До 7,15% годишна доходност: Румъния привлича спестяванията на гражданите с нови държавни облигации

Румънското финансово министерство започва нова кампания за продажба на държавни ценни книжа директно на гражданите. Облигациите от програмата Tezaur ще могат да бъдат записвани между 10 август и 4 септември 2026 г., а предлаганата годишна доходност достига 7,15%.

Новата емисия включва книжа с три различни срока. Едногодишните облигации носят лихва от 6,20%, тригодишните - 6,75%, а при петгодишните доходността се повишава до 7,15% годишно. Получените от местните физически лица доходи от лихви не се облагат, съобщава  HotNews.ro.

Инвестиция, достъпна и през пощата

Една от особеностите на румънската програма е стремежът държавните облигации да бъдат достъпни за възможно най-широк кръг хора, включително за граждани, които не използват активно банкови и инвестиционни услуги. Книжата могат да бъдат закупени в звената на държавната хазна, в клоновете на Румънските пощи, през платформата Ghiseul.ro и чрез електронния портал на данъчната администрация.

При покупка през хазната или пощенските клонове минималната инвестиция е само една лея – колкото е номиналната стойност на една облигация. За онлайн записване през Ghiseul.ro минималната сума е 1000 леи, а максималната достига 200 хил. леи за отделна емисия, показват подробностите, публикувани от StartupCafe.

Това превръща Tezaur в масов спестовен продукт - вместо гражданите да откриват брокерски сметки и да работят с инвестиционни посредници, държавата им предлага възможност да вложат парите си чрез познати канали, включително местната поща.

Високата лихва върви с висока инфлация

Доходност от 7,15% изглежда особено привлекателна на фона на традиционните банкови депозити. Тя обаче трябва да бъде разглеждана в контекста на сериозния инфлационен натиск в Румъния.

През юни годишната инфлация, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени, достига 9,2% - най-високото ниво в Европейския съюз. По националната методология увеличението на цените е още по-голямо - 10,42%. За сравнение, хармонизираната инфлация в България през същия месец е 5,2%, показват данните на Евростат.

Това означава, че при запазване на сегашния темп на поскъпване дори най-доходната румънска облигация няма да компенсира напълно загубата на покупателна способност. При петгодишните книжа реалният резултат ще зависи от това колко бързо инфлацията ще се понижи през следващите години.

За инвеститорите извън Румъния съществува и валутен риск, тъй като облигациите са деноминирани в леи. Възможно отслабване на румънската валута спрямо еврото може да намали или дори да заличи част от постигнатата доходност.  

България подготвя собствен пазар на ДЦК за граждани

България също направи важна крачка към прякото предлагане на държавни облигации на гражданите. На 1 юли парламентът прие промени в Закона за държавния дълг, които позволяват на министъра на финансите да емитира ДЦК, предназначени специално за физически лица. При първичното придобиване инвеститорите няма да плащат такси и комисиони.

Министерството на финансите трябва да създаде и поддържа информационна система за продажба на книжата, както и да изготви наредба, уреждаща нейното използване. Предвижда се избраните дистрибутори да осигуряват търговия както на първичния, така и на вторичния пазар и да поддържат твърди котировки поне на един регулиран пазар.

Законодателната възможност вече е налице, но българската система все още трябва да бъде изградена и пусната в действие. Засега гражданите могат да купуват ДЦК чрез банки и инвестиционни посредници, което прави достъпа по-сложен от този в Румъния. Там облигациите от програмата Tezaur се предлагат през държавната хазна, пощенските клонове и няколко електронни платформи, а минималната инвестиция на физическо гише е само една лея.

Показателна за доходността на българския пазар е емисията петгодишни ДЦК, преотворена на 27 юли. Тя е деноминирана в евро, с годишен купон от 2,75%, а постигнатата на аукциона среднопретеглена доходност е 3,43%. Това е значително под максималните 7,15% в Румъния, но разликата отразява и по-високата румънска инфлация, валутния риск при инвестициите в леи и различната оценка на кредитния риск на двете държави.

Същевременно средната лихва по новите срочни депозити на българските домакинства достига едва 1,57% през юни. Ако бъде създадена достатъчно лесна за използване система, държавните облигации биха могли да се превърнат в реална алтернатива за част от спестителите. Румънският опит показва, че успехът на подобна програма не зависи само от доходността, а и от ниския праг за участие, липсата на допълнителни разходи и възможността книжата да бъдат купени без сложна инвестиционна процедура.