Къде в Европа физическите лица плащат най-висок данък върху доходите?

Справедливостта на данъчното облагане е важна за всяко общество, отразявайки дали хората плащат данъци пропорционално на доходите и богатството си. В повечето европейски страни системата е прогресивна: колкото повече печелите, толкова по-голяма е тежестта.

Най-високите ставки на данъка върху доходите на физическите лица варират от 10% в България и Румъния до 60,5% в Дания към 2026 г., според Tax Foundation.

Освен Дания, най-високите ставки на данъка върху доходите на физическите лица надвишават 50% в шест други страни: Франция, Австрия, Испания, Белгия, Португалия и Швеция.

Лицата с най-високи доходи също се сблъскват със ставки, близки до това ниво, в Словения и Нидерландия, предава Euronews. 

Средно за Европа

Средната най-висока ставка на данъка върху доходите на физическите лица в 35 европейски страни е 38,5%. Това се увеличава до 43,4% сред европейските страни членки на ОИСР. В 18 страни ставката надвишава 40%.

В девет държави най-високата ставка варира между 40% и 48%: Ирландия, Германия, Италия, Исландия, Люксембург, Финландия, Обединеното кралство, Гърция и Турция.

Сред петте най-големи икономики в Европа най-високата ставка варира от 45% във Великобритания до 55,4% във Франция. Разликата е сравнително голяма - около 10 процентни пункта.

За разлика от това, освен България и Румъния, най-високата ставка на данъка върху доходите на физическите лица е под 25% в Молдова, Унгария, Украйна, Грузия, Чехия и Естония.

Силно регионално разделение: Северозападна срещу Източна Европа

Най-високите ставки на данъка върху доходите на физическите лица показват ясни регионални модели. Като цяло, скандинавските и западноевропейските страни имат най-високите пределни ставки, обикновено между 45% и 60%. Има изключения като Норвегия, която е малко под 40%.

Повечето източноевропейски икономики извън ЕС поддържат по-ниски максимални ставки, въпреки че Турция се откроява с около 41%, което я поставя по-близо до средните данъчни режими на ЕС. Централна и Източна Европа, включително Балканите, също са склонни да налагат по-ниски ставки. В някои страни системите с плосък данък помагат да се поддържат относително ниски максимални ставки.

Данъчните ставки варират с промените в политиката

Тези данъчни ставки не са фиксирани, тъй като правителствата ги коригират в съответствие с промените в политиката. Няколко страни са актуализирали своите максимални ставки за данък върху доходите на физическите лица през последната година, според Данъчната фондация.

„Правителствата като цяло могат да генерират приходи по-ефективно, като използват пределните данъчни ставки в долния край на разпределението на доходите, отколкото като използват по-високи максимални ставки. Това е така, защото прилагането на по-висока ставка към данъчна група влияе негативно върху стимула за получаване на повече или по-малко доходи само за лицата в тази група, като същевременно увеличава приходите от всички данъкоплатци в по-високите групи“, заявява в статията си Алекс Менгден, анализатор на глобалната политика в Tax Foundation.

Дания въведе нова данъчна група за доходи над 2,8 милиона датски крони (375 000 евро), като повиши максималната си ставка от 55,6% на 60,5%.

Естония увеличи фиксираната си ставка на данъка върху доходите от 22% на 24%, докато Словакия добави две нови данъчни категории, като повиши горната си ставка от 25% на 35%.

За разлика от това, Финландия намали горната си ставка на данъка върху доходите на физическите лица от 51,5% на 45%.

През 2025 г. само един на всеки пет души в ЕС смята, че данъците се плащат пропорционално на доходите и богатството „до голяма степен“. Около половината (51%) са съгласни, че това е така „до известна степен“, според проучване на Евробарометър.