме нов по мащаб немалък финансов инструмент, който помага на компаниите да фоднонабират, но също имаме въвличане на нови инвеститори на българските капиталови пазари, които по дефиниция са мудни и безинтересни. Пазарът за растеж се превръща в апетитен дериватив заради екзотиката на компаниите, които се листват на него. Добрите новини не свършват – в момента се разглежда законопроект, който би вдигнал прага на финансиране до 8 млн. евро, което би увеличило интереса към инструмента (съответно към участниците) още повече! А растежът, както се вижда от графиката, е факторът за създаване на повече работни места, по-силен експорт и може би е най-бързият път за значително процентно увеличение на БВП на България и догонването на по-развитите икономики.

За да има растеж

За повечето (ако не за всички) законови реформи бизнесът сам изработи законопроекти, оценки на въздействие и мотиви. Има решения и политиците знаят за тях от Българската стартъп асоциация. Нужна е политическа воля. Макар да има редица инициативи, които се опитват да решат гореспоменатите проблеми, скоростта, с която държавата решава текущите проблеми, е чисто и просто недостатъчна. Надеждите, възложени на двете нови министерства – на иновациите и растежа, от което се очакват политики за кадри и капитал, и на електронното управление, от което се очаква лесното правене на бизнес, се оказаха твърде големи и може би нереалистични. Бизнесът проявява разбиране към тежката политическа ситуация, но редица законопроекти са разработени (закони за изменения и допълнения, оценки на въздействие и мотиви) – готови са и чакат. Какво точно се чака, няма ясен отговор.

Трябва да се приоритизира потребността от създаване на добри условия за растежа на технологичната индустрия, защото тя е единствената икономическа сламка, която би дала това толкова желано европейско доходно равенство, повишаване на качеството на живот и социално-икономически прогрес за всички ни. Бизнесът помага на държавата, но не може да я замести.

Как да решим проблемите?

Достъп до капитал

Съществува убеждението, че България е богата държава и пари има. От перспективата на рисковия капитал – пари има, но далеч не сме сред богатите, точно обратното. По данни на Invest Estonia естонците оглавяват класацията в Европа по рисков капитал на глава от населението с цели 1967 евро, докато българите сме със скромните 60 евро по този показател. Изоставаме двойно зад Румъния (вечното икономическо съперничество) и 2,5 пъти зад Хърватия.

Тук държавата може да се намеси. По модела на редица западни държави може да се позволи на пенсионните фондове да инвестират по-голям дял от активите си (да речем, до 5% от втори стълб и до 10% от трети). Самите пенсионни фондове имат нужда от диверсификация на портфолиото си, а подобен ход би означавал над 1 млрд. лв., инвестирани в предприемаческата екосистема. И то със скорост.

Друга полезна държавническа постъпка би била инсентивизация на ангелските инвестиции, толкова нужни в най-ранните фази на развитие на една компания (seed и pre seed). Да речем, по примера на EIS или SEIS във Великобритания (страната с най-много ангелски инвестиции – над 8,5 млрд. паунда за 2019 г.) държавата ни може да създаде данъчни облекчения за инвеститори в рискова фаза. Нов закон за насърчаване на чуждите инвестиции и регламент за краудфъндинг са още и още полета за размисъл по темата капитал.

Достъп до талант

Талантът свърши. Така можем да обобщим ситуацията в технологичната индустрия. Имаме две решения: дългосрочни – да си създаваме свои кадри с адекватна образователна реформа или да си внасяме готови – краткосрочни. Дългосрочните решения са една безкрайна галактика – как, кой и къде, но при краткосрочните има готови законопроекти – подобрени сини карти, работеща стартъп виза, чисто нова тех виза, която да обслужи нуждите на сектора. Това са все готови (или в напреднала фаза на разработка) законопроекти.

Текстът e на Недялко Дервенков, изп. дир. BESCO* и е публикуван в новия брой 5 на сп. "Мениджър"

* BESCO – Българска стартъп асоциация.Повече за проектите на архитектурното студио можете да научите от сайта на компанията и на manager.bg.