Грешките, които Бюджет 2025 трябва да избегне

Проектобюджетът на кабинета „Желязков“ е в центъра на вниманието тази седимца. И премиерът, и финансовият министър Теменужка Петкова обещаха, че ще се представят бюджет с дефицит не повече от 3% от БВП, но дали това е постижимо без съществено рязане на разходи? В този контекст трябва ясно да се разбере кои са грешките, които правителството на всяка цена трябва да избегне, ако действително иска да гарантира устойчиво решение на проблема с дефицита. 

Приходната част не трябва да се пипа

Нека започнем с най-важното. Каквото и да е вдигане на данъчно-осигурителната тежест е абсолютно неприемливо. Проблемите със състоянието на държавния бюджет са концентрирани изцяло в разходната му част. Затова и там трябва да бъде насочен фокусът на политиките на новото правителство. Докато безразсъдното покачване на разходите не бъде поставено под контрол, пипането на приходната част на бюджета трябва да е напълно забранено.

Това включва и осигурителната тежест, както по отношение на ставките на осигурителните плащания, така и по отношение на максималния осигурителен доход. Той всъщност беше драстично повишен през последните няколко години и въпреки това проблемът с дефицита ставаше все по-голям. Защото паралелно с по-високата осигурителна тежест разходите за заплати и социални плащания растяха главоломно. Видяхме колко неустойчиво е това – да се прави още от същото би било безумие. Първо трябва да се съкратят именно тези разходи.

Но да обърнем внимание и на някои от по-екзотичните предложения. Във вече отхвърления проектобюджет за настоящата година, служебния кабинет предложи някои по-авангардни мерки тип данъчна амнистия, еднократен данък върху печалбите на някои конкретни сектори (банков, добивен) и други подобни. Тези мерки също са неприемливи, защото не предлагат дългосрочно решение на дефицита. Те само могат да го закърпят временно, за една година напред.

Това не е устойчиво и именно отказът да се адресира дългосрочната траектория на публичните финанси е причината те да се намират в настоящото критично състояние. Краткосрочни мерки тип данъчни амнистии и еднократно облагане на (свръх)печалбите на дадени сектори са просто замазване на очите на данъкоплатците и отлагане на необходимата консолидация на разходната част напред във времето, което в крайна сметка само и единствено влошава проблема с дефицита. Това трябва да е ясно. Без реформиране и съкращаване на държавните разходи, предприемането на извънредни приходни мерки с краткосрочен ефект само и единствено ще влоши състоянието на държавния бюджет в дългосрочен план. Затова те също са неприемливи.

Не трябва да се допускат повече счетоводни манипулации

Тук стигам до тема, която е крайно време да бъде съвестно адресирана от властите. През последните години министерството на финансите видимо се възползва от най-различен набор счетоводни еквилибристики с цел да се скрие реалната тежест на бюджетния дефицит. Пример за това са забавените разплащания по поети и фактурирани задължения, което привидно подобрява състоянието на бюджета на касова основа.

Новият министър на финансите Теменужка Петкова изнесе данни за 1.08 млрд. лв. фактурирани, но забавени плащания, които показват точно това. Ако тези плащания не бяха забавени, на касова основа дефицитът през 2024 г. щеше да надвиши 3% от БВП. Подобни манипулации се случват и що се касае отчитането на начислена основа. Петкова каза, че за 2024 има и 1.63 млрд. лв. разходи за дейности, за които са издадени сертификати за извършена работа, но не са фактурирани.

Отвъд думите на Петкова, данните на Евростат за изпълнението на бюджета показват изключително любопитна динамика през последните три години, която сама по себе си неизбежно буди подозрения. От 2022 година насам, през всяко от първите три тримесечия на годината дефицитът на начислена основа е над 3% от БВП. През трето тримесечие 2024 г. дефицитът е 8.7% от БВП – най-високата стойност за целия Европейски съюз! И въпреки това, за 2022 и 2023 като цяло начисленият дефицит е в рамките на не повече от 3% от БВП. Как се е получило това?

Благодарение на излишък в четвърто тримесечие на годината (през 2022 и 2023), който компенсира огромните дефицити през предходните три. Предстои да видим дали през 2024 се е случило същото, но трябва да е ясно, че това не е естествена динамика. Никоя страна членка на ЕС няма подобна динамика в изпълнението на бюджета на начислена основа. Данните на Евростат показват, че изпълнението на бюджета в България също не е следвало такава динамика преди 2022 г.

Следователно, тази необичайна динамика най-вероятно е резултат от целенасочени счетоводни практики от страна на МФ. Практики с цел рязко подобряване на бюджетния баланс в последното тримесечие на годината, например отлагане за следващата година на фактурирането на налични задължения на държавата. Или, от друга страна, по-ранното фактуриране на приходи, очаквани през следващата година. Има много признаци, че МФ използва подобни счетоводни еквилибристики, за да представи (временно) нереалистично розова картина за състоянието на бюджета.

Обратно към отговорното и прозрачно управление на публичните финанси

Безразсъдното надуване на разходите през последните години създаде огромен дефицит, а счетоводните манипулации на управляващите скриха реалния му размер. Крайно време е отговорното и прозрачно управление на публичните финанси да се завърне в Министерство на финансите. Ако това не се случи и новата власт продължи да следва политика на неустойчиво високи разходи, които прикрива с еднократни приходни мерки и счетоводни еквилибристики, то фискалната криза ни е гарантирана. Това не е никакво преувеличение.

Целта на подобни манипулации на данните за изпълнението на бюджета най-вероятно е в най-голяма степен свързана с амбициите на по-голямата част от политическата класа да влезем в еврозоната възможно най-скоро. Ако бюджетният дефицит надвиши 3% от БВП и Европейската комисия отвори процедура по свръхдефицит, евентуалното присъединяване към валутния съюз се отлага с поне няколко години.

Ако еврозоната е приоритет – защо не се водят устойчиви политики?

Тук разсъдливият данъкоплатец трябва да се запита – ако еврозоната е такъв приоритет, защо не се водят устойчиви фискални политики? Защо разходите се надуват толкова много, че реалният размер на бюджетния дефицит да трябва да се крие чрез подвеждащи счетоводни практики? Осъзнават ли политиците ни, че с подобни практики ни пускат по пързалката на фискалната безотговорност, която, ако европейските институции си затворят очите и ни одобрят, след приемане на еврото неизбежно би свършила в нещо аналогично на дълговата криза, изпитана от Гърция преди 15 години?

Уви няма как да не се запита човек – дали пък не е именно това целта? Дали целият зор на определени политици да ни вкарат в еврозоната не е опит да си подсигурят празен чек от страна на ЕЦБ? Защото според правилата на валутния борд, БНБ не може да финансира дефицитите на правителството. Но в еврозоната ЕЦБ ще може. Тежко и горко на българските граждани ако именно така разсъждава политическата класа. Раздуването на разходи, дълбаенето на дефицити не е проблем, защото ЕЦБ ще ни спаси. Може би за тях нещата наистина стоят така. Но в икономиката безплатен обяд няма. Накрая българският данъкоплатец е този, който ще плати сметката.