Digital age: Техно пробиви и открития

Какво ново в света на технологиите и откритията? Вижте актуалните тенденции в седмичния ни обзор:

САЩ правят първият в света колайдер с изкуствен интелект за ускорение на частици

Снимка: Getty Images

Електронно-йонният колайдер EIC, който се строи в Съединените щати, ще бъде първият ускорител на частици в света, чиято архитектура включва изкуствен интелект /AI/ и машинно обучение. Новото съоръжение се изгражда в Националната лаборатория Брукхейвън в щата Ню Йорк и от етапа на проектиране може да обработва колосални потоци от данни, които не могат да бъдат ефективно обработени с помощта на традиционни методи.

Необходимостта от обработка на такива обеми данни определи много ключови решения при проектирането на целия комплекс. Електронно-йонният колайдер се разработва съвместно от Националната лаборатория Брукхейвън и Националната ускорителна лаборатория „Томас Джеферсън“ към Министерството на енергетиката на САЩ. В проекта участват над 300 научни организации от цял ​​свят. Разходите за строителство се оценяват на между 1,7 и 2,8 милиарда долара, като въвеждането в експлоатация е планирано за средата на 30-те години на 21-ви дълбоко обучение след това ще реконструират събитията, превръщайки слабите следи, оставени от частиците вътре в детектора, в прецизни измервания на енергията и импулса. Междувременно учените от Брукхейвън вече са разработили алгоритъм, способен ефективно да компресира данни за сблъсъци, без да губи детайлите, необходими за физически анализ.

Тази технология е тествана на оборудване RHIC и е описана в списание Patterns. Според научния директор на EIC Абхай Дешпанде, основната цел на проекта е да се гарантира, че до момента на стартиране на колайдера в средата на 30-те години на XXI  век, всички системи с изкуствен интелект ще бъдат напълно оперативни и ще могат да ускорят пътя към нови открития във физиката на елементарните частици.

Китай пусна вятърни турбини за захранване на подводни центрове за данни

Снимка: Shutterstock

Китай пусна в експлоатация първия в света подводен център за данни, захранван от офшорни вятърни турбини. Съоръжението, разположено край бреговете на специалната зона Линган в Шанхай, се смята за един от най-иновативните проекти в областта на компютърната инфраструктура и енергийно ефективните технологии. Строителството на съоръжението е завършено през октомври 2025 г. След серия от тестове, проведени по-рано тази година, пълната търговска експлоатация започна миналата седмица. Подводният център за данни се намира между първия и втория етап на офшорния вятърен парк Линганг. Запечатани модули с високо налягане са разположени под вода близо до турбините. Те събират близо две хиляди сървъра, захранвани директно от офшорните вятърни турбини.

Разработчиците твърдят, че подводната архитектура позволява намаляване на потреблението на енергия с 22,8%, пълно елиминиране на използването на прясна вода и намаляване на изискванията за наземно пространство с повече от 90%. Въпреки това, експлоатацията на подводна компютърна инфраструктура представлява и значителни инженерни предизвикателства. Сред основните проблеми експертите посочват корозията от солена вода, необходимостта от продължително запечатване на оборудването под високо налягане, надеждността на подводните кабели и трудността при достъп до сървъри за ремонт.. През 2015 г. Microsoft тества потопени центрове за данни край бреговете на Калифорния, а през 2018 г. разположи по-голяма инсталация близо до Оркнейските острови край бреговете на Шотландия.

Магнитен бойлер загрява вода без електричество

Снмика: Shutterstock

Инженери от копанията  Greenhill Forge са създали бойлер, който използва магнитно въртене за директно загряване на вода без използване на електричество. Дизайнът е сравнително прост, но прецизно проектиран, което пряко влияе върху ефективността на бойлера. Физическите принципи не са нарушени – системата все още изисква енергия, за да работи, но го прави много ефективно.

Топлопреносът в такава система е почти перфектен, като температурите на тръбата и течността са почти идентични. Въртейки се с 400 оборота в минута, водата може да се загрее с приблизително 15 градуса по Целзий за 3 минути, което се равнява на 575 вата топлинна мощност. Колкото по-бързо се въртят магнитите, толкова по-силно е нагряването – и производителността се увеличава пропорционално на квадрата на скоростта на въртене.

Тъй като няма междинна стъпка при генерирането на електроенергия, тази систем е идеална за като механичен източник на енергия, като например вода или вятърна мелница – нагряването се случва веднага след като турбината започне да се движи и спира, когато това стане. Няма нагревателен елемент, няма гориво и няма емисии – това е практична алтернатива за сценарии без достъп до централизирана електропреносна мрежа.