Може ли изкуственият интелект да замести човечността в класическата музика?

През октомври 2021 г. оркестърът „Бетовен“ в Бон изпълни първата част от 10-та недовършена симфония на Лудвиг ван Бетовен, която беше завършена с помощта на изкуствен интелект.

Екип от компютърни учени, музикални историци, музиковеди и композитори разработи Beethoven AI, за да анализира музикалния стил и живота на Бетовен, използвайки оставените от него скици на 10-та симфония, както и произведения на други композитори, които са оказали значително влияние върху живота му, като Йохан Себастиан Бах, за да създаде произведения, които отразяват това, което той би композирал.

Beethoven AI, както и други програми за композиране с изкуствен интелект, създава музика по същия начин, по който ChatGPT генерира резултати. Тя използва машинно обучение и алгоритми за анализ на музикални данни и модели, както и генеративни модели за създаване на музика въз основа на въведени команди.

Следователно, ИИ инструментът е обучен от екипа от експерти и е снабден с цялата необходима информация, за да може да разбере, да бъде контекстуализиран и накрая да бъде в състояние да създаде нещо, което самият Бетовен би могъл да напише.

Този важен момент повдига един важен въпрос, който става все по-актуален с всеки изминал ден: с нарастващата способност на технологиите да стимулират творчеството, какво остава типично човешко в света на класическата музика?

Може ли изкуственият интелект да замести чувствителността и човечността, необходими за композиране, интерпретиране, предаване на емоции или комуникиране на посланието, което композиторът е искал да предаде?

Класическата музика исторически е била нишова област. Тя възниква като естествен наследник на хоровата музика. Само най-привилегированите, тези с благородно потекло или семейство, свързано с музиката, са могли да посветят живота си на изучаването на инструмент или композиция, и само аристократите са имали привилегията да се наслаждават на нея.

С течение на времето и благодарение на глобализацията и масовото разпространение на информация, класическата музика се разраства, позволявайки на милиони хора по целия свят да се наслаждават на нея.  Цифровите платформи като Spotify и YouTube предлагат на всички аудитории възможност за достъп до огромно разнообразие от композиции и записи от цялата история, демократизирайки класическата музика.

Същевременно социалните медии позволяват на традиционни или иновативни артисти да представят своето тълкуване на нея, независимо дали става дума за класическо изпълнение на „Кампанела” от Паганини или за модерна версия на „Четирите сезона” от Вивалди, изпълнена като трап вариация.

Въвеждането на съвременни технологии даде възможност на индустрията на класическата музика да намери иновативни начини да остане актуална в един бързо променящ се свят.

Берлинската филхармония стартира дигитална концертна зала – платформа за стрийминг, която дава на потребителите достъп до множество записи и съдържание по заявка. По подобен начин Филхармоничният оркестър използва виртуална реалност, за да създаде потапящо преживяване, което позволява на публиката да се наслади на концертите на сцената, сред музикантите.

Новите технологии обаче символизират и предизвикателство и пораждат опасения за бъдещето на човешката креативност в творческите индустрии, включително в света на класическата музика.

Проучване на тема „Музикална композиция с изкуствен интелект“, проведено от World Journal of Advanced Research and Reviews, подчертава как технологиите за изкуствен интелект могат да подобрят ефективността и достъпността, да съхранят и подобрят историческите произведения и да отворят нови възможности за иновации в изпълнителското изкуство и образованието. В същото време обаче то поставя под въпрос ролята на човешкото изкуство и повдига опасения относно липсата на емоционална дълбочина, етични и правни проблеми, както и препитанието на днешните музиканти и композитори.

Изкуственият интелект може да бъде мощен инструмент и съюзник за онези, които са готови да работят с него като разширение на човешката креативност и като средство за изследване на нови начини за изразяване. Същевременно тези, които го възприемат като заплаха, могат да се фокусират върху ИИ като цифров инструмент, който никога няма да замести човешкото докосване, тъй като зависи от артистите да създават, възпроизвеждат и генерират резултати. В крайна сметка от нас, хората - творците и публиката - зависи да направим съзнателен избор как да използваме новите технологии и да съхраним човечността в един бързо развиващ се свят.