Уолстрийт има къса памет за глобалните кризи

След ракетния удар на Израел срещу Иран на 13 юни, широкият американски борсов индекс S&P 500 е по същество без промяна. Това включва ръст от 1,0% в понеделник в непосредствена реакция на американските удари срещу Иран от 21 юни и последвалия ответен удар на Иран. Фючърсите, обвързани с основните американски фондови индекси, също отбелязаха покачване във вторник, на фона на надеждите, че постигнатото с посредничеството на САЩ прекратяване на военните действия между Израел и Иран би могло да положи основите за по-траен край на военните действия.

През последните дни стратезите защитаваха позицията, че ако няма съществен риск за значителен скок в цените на петрола, не се очакват големи затруднения за акциите от събитията в Близкия изток.

Но дори и в крайна сметка да има някакво низходящо движение за акциите, историята показва, че то вероятно няма да е дълготрайно, пише Джон Шейфър за YahooFinance.

В бележка до клиентите, изпратена в понеделник сутринта, главният инвестиционен директор на Morgan Stanley Майк Уилсън анализира повече от 20 геополитически шока, които са засегнали пазарите от 1950 година насам.

Средно S&P 500 се е повишавал с 2% през месеца, след като някакво геополитическото напрежение е изплашило инвеститорите; с 3% през следващите три месеца и с 9% през следващите 12 месеца, според анализа на Уилсън.

„Историята показва, че повечето геополитически обусловени разпродажби са краткотрайни/скромни“, пише Уилсън. „Цените на петрола ще определят дали волатилността ще продължи“, добавя той.

Както се казва, миналите резултати не са показател за бъдещите. Също така има ясни рискове, които трябва да се вземат предвид на фона на настоящия конфликт – на първо място как голям скок в цените на петрола би могъл потенциално да увеличи инфлацията и да натежи както върху бизнеса, така и върху потребителските разходи. Съществува и опасение, че тревогата от по-нататъшна ескалация може да навреди на настроенията на инвеститорите и потребителите, които най-накрая започнаха да се възстановяват от априлските си дъна.

И двете тези опасения се сблъскват с пазар, който вече е близо до рекордно високи нива, като много акции вече са високо оценени, което допълнително засилва тревожния характер на конфликта за инвеститорите.

Но обикновено цените на суровия петрол WTI би трябвало да се повишат с поне 75% в сравнение с предходната година, за да окажат значително отрицателно въздействие върху акциите, според работата на Уилсън. В настоящия сценарий това би изисквало петролът да достигне около 120 долара за барел, което е далеч от нивото на WTI под 71 долара, наблюдавано в понеделник.

Ключовият начин, по който много стратези разсъждават, че петролът може да претърпи такъв скок, би бил предизвикан от затварянето на Ормузкия проток от Иран, през който преминават 20% от световните доставки на петрол. Но след някои съобщения, че контраатаката на Иран може да е знак за пикова ескалация в конфликта, шансовете за затваряне на Ормузкия проток до края на юли достигнаха 11% в понеделник, доста под неотдавнашния максимум от 52%, наблюдаван в неделя на онлайн платформата за залози Polymarket.

И ето защо пазарът често бързо се движи напред. Това е инструмент, насочен към бъдещето. През следващите няколко дни или седмици може да има още обезпокоителни заглавия от Близкия изток, но пазарът вярва, че най-лошото е отминало.

„Често геополитическият конфликт има малък или никакъв ефект върху американската икономика“, пише главният пазарен стратег на Ritholtz Wealth Management Кали Кокс в изследователска бележка в понеделник. „И ако пазарите следват икономиката и печалбите с течение на времето, тогава е справедливо да се каже, че войната рядко има дълготрайни последици върху фондовия пазар.“