Кристин Лагард: Забавянето на Китай създава риск за глобалната икономика

"Има засилване на низходящите рискове пред глобалния икономическия растеж, като слабите икономически перспективи ще направят по-трудно отколкото в миналото постигането на целите за развитие на световната икономика". Това заяви управителят на Международния валутен фонд (МВФ) Кристин Лагард в реч през института "Брукингс", съобщава БНР.

Според Лагард забавянето на китайската икономика създава основен риск в световен план. Въпреки това, тя се надява, че световните лидери ще приемат дневeн ред за устойчиво развитие през следващите 15 години на предстоящата от 25-и до  27-и септември среща на върха на ООН в Ню Йорк.

"Би било много по-лесно, ако растежът в световен план е между 5,5% и 6%, а не колкото е в момента", посочи Лагард. През октомври МВФ ще обяви своите актуализирани икономически оценки, след като през юли фондът прогнозира глобален ръсеж от едва 3,3% през настоящата година и от 3,8% през 2016 г.

Според Лагард низходящите рискове пред световните икономически перспективи са се увеличили, включително от по-ниските цени на суровините, преустройството на провежданите парични политика и тяхното отражение върху съответните валути, както и от по-бавния растеж в Китай. "Забавянето на китайския растеж беше предвидим и прогнозиран, но неговите последици и заразния ефект за региона вероятно ще бъдат по-големи, отколкото се очакваше", предупреди шефът на МВФ часове преди да бъдат оповестени резултати от последно проучване, показващо влошаване на промишлената активност в Китай през септември до шест и половина годишно дъно.

Екип от икономисти на МВФ смята, че изграждането на солидни публични финанси, инвестиции в образованието, орязване на енергийните субсидии и задълбочаване на финансовите пазари са сред политиките, които страните трябва да преследват, за да подкрепят едно устойчиво глобално икономическо развитие.

Структурните реформи ще помогнат за осигуряване на оптимално използване на ресурсите, включително политики за увеличаване на производителността в селското стопанство, увеличаване на разходите на инфраструктурата и повече инвестиции в образованието.