Банковата асоциация: 165 „финансови мулета“ са заловени от българските власти

По време на тазгодишната кампания българските правоохранителни органи са идентифицирали 165 "финансови мулета" и 20 лица, които ги набират, както и 102 жертви от престъпната дейност, което е три пъти повече в сравнение с миналата година. Финансови институции и правоохранителни органи от 26 държави се включиха  за девета поредна година в съвместна кампания, насочена срещу схеми за изпиране на пари и набиране на "финансови мулета", съобщава Асоциацията на банките в България (АББ).

Във връзка с борбата с финансовите престъпления, в хода на текущата кампания, с помощта на банките в страната, са установени 358 неправомерни трансакции – над тройно повече от миналата година, като са предотвратени щети на стойност над 100 000 евро, посочват от АББ.

Тези лица имат ключова роля при изпирането на средства, придобити чрез широк спектър от онлайн измами, например така популярните напоследък телефонни измами, фишинг измами с имейли, имитиращи реално съществуващи сайтове, измами при електронна търговия, подмяна на сим карти, социално инженерство и други. Глобалната кампания е организирана от Европейския център за борба с киберпрестъпленията към Европол, а партньор е Европейската банкова федерация, на която АББ е член.

Тази година са установени 10 759 лица "финансови мулета" и 474 лица, които ги набират - двойно повече от миналата година, като действията на правоохранителните органи са довели до арестите на 1013 лица, според данни на Европол. В хода на кампанията са инициирани 4659 разследвания. Повече от 2800 банки и други финансови институции и компании за компютърни технологии спомагат за докладването на над 10 736 неправомерни трансакции, довели до загуби на стойност 100 млн. евро, в които са използвани "финансови мулета", предотвратявайки щети за 32 млн. евро, посочват от АББ..

"Финансово муле" е лице, което прехвърля незаконно придобити финансови средства между различни банкови сметки, често в различни държави, като за тази дейност получава комисиона. Според статистика на Европол, в 95 на сто от случаите такива се използват за усвояване на неправомерно трансферирани финансови средства, придобити от предходна киберпрестъпна дейност. Често средствата са предназначени за финансиране на други криминални дейности и изпиране на пари.

От АББ припомнят, че за набиране на "финансови мулета" се използват различни схеми, например, сайтове за запознанства, чрез които престъпниците се опитват да убедят жертвите си да отворят банкови сметки за изпращане или получаване на средства. Също така, чрез постове в социалните мрежи с примамливи предложения за работа, гарантираща лесно и бързо забогатяване, се цели привличането на вниманието на студенти и млади хора. Престъпниците са все по-изобретателни, като често пъти се възползват от реално съществуващи събития, за да направят предложенията си да изглеждат по-достоверни. Те имат за цел да привлекат представители на най-уязвимите групи, които имат нужда от парични средства – студенти, хора, които са загубили работата си и други. Често пъти те използват и информация за набелязаните от тях лица, с която са се сдобили чрез социалните мрежи.

Важно е да се знае, че дори лицата, използвани като "финансови мулета", да не са били наясно, че са въвлечени в незаконна дейност за изпиране на пари, те извършват престъпление, като трансферират средства и това може да има тежки последици за тях, се казва още в прессъбщение на АББ, цитирано от БТА.