Стойне Василев: Инвестирането показва колко добре човек познава себе си, а не пазарите

На 31 януари и 1 февруари 2026 в Интер Експо Център ще се проведе InvestPRO Conference. По време на събитието финансови експерти ще разгледат актуалните тенденции и промени във финансовия свят. Сред лекторите на конференцията е Стойне Василев - независим личен финансов консултант, инвеститор и собственик на най-популярния сайт за лични финанси в България.

В интервю за Мениджър News той споделя как да разграничаваме рационалните инвестиционни решения от импулсивните, фактите или личната нагласа са ключови при вземането на решения и коя е заблудата, която спира хората от постигането на устойчиви резултати.

Повечето хора са убедени, че вземат рационални инвестиционни решения. По какво най-често личи, че решенията се водят повече от импулс, отколкото от ясна логика? 

Най-ясният знак е, че решението се взима бързо, а обяснението идва по-късно. Хората рядко си казват „взех това решение, защото се страхувам да не изпусна възможността“ или „защото всички около мен говорят за това“. Вместо това се намират логични аргументи постфактум, които се базират на графики, прогнози или цитати от експерти. Но редът е обърнат. Емоцията води, логиката оправдава.
Импулсивното инвестиране личи и по честата смяна на посоката. Днес човек е убеден, че дългосрочното инвестиране е единственият разумен път. След шест месеца е напълно сигурен, че трябва да се „хващат възможности“. После идва корекция и се стига до „по-добре всичко в кеш“. Това не е адаптивност, това е липса на вътрешна рамка. Ако нямаш ясно дефиниран процес, всяка новина се превръща в заповед за действие.

Друг много показателен сигнал е фокусът върху входната точка. Когато разговорът се върти основно около „дали сега е моментът“, „дали няма да падне още малко“ или „дали не закъснях“, почти винаги става дума за емоционално решение. Рационалният инвеститор мисли за разпределение, риск, хоризонт и роля на конкретната инвестиция в цялостната картина. Импулсивният мисли за цената днес и как ще се чувства утре, ако е прав или греши.

Кои грешки в мисленето най-често карат хората да вземат решения, които изглеждат разумни в момента, но водят до слаби резултати във времето? 

Една от най-сериозните грешки е така наречената илюзия за контрол. Хората надценяват способността си да предвиждат бъдещето и подценяват ролята на случайността. Когато нещо се получи, го приписват на умения. Когато не се получи, е „лош късмет“. Това води до прекалено поемане на риск в добри периоди и парализа в лоши.

Втората голяма грешка е късият хоризонт. Повечето хора твърдят, че инвестират дългосрочно, но реално оценяват решенията си на база последните няколко месеца. Ако нещо не даде резултат „достатъчно бързо“, се обявява за грешка. Това създава постоянен цикъл на смяна на стратегии, което почти гарантира слаби резултати във времето.

Трета грешка е смесването на различни цели в една инвестиция. Искат едновременно сигурност, висока доходност, ликвидност и спокойствие. В краткосрочен план това звучи разумно – кой не иска всичко наведнъж. В дългосрочен обаче води до компромиси навсякъде. Всяка инвестиция има конкретна роля и когато тази роля не е ясна, решенията стават хаотични.
И не на последно място – силното влияние на социалната среда. Хората масово взимат решения, за да не се чувстват „извън играта“.

Това изглежда логично в момента, защото никой не иска да е единственият, който не участва. Но пазарите не награждават принадлежността към мнозинството. Те награждават дисциплината и търпението.

От опита Ви, кое оказва по-силно влияние върху инвестиционните решения - фактите и информацията или личните очаквания и нагласи? 

Личните очаквания и нагласи, без никакво съмнение. Фактите са едни и същи за всички, но интерпретацията им е коренно различна. Един и същ пазарен спад може да бъде видян като катастрофа или като възможност. Разликата не е в данните, а в психологията на човека отсреща.

Информацията днес е в изобилие. Проблемът не е липсата на знания, а неспособността да се работи с тях. Повечето хора не търсят яснота, а потвърждение на това, което вече вярват. Четат анализи, които съвпадат с очакванията им, и игнорират останалите. Това създава усещане за рационалност, което е много подвеждащо.

От практиката ми виждам, че двама души с еднакъв достъп до информация могат да постигнат напълно различни резултати. Причината е в отношението към риска, в търпението и в способността да се понасят временни загуби. Инвестирането е огледало. То показва колко добре човек познава себе си, а не колко добре познава пазарите.

Как се променя подходът на човек, когато започне да гледа на инвестирането като на дългосрочен процес, а не като на поредица от отделни ходове? 

Промяната е повече вътрешна, отколкото техническа. Човек започва да мисли в системи, а не в сделки. Вече не пита „какво ще стане утре“, а „дали това решение е в синхрон с целите ми след 10 или 20 години“. Това води до много по-малко действия, но с по-голяма тежест.

Шумът започва да губи значение. Новините, прогнозите и драматичните заглавия вече не диктуват поведението. Вместо това има предварително дефинирани правила – кога се инвестира, кога се ребалансира, кога не се прави нищо. „Нищо“ всъщност е едно от най-трудните, но и най-важните действия.

Дългосрочният подход променя и отношението към грешките. Те вече не се възприемат като провал, а като част от процеса. Вместо емоционални реакции има анализ и корекции. Това носи спокойствие, което е огромно конкурентно предимство. В дългосрочен план печелят не най-умните, а най-последователните.

По време на InvestPRO Conference ще се срещнат различни гледни точки за инвестирането. Коя заблуда спкооред вас най-често пречи на хората да постигат устойчиви резултати?

Най-голямата заблуда е, че някъде съществува „правилният отговор“, който просто трябва да бъде открит. Че има експерт, стратегия или актив, който ще реши всичко вместо тях. Това води до постоянно търсене навън и липса на отговорност навътре.

Устойчивите резултати не идват от това да знаеш повече от другите, а от това да познаваш себе си по-добре от тях. Да знаеш как реагираш под напрежение, колко риск можеш да понесеш и кога най-вероятно ще саботираш собствените си решения.
InvestPRO Conference е ценна точно защото събира различни гледни точки. Но истинската стойност не е в това да излезеш с „най-добрата идея“, а с по-ясна лична рамка. Ако човек си тръгне с още повече стратегии, но без яснота коя е неговата, той ще продължи да се лута.

В крайна сметка инвестирането не е състезание по знания. То е дългосрочен тест за характер, дисциплина и способност да останеш спокоен, когато другите губят посока. И това е нещо, което никой не може да направи вместо теб.