Вицепремиерът Пеканов: Компенсациите не трябва да се раздават "на калпак"

Мерките за компенсиране на потребителите заради високите енергиийни цени не трябва да са "на калпак". Това заяви вицепремиерът Атанас Пеканов по време на представянето днес на (Без)Алтернативен бюджет за 2023 г. от Института за пазарна икономика (ИПИ).

"Не казвам, че в тази ситуация трябва да стигнем чак до балансиран бюджет. Все още има възможност  за дефицити.През пролетта смятам, че мерките малко се забавиха. А това доведе до покачване на цените от страна на някои фирми. Освен това трябва мерките трябва да бъдат временни. Те обаче трябва да се пазят за компенсиране на уязвимите потребители и фирмите, но тук всички мерки не трябва да бъдат на калпак, а да има таргериране", обясни Пеканов.

"Икономиката ни е в положителен тренд, безработицата е рекордно ниска, но инфлацията е рекордно висока. Не се намираме в шок от страна на липса на търсене, напротив - намираме се в шок от страна на предлагането, което води до покачване на инфлацията. И тук правилната политика е да се изтеглят стимулите, а не те да продължават и допълнително да натискат нагоре инфлационния процес", категоричен е вицепремиерът. Според него  не е време за "развързване на кесията". 

В условията на удължен бюжет   в момента  България трябва да се върне към някои разбираеми и ясни " фискални котви". От тази ситууациия трябва да се излезе със здрав разуум, като поомоощи за скъпия тоок трябва да полуучааваат саамо най-бедните у нас. Въпросът е как да се помогне така , без да се "срути" бюджетът," коментира главният икономист на ИПИ Лъчезар Богданов.

"Има натиск - и вътрешен, и външен, да си налягаме парцалите, и да се връщаме към нормални показатели. Има рекорден ръст на износа, рекордно ниска безработица, рекордна инфлация. И да се казва, че няма как да вържем бюджета, не звучи сериозно", добави Богданов.

Икономистът в ИПИ Петя Георгиева пък предупреди, че  тъй като не е ясно колко ще бъде брутният вътрешен продукт(БВП)  на страната, бюджетният дефицит може да бъде  раздут. 

"От всички 16 предложения за поправки в Бюджет 2023 в Народното събрание, едно-единствено е придружено с оценка на ефекта, а тя е просто едно число, което не е ясно как е смятано.о Ако те бъдаат приети, най-консервативнаата оценка е 5% поовеече разходи спрьямоо БВП, пресметна Георгиева . Според нея дори и в подобна ситуация, страната ни трябва да се придържа към някаква сигурност. България спазва единствено правилото дългът, който се поема, да не надвишава 60 процента от БВП.

Според основателя на ИПИ Красен Станчев в момента разходите непрекъснато се увеличават. Това обаче е ирационална политика и така не може да се овладеее инфлацията у нас.Нещо повече-партиите искат да коомпенсират всички за всичко, но това няма как да се осъществи на практика", катеегоричен е Станчев. 

Според експертите на ИПИ липсата на редовно правителство крият с редица рискове, като и невъзможност за средносрочно планиране и капиталово бюджетиране. Всичко това може да повиши сериозно дефицита на България, категорични са експертите .

Според тях идеята за увеличение на миинималната заплата на 850 лева е лоша и я окачествиха, като "свободно падане". Депутатът от  " Демократична България"  Мартиин Димиитров, който също участва в дискусият, пък е категоричен, че разходите в бюджета може прекалено много да се повишават. Повишените разходи обаче може да са с цената на повишени данъци . В момента няма обобщение на всички разходи, ако те се случат", добави той.

Старши икономистът в "Отворено общество" Георги Ангелов също  криитикуваапрограмата за компенсиране на небитовите потребители за високите цени на тока. "Дават се помоощи на печееливши компании като "Лукойл" и други големи фирми. Тези  помощити са еднакви с тези за малки фирми. Заради това поомощи трябва да се дават само на тези, които имат нужда. Така ще се спестят милиарди в бюджета Ангелов изтъкна, че трябва да се подобри събираемостта, но и разходната част. 

България ще завърши 2022 г. с бюджетен дефицит от 2,7- 2,8 на сто и средногодишна инфлация в рамките на 7-8 на сто. С всичките допускания, приблизително превишението на бюджетното салдо трябва да е към 1-1,5 на сто. 

За 2023 г. симулации на Фискалния съвет показват стойностни на отрицателния фискален импулс от около 1 %., прогнозиираа пък бившият  зам.-финансов министър и член на Фискалния съвет .Според Дацов  решенията, които се приемат от  парламеентарни комисии, приличат на наказателни процедури срещу служебното правителство. Според него за тази година, с всичките допускания, приблизително превишението на бюджетното салдо трябва да е към процент, процент и половина.

"

С