Алианц откри пукнатини в договора на поколенията при изследване на пенсионните системи

Застаряването на обществата продължава с неотслабващи темпове, но пенсионните системи в световен мащаб приличат на голяма строителна площадка без изгледи за нейното завършване – само няколко държави са подготвени за предстоящите демографски промени. Това е един от основните изводи във второто издание на глобален доклад на Allianz (Global Pension Report), който анализира 75 пенсионни системи по целия свят, използвайки Allianz Pension Index (API). Той се състои от три стълба: анализ на основните демографски и фискални изисквания (оценява скоростта на демографските промени, публичната задлъжнялост и общия жизнен стандарт; следователно той отразява структурните предпоставки, които всяка пенсионна реформа трябва да вземе предвид) и след това разглежда двете основни измерения на всяка пенсионна система: устойчивост и адекватност. Първият оценява доколко една пенсионна система е подготвена да смекчи въздействието на демографските промени, а вторият оценява адекватността на пенсионните системи и дали осигуряват адекватен жизнен стандарт в напреднала възраст.

С обща оценка 3,4 българската пенсионна система се нарежда в средата на световната класация. Въпреки това, заедно с балтийските държави, тя е една от най-добрите в региона. Нейната силна страна е сравнително добрият резултат за устойчивост, отразяващ неотдавнашните увеличения на възрастта за пенсиониране и минималните периоди на вноски.

Ахилесовата пета

остава демографската перспектива, която бързо се влошава: коефициентът на зависимост между трудоспособна и нетрудоспособна възраст се очаква да нарасне до 56,2% до 2050 г., един от най-високите коефициенти в региона. Следователно може да са необходими допълнителни реформи, не на последно място с акцент върху адекватността. Например капиталово финансираните решения и възможностите за заетост за по-възрастните работници трябва да бъдат подобрени, за да се увеличат пенсионните доходи отвъд първия публичен стълб.

С претеглената сума на всички параметри, API дава стойност между 1 (най-добра) и 7 (най-лоша) на всяка от 75-те анализирани страни, като по този начин позволява цялостна оценка на съответната пенсионна система. Според доклада на Allianz най-добрите пенсионни системи са в Дания, Нидерландия и Швеция. Едва на следващите две места са класирани страни извън ЕС – Нова Зеландия и САЩ. Следва Тайван, десето място заема Корея, а България се класира на 25-то място в света с 3,4 по API.

Най-добрите пенсионни системи в света с резултат под 3.0

Държава	Резултат	Основни условия	Устойчивост	Адекватност
Дания	2.2	3.0	2.5	1.4
Нидерландия	2.6	2.9	3.4	1.7
Швеция	2.6	3.1	2.9	2.1
Нова Зенландия	2.8	3.1	3.4	2.1
САЩ	2.9	3.5	2.8	2.6
Тайван	2.9	4.0	2.8	2.4
Израел	2.9	2.8	3.5	2.5
Белгия	3.0	3.9	3.0	2.4

България	3.4	4.7	2.9	3.3

Източник: Allianz (Global Pension Report)

Без отсрочка

Ковид пандемията доведе до намаляване на продължителността на живота в много страни и само в няколко се регистрира увеличение (слабо) на раждаемостта. Но това е краткотрайно прекъсване на неотслабващата и ускоряваща се тенденция на застаряване на обществото, което се вижда в глобалния коефициент на зависимост между трудоспособна и нетрудоспособна възраст: до 2050 г. се очаква той да се повиши от 15,1% днес до 26,3%; а през 2019 г. беше прогнозирано увеличение "само" до 25,3%.

„Най-новите данни от Китай, Корея или Италия, например, сочат ускоряване на демографските промени“, коментира Михаела Грим, съавтор на доклада. „По-конкретно, раждаемостта се развива по-лошо от предполагаемото въпреки всички усилия, които държавите прилагат за семейна политика. Но вместо да се оплакваме, по-скоро трябва да се изправим пред фактите: договорът на поколенията стана крехък. По-младите Y и Z поколения са призовани сами да си осигуряватт повече средства за старостта. Неудобната истина е, че те трябва да работят по-дълго, както и да спестяват повече по-концентриран начин."

Напрегнат застой

Непретегленият общ резултат за всички изследвани пенсионни системи е едва задоволителен -3,6%. В сравнение с последния ни доклад от 2020 г. това е съвсем леко подобрение. От една страна, едва ли е изненадващо, че фискалното пространство на повечето страни се стесни допълнително след Covid 19, войната и енергийната криза. От друга страна обаче е много разочароващо, че необходимостта от пенсионни реформи не се оспорва, но реториката рядко е последвана от действия и работата по изграждане на пенсионната система не напредва. Всъщност само няколко държави като Франция и Китай са успели значително да подобрят своите показатели чрез реформи. Франция почти илюстрира политическата дилема на подобни реформи, тъй като те преобръщат обичайната политическа логика: вместо да раздават облаги днес в замяна на прилагане по-късно, те изискват налагане днес, за да избегнат съкращения по-късно. Малкото пенсионни системи, които се справят добре към днешна дата – по-специално Дания, Холандия и Швеция, с обща оценка под 3 (виж табл.) – имат общо: те определиха курса за устойчивост много по-рано, когато демографската бомба все още тиктакаше тихо. Следователно те могат да служат като модел за много развиващи се страни, които все още имат възможност да стабилизират своите пенсионни системи. Но в много други държави едва ли ще е възможно това да се случи без болезнени реформи, се казва още в доклада.

Преосмисляне

В допълнение към техническите подробности, напр. нива на осигурителни вноски и периоди, има ключова корекция за устойчиви и адекватни пенсионни системи като социалната стойност на труда. „Автоматизацията, дигитализацията и изкуственият интелект позволяват универсален достъп до образование и по този начин генерират нови концепции за работа. Разпадането на твърдата дихотомия между заетост и пенсиониране в момента съществува само за малцина привилегировани. Пенсионната система на бъдещето започва с преосмисляне на света на образованието и работа за всички“, каза Лудовик Субран, главен икономист в Allianz.