6,4% инфлация и 6,6% дефицит залага МФ в проектобюджета за догодина

Средногодишна инфлация от 6,4% и ръст на икономиката от 1,6 на сто, равняващ се на БВП в размер на близо 174 млрд. лева залага финансовото министерство в разработения базов бюджет. Разчетите бяха представени от служебния финансов министър Росица Велкова, която уточни, че финансовото министерство ще разработи проектозакона за държавния бюджет в законовия срок да 31 октомври и ще го предложи на Народното събрание и редовно правителство. Тя уточни, че МФ е подготовило три варианта на проектобюджет: проект на удължителен закон, който запазва разпоредби на закона за бюджет за 2022 г., втори вариант, който е законопроект при действащи политики през 2022 г., разработен е и законопроект, който отговаря на фискалните правила за дефицита, но има значителни промени в политиките, които служебното правителство не може да направи. Ще бъде предложен вторият вариант – този със запазени действащи политики през 2022 г.

„Проектобюджетът за 2023 г., който ще представим на НС и на редовното правителство, е разработен при БВП 173,826 млрд. лв., 1,6 % растеж на БВП, 4,5 % безработица и 6,4 % инфлация. За 2023 г. прогнозите за растежа на БВП са в диапазона 0,1–3,8 %, а прогнозите за средногодишната инфлация са в диапазона 5,2-8,0 %“, съобщи Росица Велкова.

Показателите за инфлацията са обнадеждаващи на фона на рекордното ѝ ускоряване през тази година, достигайки нива от 18,7% за септември на годишна база. Притеснителните прогнози вече са на тема дълг. Догодина в хазната ще се отвори дефицит от 6,6% на касова основа, което прави над 11,5 милиарда лева, предупреди тя. И въпреки че в следващите години ще има минимално намаление като процентно отношение, недостигът в хазната продължава да бъде голям.

В базовия бюджет, разработен от финансовото министерство е заложено поемане на нов дълг от 15,9 милиарда лева, с което размерът на държавния дълг би стигнал 50,3 млрд. лева, или 28,9 процента на съотношение дълг към БВП . „Всяка година до 2025-а, включително, ще трябва да теглим приблизително около 16 милиарда лева нов дълг, с което дългът ще надхвърли 38% в края на този период“, предупреди още Росица Велкова.

Тя изрази и опасения от сериозен риск да стигнем до момент, в който да не можем да си осигурим финансиране през външния и вътрешния пазар.

Започват да нарастват лихвените разходи за обслужване на дълга, като за 2022 година са около 600 млн. лева, за 2023 г. ще са 832 млн. лева, за 2024 г. - 1,720 млрд. лева и за 2025 г. – над 2,6 млрд. лева.

Колкото до данъчната политика в базовия бюджет намалените данъчни ставки остават във вида, в който са записани в закона в момента – до юли догодина.

Приключва ли социалната щедрост?

От 2019-а до момента има много сериозно нарастване на социалните плащания, особено на пенсиите, време да се помисли за затягане на фискалната политика, каквато е тенденцията във всички европейски страни, отбеляза още служебният финансов министър.

В базовия бюджет за догодина минималната работна заплата ще се запази на ниво от 710 лева месечно. Увеличение на пенсиите е заложено от 1 юли с прилагане на т.нар. швейцарско правило:

"Пенсиите ще имат увеличение в този вариант, който сме предложили, тъй като прилагаме действащото швейцарско правило от 1 юли с 12%", поясни Росица Велкова.

Без промени ще останат майчинските, социалните пенсии и данъчните облекчения за родители. Мярката за 25 стотинки подпомагане за литър гориво ще е валидна или до изчерпването на заделения ресурс, или докато от Европейската комисия не ни постановят да я прекратим. Това може да се наложи, тъй като е валидна само за автомобили с български регистрационни номера, а това се счита за дискриминация, обясни служебният финансов министър.

Министър Велкова коментира, че все още не е изгубена напълно възможността да влезем в еврозоната от януари 2024.