Несметните богатства на астероидите могат да родят нова епоха на велики космически открития. Но и на конфликти

Последното десетилетие е белязано от истински бум в технологиите - от микрокомпютри с огромна изчислителна мощност през развитие на изкуствения интелект до безпрецедентни опити за навлизане в космическото пространство. Тази необятна територия, считана доскоро за домейн единствено на няколко велики сили и техните космически програми, днес изглежда по-отворена от всякога. Все повече държави и частни компании поглеждат към околоземната орбита и дори открития космос с амбиции за участие в една нова надпревара, която този път не е свързана с въоръжаването, а с експлоатацията на космическите ресурси. Дебатът относно това кой има право да извлича ресурси извън нашата планета засяга изключително голям брой заинтересувани субекти от научните, политическите и предприемаческите кръгове.

Космическите мини

Станалият изключително популярен напоследък термин "Asteroid mining" обозначава именно това - извличане от недрата на астероидите на ценни ресурси, които или изобщо не съществуват на Земята, или са прекалено скъпи тук. Стойността на тези астероиди често се измерва в квинтилиони долари , което кара целият годишен добив на суровини на Земята - пазар на стойност около 660 милиарда долара годишно - да изглежда пренебрежително малък. В действителност, земната кора е осеяна с неизгодни за извличане от икономическа гледна точка материали, докато някои видове астероиди са изградени почти изцяло от чист метал. Конкретно представителите на "космическите пътешественици" от типа Х например се смятат за остатъци от големи астероиди, които са се разбили при могъщи сблъсъци помежду си и така техните плътни, метални ядра са се отделили от мантията им. За много от тях се знае, че съдържат минерали, метали и летливи газове, безценни за човешкия живот. В крайна сметка те биха могли да се използват за добив на никел, желязо, волфрам, кобалт, амоняк, азот и водород - ресурси, които могат да поддържат човешкия живот в космоса, да захранват строителна дейност на място за по-нататъшни космически пътувания и в крайна сметка да бъдат върнати на Земята, където да се продават. Именно за един такъв астероид от тип Х, който се намира близо до Земята, се предполага, че съдържа повече платина, отколкото някога е добита в човешката история.

На този етап реално и най-лесно достижими са са астероидите в близост до Земята. До момента са открити около 15 000 такива обекта и техните орбити са доста близки до планетата ни. Сред последващ анализ са идентифицирани между шест и осем астероида, които да се превърнат в обект на добивна дейност. NASA вече планира да вземе малка проба от астероида Бену, която ще бъде между 60 и 2000 грама. Астероидът може да се наблюдава от Земята на всеки 6 години. Той е с диаметър от около 500 м. и се движи през космоса с близо 102 000км/ч. Сондата на NASA трябва да се върне обратно на Земята през 2023 г.

Всички тези астероиди са миниатюрни в сравнение с онези, разположени по-далеч. Малките им размери (повечето са с диаметър под 300 метра) обаче са тяхното основно предимство, тъй като са относително лесни за достъп и експлоатация. На свой ред, истинското космическо богатство се крие в огромния астероиден пояс, който лежи между Марс и Юпитер. Предполага се, че там има над един милион астероида, включително около 200, които са с диаметър над 100 километра. Оценките на NASA са, че там се крият ресурси на стойност около 700 квинтилиона или около 100 милиарда на всеки един човек от Земята. Подобна перспектива звучи прекалено атрактивно, за да остави безучастни най-ентусиазираните пионери в борбата за космическа експлоатация.

Миньорите в извъземна орбита

Още през август 2015 г. американската компания Planetary Resources използва Международната космическа станция, за да изведе първата си сонда Arkyd-3R, чиято задача е да провери възможностите за извличане на ресурси от близък астероид. Компанията се надява, че до десетилетие ще успее да задейства система за трансформиране на астероидна вода в ракетно гориво. По този начин може да се осъществи една отдавнашна цел - презареждането с гориво в открития космос. През март 2017 г. банката Goldman Sachs оповести пред инвеститори, че планът за добиване на ценни метали от астероид всъщност няма да е толкова скъп. Анализаторите ѝ предвиждат, че количество платина на стойност между 25 и 50 милиарда долара може да бъде извлечено с космически кораб, който ще струва само 2.6 милиарда долара - по-малко от една трета от това, което вече е инвестирано във водещата компания за споделено пътуване Uber.

През април 2017 г. NASA даде технологичен грант от 3.2 милиона долара на американската компания Trans Astronautica Corp. с цел различна развойна дейност. Един от одобрените проекти е за създаването на специален телескоп, който може да открива богати на ресурси астероиди. Любопитно е, че в описанието на проекта направо се говори за нова "златна треска в Космоса". Ето защо изведнъж този далечен предел започва да заприличва все повече на опасно нерегулирана територия, където наред с държавните интереси се намесват и такива на частни компании и инвеститори. Нови и нови компании изразяват амбициите си да вършат бизнес извън границите на Земята и това води до доста сериозни въпроси относно законовата рамка на подобна дейност, която очевидно ще замени нашата планета с открития Космос. През 2021 г. видяхме поредица от достижения в областта на нашумелия космически туризъм, благодарение на пътуванията на SpaceX, Blue Origin и Virgin Galactic, което за пореден път доказа, че околоземната орбита вече не е така далечна и недостижима, колкото ни се струваше съвсем доскоро.

Рибата още е в морето, но тиганът вече е на огъня

Космическите граници на новите възможности обаче породиха доста спорове тук на нашата Земя. Според някои експерти, извличането на ресурси от Космоса може да се сравни с експлоатацията на откритото море - всеки има право да лови риба, стига да спазва международните договори.

САЩ се придържат именно към тази интерпретация, а към тази група спадат още Обединените арабски емирства, където в момента се приема национално законодателство за разрешаването на експлоатация на астероиди, и Люксембург, който пък се надява да стане център на новата космическа търговия. Ако достатъчно държави приемат подобна позиция, това виждане може да стане обичайно международно право. В края на 2016 г. Люксембург стана първата държава в ЕС, която прие закон, разрешаващ на компаниите да задържат ресурсите, открити на астероиди и други обекти в околоземна орбита с единственото изискване те да са получили разрешение за съответната мисия и да спазват международното право. Това не позволява на всеки да предявява претенции към космически ресурси, а просто уточнява къде ще попаднат ресурсите, когато пристигнат на Земята. Законът влезе в сила в началото на 2017 г.

Властите в Люксембург вече инвестираха 200 милиона евро в двугодишен проект с цел стимулиране на този нов отрасъл и привличане на чуждестранни компании. Великото херцогство се надява да използва своите предимства на важен финансов център и политически стабилна страна, за да запълни една съществуваща празнина в глобалния сегмент. Повечето европейски страни не предлагат такова ниво на правна защита, но реално това не им се налага, защото ползват Люксембург като изходна база за тази дейност. Така новото решение може да стимулира бизнеса с космически ресурси на целия континент. Към момента Люксембург вече води преговори с 20 космически компании като Deep Space Industries и Planetary Resources. В замяна на това, че ще работят в Люксембург, те ще получат финансови облекчения и помощи.

На свой ред, по време на среща в рамките на ООН през март 2017 г. Китай също прие по-двусмислена позиция, казвайки, че народите, които се грижат за Космоса, "трябва да постигнат баланс между свободата на използване и справедливото споделяне на ползите". Пекин усилено работи по самостоятелен космически капацитет, включително и своя суборбитална станция, тъй като санкциите пречат на страната да участва в експлоатацията на Международната космическа станция.

Всичко това доказва едно - на прага сме на нова ера на изследвания, донякъде сравнима с епохата на Великите географски открития, но мащабът този път е несравнимо по-голям. Държавните разрешителни режими и контрол над частната инициатива единствено могат да забавят този процес, но не могат да спрат пионерския дух, който изглежда се е събудил отново.

Неограниченото космическо пространство около нас успя да остане мирна зона през последните 50 години, но сложните отношения между големите космически сили като Русия, Китай и САЩ едва ли ще останат на Земята. А един бъдещ конфликт за комерсиалните ползи и стратегическото значение на някое небесно тяло може да направи спора за изкуствените острови в Южнокитайско море или статуса на Гибралтар като детска игра. Затова международната общност трябва да положи сериозни усилия не само за осъвременяването на международноправните актове, отнасящи се за дейности в Космоса, но и да премахне или намали конфликтния потенциал, който сегашното положение носи.