Светът на парите: Нарастващото източно крило на еврозоната иска място сред висшите ръководители в ЕЦБ

Източна Европа полага най-големите усилия досега, за да си осигури място на масата сред висшите ръководители на Европейската централна банка, пише Блумбърг.

Кандидати от Естония, Латвия и Хърватия се борят за поста на заместник-председателя Луис де Гиндос, който напуска през май. Дори и да загубят, три други свободни места в шестчленния Изпълнителен съвет ще бъдат обявени за свободни до края на 2027 г.

Има силни аргументи за назначаване на представител от региона. Присъединяването на България към еврозоната означава, че една трета от 21-членния валутния съюз се представлява от бившия комунистически изток - дял, който според мнозина заслужава по-силен глас в най-влиятелния орган за вземане на решения на ЕЦБ.

Но пътят ще бъде труден. Западна Европа запазва много по-голяма икономическа тежест и невъзможността да се обедини зад един кандидат може да раздели подкрепата между държавите, които вземат решението. Ситуацията се усложнява и от факта, че в надпреварата участват ръководителят на финландската централна банка Оли Рен - бивш еврокомисар, смятан за сериозен претендент за вицепрезидент, като в надпреварата е и португалският лидер Марио Сентено.

Въпреки това, почти две десетилетия след като еврото започна да се разширява на изток, подкрепата за по-широко представителство във Франкфурт нараства. Това би означавало добавяне на още един слой към деликатната система, която обикновено управлява избора на ръководство на ЕЦБ, чиято цел е да балансира по-големите и по-малките държави членки, пола и различните възгледи за паричната политика.

„Всяка държава има еднакъв глас в Управителния съвет, така че е логично да се смята, че е необходим известен баланс и на високите позиции“, каза Атанас Пеканов, икономист в института Wifo във Виена и бивш вицепремиер на България. „В този смисъл би било добре да има някой от Източна Европа.“

Постигането на тази цел би било още една стъпка в процеса на интеграция, който започна с падането на комунизма и набра скорост с добавянето на нови членове към Европейския съюз през 2004 г. Три години по-късно Словения прие еврото, последвана от Словакия, Естония, Латвия, Литва, Хърватия и България.

Това би било и признание за неотдавнашните икономически постижения – още по-впечатляващо на фона на близостта до войната на Русия в Украйна.

Словенският финансов министър Клемен Бостянчич смята, че Източна Европа е била „пренебрегвана“ – не само при попълването на висшите позиции в ЕЦБ, но и другаде в ЕС. Въпросът е и на радара на Европейския парламент, който интервюира кандидати за членове на борда на ЕЦБ и може да забави процедурите, въпреки че няма право на вето.

Людотив Одор, бившият министър-председател на Словакия и настоящ член на Комисията по икономически и парични въпроси на асамблеята, заяви, че страните от Централна и Източна Европа са „очевидно недостатъчно представени“.

„Аз съм за по-географски балансиран Изпълнителен съвет“, каза той по имейл. „Но компетентността е най-важният критерий.“

Най-близкото, до което Източна Европа се доближи до място в борда на ЕЦБ, беше през 2020 г., когато бившият ръководител на словенската централна банка Бостян Язбек загуби от нидерландеца Франк Елдерсон.

Други представители от региона обаче се радват на успех в Брюксел и извън него: Валдис Домбровскис от Латвия е европейски комисар от 2014 г., Кая Калас от Естония в момента е върховен представител на ЕС по външните работи, а Кристалина Георгиева от България ръководи МВФ във Вашингтон.

Но липсата на по-широко представителство е източник на спорове. Доклад на European Democracy Consulting от 2024 г. установи, че ситуацията дори се е влошила през предходните три години, тъй като западните представители затвърдиха господството си над институциите.

Напредъкът може е възпрепятстван и от скандали, които опетниха репутацията на части от региона, като случаите с пране на пари в балтийските страни през миналото десетилетие, като и случаите, в които управители от Латвия и Словакия бяха осъдени за подкуп. Междувременно, скорошните протести, които свалиха министър-председателя на България, са напомняне за политическа нестабилност в региона.

И макар броят на източните членове на еврозоната да се е увеличил, икономическата им тежест остава скромна. Заедно седемте страни от региона, които са част от валутния блок, отговарят за по-малко от 4% от брутния вътрешен продукт, в сравнение с над 70% за Германия, Франция, Италия и Испания взети заедно.

Това може да се окаже основна пречка. Най-големите икономики традиционно изискват представителство в борда на ЕЦБ и освен ако не променят тази позиция, повечето от предстоящите свободни места ще трябва да бъдат разпределени между тях.

„Ще стане по-трудно да се задоволят исканията на всички“, каза Шахин Вале, старши сътрудник в Германския съвет по външни отношения.

Въпреки това Вале смята, че този път източноевропейска страна ще надделее, като управителят на хърватската централна банка Борис Вуйчич се очертава като „водещ претендент“ пред своите латвийски и естонски колеги Мартинс Казакс и Мадис Мюлер.

Вуйчич „вероятно е този, който е в най-добра позиция да представлява интересите на региона“, каза той преди крайния срок за издигане на кандидати за вицепрезидент на 9 януари. Решение може да последва 10 дни по-късно.