Удължителният бюджет за 2026 година мина и на второ четене в парламента

Парламентът прие и на второ четене Закон за събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 г. до приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ДОО) за 2026 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2026 г.

По-рано днес т.нар. удължителен закон на бюджета беше одобрен и на първо четене.

Депутатите приеха предложението на Асен Василев от „Продължаваме промяната-Демократична България“ за еднократна индексация на възнагражденията в размер на натрупаната към 31 декември 2025 г. годишна инфлация за всички в бюджетната сфера, които не са на минималната работна заплата. "За" този текст гласуваха 183 народни представители, трима бяха "против", нямаше въздържали се. Въпреки че определиха предложението като незаконно, защото не отговаря на Закона за публичните финанси, от ГЕРБ-СДС също го подкрепиха, както и от "Има такъв народ"

Приетият удължителен закон урежда събирането на приходи и извършването на разходи през следващата година до приемането на държавния бюджет и бюджетите на НЗОК и на ДОО за 2026 г., но за срок, не по-дълъг от три месеца, при спазване изискванията на разпоредбите на Закона за публичните финанси, Кодекса за социално осигуряване и  Закона за здравното осигуряване. При изпълнението на този закон се прилагат правилата за превалутиране от Закона за въвеждане на еврото в Република България.

Съгласно разпоредбата на чл. 87, ал. 1 от Закона за публичните финанси, в случай че до началото на бюджетната година държавният бюджет не бъде приет от Народното събрание, приходите на бюджета се събират в съответствие с действащите закони, а извършването на разходите и предоставянето на трансфери е в размер, не по-голям от размера им за същия период на предходната година, до размера на постъпилите приходи, помощи и дарения, като се отчитат влезли в сила актове на Народното събрание и на Министерския съвет, които предвиждат допълнителни или намалени бюджетни средства, и при спазване на фискалните правила и одобрените от Министерския съвет със средносрочната бюджетна прогноза фискални цели.

Такъв акт е постановлението на Министерския съвет, с което е определен новият размер на минималната работна заплата за 2026 г., обясни министърът на финансите Теменужка Петкова по време на дебатите за второ четене в пленарната зала. 

С удължителния закон се регламентират някои празноти, които не са уредени с разпоредбата на Закона за публичните финанси. Когато приходите за съответния период са недостатъчни да покрият разходите и трансферите, лимитите за плащания се намаляват съразмерно до размера на приходите. Първостепенните разпоредители с бюджет приоритизират плащанията си, като разходите за заплати и социални плащания са приоритет и се изплащат в пълен размер.

Достигнатите размери на основните месечни заплати към 31 декември 2025 г. в бюджетните организации не могат да бъдат намалявани или увеличавани в рамките на заеманата длъжност с изключение на заетите на минимална работна заплата и еднократна индексация в размер на натрупаната към 31 декември 2025 г. годишна инфлация за всички останали, приеха депутатите.

Определя се редът за извършване на плащанията по бюджетите на общините, бюджета на ДОО и бюджета на НЗОК. С цел осигуряване на финансиране от държавния бюджет на БНТ и БНР при запазване на сегашния модел на финансиране се предвиждат съответни изменения в преходните и заключителните разпоредби на Закона за радиото и телевизията.

Предвидени са и промени в Закона за социалните услуги. В този закон е регламентирано, че домовете за медико-социални грижи за деца следва да бъдат закрити до 31 декември 2025 г. Закриването обаче може да се осъществи само след извеждането на всички настанени деца. В тази връзка се удължава срокът за функционирането на домовете във Варна и Плевен до 31 декември 2027 г., съответно до изграждане на необходимата инфраструктура за извеждане на всички настанени деца.  

С промени в Закона за местните данъци и такси се предвижда, когато до 31 януари 2026 г. общинските съвети не са одобрили план-сметката за 2026 г. и/или не са приели съответните актове, таксата за битови отпадъци за 2026 г. да се определя по реда, по който е определена за 2025 г. Предвижда се до края на 2028 г. общините да предоставят в края на всяко шестмесечие в Министерството на финансите информация за отчетения напредък по приемане на актовете за размера на таксата.

С промените в Закона за данъка върху доходите на физическите лица и Закона за корпоративното подоходно облагане се предвижда освобождаването на сделките на пазарите за растеж от данък върху капиталовите печалби да стане постоянна мярка.  

До приемането на редовен закон за държавния бюджет за 2026 г. всички инвестиционни проекти по т.нар. Приложение 3 по реда на Закона за държавния бюджет за 2025 г. ще бъдат финансирани чрез Българската банка за развитие в размер до 900 млн. лв., приеха още депутатите.

Удължителният бюджет влиза в сила от 1 януари 2026 г. с изключение на параграфи 6, 7 и 8, свързани с таксата за битови отпадъци, които влизат в сила от 19 декември 2025 г.  

В началото на днешната парламентарна сесия отново се стигна до сблъсъци между опозиция и управляващи по повод бюджета. ПП-ДБ обявиха, че ще призоват хората отново на протест в четвъртък в 18:00 часа на площада пред парламента. Според тях, управляващата коалиция се опитва да прокара нейния вариант за Бюджет 2026, който предизвиква първите протести в края на ноември. 

Първоначалният вариант на бюджета, одобрен от парламентарните комисии още преди оставката на кабинета, беше вкаран в дневния ред на първо четене заедно с удължителния. Впоследствие точката за гласуването на редовния бюджет беше оттеглена и в дневния ред остана само варианта за удължителен.