Кристалина Георгиева: Време е за прогресивно подоходно облагане

Смятам, че е време да преразгледаме 10-процентния плосък данък", защото "прогресивното подоходно облагане позволява да се споделят по-успешно ресурсите на една страна в обществото". Това заяви в  интервю за БТА управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева,  след като в края на миналата седмица бе решено тя да ръководи Фонда за нов петгодишен мандат.

Георгиева коментира и темата за еврозоната, като каза, че "знаем, че предстоят нови избори, но ние също знаем, че когато има единство между основните политически сили по дадена тема, целта може да бъде постигната. Аз лично смятам, че не трябва да пропускаме този шанс". Управляващият директор на Международния валутен фонд изтъкна и приоритетите си като ръководител на международната финансова институция.

-  Поздравления за преизбирането Ви за втори мандат начало на Международния валутен фонд! През първия Ви мандат начело на МВФ светът и институция бяха изправени пред редица предизвикателства – пандемия, нарушения във веригите за достави, война, инфлация. Вторият Ви мандат, макар и да започва чисто технически през есента, идва на фона на нарастващо напрежение в Близкия изток и редица други предизвикателства. Как МВФ ще продължи да се изправя срещу тези трудности?

- Благодаря за поздравленията! Искам да изкажа своята благодарност към 190-те страни членки, че взеха решение за моето преизбиране и го приемам като отговорност МВФ да продължи да бъде източник на стабилност за света. През последните години ние бяхме като кораб в бурно море, но кораб, който остана стабилен. Като капитан на кораба аз виждам посоката на нашата работа през следващите години в три направления.

Първо, ние имаме огромна отговорност да помогнем на нашите страни членки да изберат правилните политики във време на голяма несигурност и разнопосочност в тенденциите на отделните икономики. Вече не се сме в 2020-а, годината на пандемията, когато всички трябваше да правят по същество едно и също – паричната политика да бъде подкрепяща, фискалната политика също. В такъв период е много по-лесно – гледаш какво правят другите и ти се стремиш да го правиш като тях.

Сега сме в съвсем друг период, в който проблемът с инфлацията на различни места стои по различен начин, в който фискалните възможности за някои страни са ограничени, а за други не толкова, в който сме в обстановка на сложни взаимоотношения между страните. В такъв момент изборът на правилна политика (икономическа, монетарна и фискална - бел. авт.) не е лесен.

В този контекст нашата работа, като единствената институция, която мери пулса и жизнените показатели на всяка икономика – независимо дали е голяма, малка, богата, бедна – е да направим анализ и на тази база да дадем препоръки за това, какво може да укрепи дадена икономика, така че да има възможно най-добри резултати за хората.

Трябва да продължим да следим инфлацията в страните, където този проблем още е актуален. Като цяло обаче процесът на дезинфлация върви добре, след като увеличението на цените достигна връхна точка през 2022 г. Някои страни постигнаха този резултат и започнаха да намаляват лихвените проценти (Швейцария - бел. авт.). Китай от своя страна е в дефлационен процес, а Япония направи лихвите си положителни, след като дълги години те бяха отрицателни.

В тези условия никак не е лесно да се прецени кога централните банки могат да свалят лихвите. През следващите месеци ще станем свидетели как водещите централни банки най-вероятно ще следват различен път. Не е изключено да видим "Банк ъв Ингланд" и Европейската централна банка да тръгнат към сваляне на лихвите преди Управлението за федерален резерв на САЩ.

Това ме отвежда към втората приоритетна тема. Важно е да се отбележи, че световната икономика се оказа изненадващо по-устойчива на шоковете, отколкото си мислехме. Растежът остана в позитивна територия и ние дори леко покачваме прогнозата си за годината (отразено в предстоящия доклад на МВФ – Преглед на световната икономика, WEO – бел. авт.).

Но дори и актуализираните оценки показват нисък растеж и сравнявайки го с историческите тенденции, нямаме причина много да се радваме. Ако погледнем графиката на намаляване на очаквания растеж, ще видим, че тя прилича на стръмна ски писта. Изключително важно е да се борим с инфлацията, да увеличим фискалните буфери, но в същото време е важно да разберем как можем да трансформираме икономиката, така че да има по-висока производителност на труда и по-висок растеж.

Най-впечатляващият и разочароващ факт, който установи наше изследване е, че производителността на труда навсякъде е ниска. Съединените щати са малко по-добре по този показател, защото иновациите тук вървят по-добре и защото пазарът на труда тук се захранва с имигранти. Парадоксът обаче е, че имиграцията политически се вижда като проблем, а икономически тя помага на американската икономика.

По отношение на този въпрос в България от една страна виждаме по-ниско качество на образованието, но от друга има по-добра дигитална инфраструктура и трябва да се направи така, че да има по-малко пречки пред предприемачеството.

Третият ни приоритет е работата на самия Фонд и това той да бъде стабилен. Ние инжектирахме 1 трилион долара в световната икономика от 2020 г. насам, създадохме инструмент, какъвто нямаше досега – дългосрочен заем с 10 години гратисен период към страни, които са уязвими спрямо измененията на климата.

Това, което постигнахме с увеличаване на квотите на МВФ с 50 на сто, ни дава сигурност, че Фондът може да се справи. Искаме да създадем по-гъвкава система за финансиране (Глобална мрежа за финансова сигурност, Global Financial Safety Net), която да осигури стабилност на икономики в кризи.

- Пролетните срещи на Световната банка и Международния валутен фонд се провеждат по традиция във Вашингтон. Бихте ли казали малко повече по отношение на това какво се случва с икономиката на страната, в която са разположени централите на двете институции?

- Ние от Фонда бяхме едни от малкото, които казвахме, че САЩ няма да влязат в рецесия, дори и в моменти, когато имаше заглавия като "САЩ 100 процента ще влязат в рецесия". Ние смятахме така, защото правителството тук показа активност при финансирането, включително и чрез Закона за намаляване на инфлацията. Другото, което се наблюдаваше, беше, че спестяванията от пандемията от КОВИД-19 реализират повече търсене, както и нагорещения пазар на труда, който показваше, че хората имат работа. Когато хората имат работа и спестявания, те са по-склонни да харчат, което е добре за растежа, но е лошо за инфлацията. Какво може да направят американците? Да са внимателни с фискалната подкрепа за икономиката и да продължат да гледат данните, преди да решат, че могат да свалят лихвените проценти.

По-високите лихви хвърлят студена вода върху предприемачите. Това също не е добре и за износа на страната, защото доларът поскъпва. Не е добре и за останалия свят, защото по-високи лихви в САЩ означават девалвиране на останалите национални валути и повишаване на лихвите по дълговете – правителствени, корпоративни и лични.

- На този фон как изглеждат усилията на България да се справи в борбата с инфлацията, която остава пречка пред присъединяването на страната ни в еврозоната и смятате ли, че 2025 г. все още е възможна като цел за приемане на еврото?

- България направи, както и останалия свят, борбата с инфлацията приоритет и е постигнато доста в това отношение. Инфлацията продължава да спада и очакваме да я видим до края на годината в диапазона около 3 на сто. София има път, по който да изпълни изискванията за влизане в еврозоната.

Но, също както говорихме и за САЩ, е добре да има подкрепа за хората и за бизнеса, но не е добре, ако тя се трансформира в по-висока инфлация. Не само че не е добре за влизането на България в еврозоната, но и за българските граждани. Инфлацията е данък върху доходите на хората и особено по-бедната част от населението много страда от нея. Изисква се политическа воля. Това, което виждам от различни доклади за страната, е, че има единство за влизане в еврозоната и има такава възможност. Тоест, въпросът е на политически приоритет и на политическа воля.

Да, ние знаем че предстоят нови избори, но ние също знаем, че когато има единство между основните политически сили по дадена тема, целта може да бъде постигната. Аз лично смятам, че не трябва да пропускаме този шанс. Ние вече отложихме няколко пъти това. Трябваше да сме преди Хърватия, после заедно с Хърватия, сега сме след тях, но се надявам решението да вървим напред, да бъде подкрепено със съответните политически действия.

Ще повторя нещо, което съм казвала и преди – щом сме във валутен борд, ние консумираме паричната политика на Европейската централна банка. Не съм чула в Българя да има желание да се излезе от валутния борд. И тук идва въпросът –  защо ние искаме да консумираме политика, в чието формиране ние не участваме.

Защо мислим, че опитът на другите страни не е от значение. Ние видяхме, че страните от бившия социалистически лагер, които влязоха в еврозоната, нямаха главоломен скок на цените, а имаха подобрение на икономическите показатели. 

При евентуален шок членството ни в еврозоната също може да е полезно, защото ще имаме защита и няма да трябва да разчитаме само на себе си. От толкова време върви тази тема – нека да я доведем до успешен край.

- И все пак, смятате ли че 2025 г. остава възможна цел?

- Аз смятам, че е възможно. Какво предстои – до септември месец, когато се актуализират анализите за България, ние все още имаме време да доведем инфлацията до нивата, на които тя трябва да бъде. Това значи правителствата дотогава да не инжектират в икономиката проинфлационни импулси. Ако ние покрием критериите, планът ще бъде изпълнен. 

Ние знам, че традицията е да се влиза в еврозоната на 1 януари, но никъде в еврозоната няма такова решение, което да казва, че не може да е на 1 март, на 1 юни или септември, т.е. ако ние сме обединени около темата за влизане в еврозоната, нека да я следваме последователно и тя ще се случи.

- В последната мисия на МВФ, дошла на посещение в България, бе повдигната темата за реформа на данъчната система, какво мислите вие по този въпрос?

- Смятам, че е време да преразгледаме 10-процентния плосък данък. Ние имаме успешни бизнеси, успешни хора – това е чудесно. Но това значи, че те могат да допринасят малко повече за качеството на работната ръка, за качеството на инфраструктурата, за страната си като цяло. Това ще бъде в интерес на техния бизнес и на качеството на техния живот. 

Когато България прие плоския данък беше правилно решение. Целта тогава беше да излязат парите "на светло". Сега имаме по-добри институции и не е нужно да привличаме парите да излизат "на светло" с 10-процентен плосък данък. Ако погледнете света, диференциране на данъчната ставка се приема като правилно. Диференцираната данъчна ставка, или казано като прогресивното подоходно облагане, позволява да се споделят по-успешно ресурсите на една страна в обществото.