НАП: Хора с по-ниско образование най-често работят срещу пари в брой, без данъци и осигуровки

Работници с по-ниско образование най-често се съгласяват на пари "в плик", а работодателите, които плащат заплатите на своите служители "под масата", са малките и по-рядко средни и големи предприятия, информира Националната агенция за приходите.

Инспектори от НАП и ГИТ са проверили общо 516 дружества за наличието на трудови договори на служителите и спазване на данъчно-осигурителното законодателство. Работодателите, посетени от проверяващите, са определени като рискови, след подадени сигнали срещу тях и наблюдения на контролните органи заради съмнения, че в тях са наети работници без договор. Често в такива предприятия служителите са сключили 4-часов трудов договор, а работят 8 часа или са осигурени върху минимална работна заплата, а в действителност получават двойно повече.

По думите на Екатерина Асенова, изпълнителен директор на ГИТ, заплатата в плик затваря бъдещето не само на отделния човек, а и на много важни сфери и социални системи и съответно на цялото ни общество.

Работник, който получава 1500 лв., но работодателят му го осигурява на минималната работна заплата, в перспектива ще изгуби близо 109 000 лв., обяснява Антония Иванова, директор на дирекция "Комуникации" в НАП. 

"Въпреки че най-големи загуби от заплатите в плик търпят служителите, това явление нанася сериозни щети и на работодателите. Те могат да получат сериозни глоби, наказателни лихви, лишаване от право да участват в обществени поръчки, дори и да носят наказателна отговорност, като в същото време рискуват имиджа си сред партньори, клиенти, доставчици", коментира Калин Атанасов, държавен експерт в дирекция "Управление на риска" в НАП.