Интерактивна карта показва 200 000 галактики до ръба на видимата Вселена

Астрономи и технолози от университета „Джонс Хопкинс“ създадоха интерактивна карта на Вселената, която маркира позициите и цветовете на 200 000 галактики, простиращи се до самия край на наблюдаваната Вселена.

Телескопът Sloan Digital Sky Survey (SDSS) сканира космоса почти всяка нощ повече от 20 години. Той картографира различни части на небето, за да създаде изчерпателен атлас, включително с 4 милиона звезди в нашия Млечен път, галактики в нашата локална група и други, отдалечени на милиарди светлинни години.

Двама астрономи, Брис Менард и Никита Щаркман, са събрали SDSS данни, за да създадат плътна визуализация на единичен “клин” на Вселената. Ние се намираме в дъното на това „космическо парче пица“.

Оттам картата се отклонява в пространството и времето, от настоящето до 13,7 милиарда светлинни години. И това е просто един 10-градусов “клин”, който сам по себе си е малка част от гигантска сфера. Картата съдържа 200 000 малки точки, всяка от които представлява цяла галактика, съдържаща милиарди звезди, планети и други обекти. Цветовете на тези точки показват идентичността и характеристиките на галактиките.

Бледосините точки са спирални галактики, разположени на 2 милиарда светлинни години от Земята. След това точките започват да пожълтяват, тъй като картата е доминирана от елиптични галактики – те са по-ярки и се виждат отдалеч.

На разстояние от 4 до 8 милиарда светлинни години картата става червена. Това все още са елиптични галактики, но техните светлинни вълни са изместени в червено или опънати към червения край на спектъра поради разширяването на Вселената.

След това картата отново става синя – това са квазари, галактики с много активни свръхмасивни черни дупки в центъра, излъчващи синя светлина. Близо до по-широката част на картата точките отново стават червени, тъй като квазарите с червено изместване са практически единственото нещо, което все още се вижда на такова огромно разстояние. И тогава, след милиард светлинни години почти пълна тъмнина, достигаме ръба на видимата вселена. Въпреки че теоретично има още от Вселената отвъд тази граница, ние не можем да я видим, защото не е минало достатъчно време, за да достигне светлината от толкова далечно място до нас. С тази карта екипът на „Джонс Хопкинс“ се надява да предложи визуализация на космоса така, че хората, които не са учени, „да могат да я разчетат, разберат и оценят“.