Дигиталната дипломация превърна интернет в новото бойно поле за политици и държави

През есента на 2008 г. милиони геймъри, закупили заглавия като Guitar Hero 3, The Incredible Hulk, NASCAR 09 и Need for Speed, станаха свидетели на нещо неочаквано и невиждано никога досега в света на гейминга - от билбордове в тези дигитални светове ги гледаше лика на кандидата на Демократическата партия за президент Барак Обама, призовавайки ги да гласуват за него и обещаната промяна. Общо 18 заглавия в различни жанрове бяха "домакини" на първата по рода си дигитална президентска кампания за новия лидер на свободния свят.

Тогава това беше феномен. Днес е нещо нормално. И означава само едно - никой политик не в състояние да пренебрегва дигиталния свят и безбройните му потребители, независимо дали разпалва политически страсти като Доналд Тръмп или призовава за помощ срещу чужда агресия като Володимир Зеленски.

През 2021 г. са генерирани приблизително 2,5 квинтилиона байта данни на ден. Статистиката показва, че до 2025 г. ще се произвеждат 463 ексабайта данни на дневна база. Описван като „нефтът“ на 21-ви век, потенциалът на данните за постигане на пробив в различни индустрии и области е значителен. Дипломацията не е изключение. Въпреки общоприетото схващане, че дипломацията е традиционна по своята същност, тя има задачата непрекъснато да се адаптира към постоянно променящия се свят.

Дигиталната мощ днес е носител на дипломатическо и геополитическо влияние. Тя пребивава и взаимодейства с икономическата сила. В бъдеще вероятно ще пребивава и взаимодейства повече и с военната мощ. Интернет не е заместител на политиката, но дигитализацията все повече се превръща в част от нея.

Появата и глобалното разпространение на интернет технологиите променят фундаментално обществата само за няколко десетилетия. В международната политика това принуждава дипломатите да преосмислят основните въпроси на управлението, реда и международната йерархия. Пресечната точка на дипломацията и информационните технологии довежда до появата на нови практики на т.нар. „дигитална дипломация“. „Дигитална дипломация“ е широк термин, който се отнася до това как интернет, дигиталните инструменти, цифровите медии и технологичният сектор са повлияли или дори са трансформирали дипломацията. Концептуално дигиталната дипломация се разглежда както като двигател, така и като резултат от дигитализацията и по този начин обхваща всички различни начини, по които дигитализацията взаимодейства с дипломацията.

Докато дипломацията лице в лице остава крайъгълният камък на международната политика, все по-често се използват цифрови инструменти, които допълват, подпомагат или дори заменят дипломацията лице в лице по време на неочаквани събития. Дигиталната дипломация се ангажира по време на ядрените преговори с Иран през 2013–2015 г. и след анексирането на Крим от Русия през 2014 г. и по-късно, по време на пандемията на COVID-19, замествайки личното социално взаимодействие с цифрови инструменти. Twitter, Weibo, Facebook и Instagram са различни социално-технологични среди, които могат да позволят на своите потребители различни видове практики. Начинът, по който тези възможности позволяват новите практики да надхвърлят границите между частното и публичното, може също да промени очакванията за дипломацията.

Социалните медии - новото лице на дипломацията

Често когато мислим за дипломация, мислим за тайни споразумения или важни срещи. Макар че това определено се случва, има и много явни и публични аспекти на дипломацията. Публичната дипломация е част от стратегията на държавата да комуникира директно и открито с други страни и пресата. Модерната дипломация се разширява и чрез новата роля на публиката като зрители и участници в нея като своеобразни „куратори на дигиталната дезинформация“. В известен смисъл, когато гражданите стават събеседници и критици на дигитална информация и дезинформация онлайн, те оспорват концепциите за дипломатическа агенция, като участват и оформят социалния обмен, а не просто действат като публика на протичащата между държавите и политиците комуникация.

Дигитализацията на ежедневните дейности в комбинация с достъпността (и нормализирането) на изявленията на международни лидери, като бившия президент на САЩ Доналд Тръмп, са ключови аспекти на разбирането за публика в дипломацията. Тези аудитории имат голямо значение за нашето разбиране за това как платформи като Twitter може да улесни ежедневното взаимодействие и да произвеждат достъпен език и редовно използване на социалните медии, например чрез създаване на очаквания, в които натовареното мълчание и липсата на очаквани постове стават еднакво важни.

Социалните медии – главно Twitter и Facebook – сега се използват често в комуникацията между държавите и са станали поне до известна степен приети канали за представителство. Те дори могат да улеснят междуличностния контакт, който иначе не би бил възможен. По този начин цифровизацията оказва силно влияние и дори трансформира дипломатическата практика по начини, които често предизвикват традиционния протокол. Когато междудържавният диалог се практикува в Twitter, присъствието на международна публика променя очакванията за поведението на политици и дипломати. Twitter може да оформя, носи и отразява борбите на държавите за признаване и по този начин да легитимира политически възможности за промяна. По този начин практиката на цифровата дипломация в Twitter може да доведе до нови условия и нови средства и форми на взаимодействие и резултати в дипломацията, които до голяма степен са видими за обществеността.

Да рекламираш държава

В последно време се налага и концепцията за т.нар. nation branding или капацитета за измерване, изграждане и управление на репутацията на страните. Брандирането на нацията се определя като „прилагане на корпоративни маркетингови концепции и техники към държавите, в интерес на повишаване на тяхната репутация в международните отношения“.

Брандирането е свързано с популяризирането на положителен имидж на страната пред пресата и чуждите нации и включва проектиране на идеи за историята, културата и външната политика на страната, за да я представи като приветлива. Позитивното брандиране може също така да бъде реактивна тактика за коригиране на негативните стереотипи, особено, ако наскоро дадена страна е получила лоша реклама и преса. От друга страна, застъпничеството се отнася до публични стратегии, които имат конкретни цели. Например, САЩ предоставят изчерпателни обяснения, за да разяснят действията си за намесата си в Ирак през 2003 г., представяйки себе си като разпространители на демокрацията. Този вид застъпничество отново служи за показването на една държава в добра светлина пред общността и останалите страни.

Много държави се стремят да подобрят положението на своята страна, тъй като имиджът и репутацията на една нация могат драматично да повлияят на нейната икономическа жизненост. Те се стремят да привлекат туристически и инвестиционен капитал, да увеличат износа, да привлекат талантлива и креативна работна сила и да засилят своето културно и политическо влияние в света. Различните начини, по които нацията проектира своята национална марка, включват износ, преки чуждестранни инвестиции и туризъм. Един пример за износ на продукти е как страна като Германия е известна със своята автомобилна индустрия, тъй като известни автомобилни компании като Mercedes, Audi и BMW са немски компании. Един от най-ранните примери за национално брандиране е кампанията Cool Britannia на лейбъристите във Великобритания от началото на 90-те години. Днес брандирането на нацията се практикува от много страни, включително Съединените щати, Канада, Франция, Обединеното кралство, Малайзия, Япония, Китай, Южна Корея, Сингапур, Южна Африка, Австралия, Нов Зеландия, Израел и повечето западноевропейски страни.

Концепцията за измерване на глобалните възприятия на страните в няколко измерения (култура, управление, население, износ, туризъм, инвестиции и имиграция) е разработена от английския учен Саймън Анхолт. Първоначалното му проучване Anholt Nation Brands Index, стартира през 2005 г. и се провежда четири пъти годишно. Днес индексът се представя и публикува веднъж годишно в партньорство с GfK и се нарича Anholt-GfK Nation Brands Index, като се използва панел от 20 000 души в 20 държави, за да наблюдава глобалните възприятия на страните. За последните четири издания първото място неизменно се заема от Германия.

Днес социалните медии позволяват както на отделни лидери, така и на цели държави да заобикалят традиционните медии и да се ангажират директно с публиката. Такива актьори активно определят практика на дигитална дипломация, както с положителен (промотиране на бизнес климата или туристическите възможности в една страна), така и с отрицателен знак (например разпространявайки дигитална дезинформация). Възможностите пред този нов тип комуникация са огромни, но същото се отнася и за проблемите. Едно обаче е сигурно – вече никой не е просто зрител на случващото се в собствената му държава или извън нея.