Депутатите дадоха зелена светлина на емитирането на еврооблигации

България ще емитира еврооблигации за 950 млн. евро. Това решиха депутатите днес. За законопроекта гласуваха 101 народни представителя, „против” бяха 34 и „въздържал се” – 12.

С емитирането на еврооблигациите страната ни цели да набере средства за погасяване по облигациите за главницата и последната лихва по дълговата операция на бившия финансов министър Милен Велчев.

От финансова и от гледна точка на европейските пазари сега е възможно най-удобният момент да излезем на еврооблигационния пазар, на който България отдавна не се е представяла, заяви от парламентарната трибуна министърът на финансите Симеон Дянков.

Министър Дянков обясни, че има два основни параметъра, които определят кога да се предложи емитиране на външен и вътрешен дълг. „От една страна дългът трябва да се взема достатъчно далеч от датата на погасяване на предишен дълг, за да има спокойствие за пазарите и за държавния бюджет, от друга да бъде достатъчно близо до падежа при рефинансиране на предишен дълг, за да не се плащат излишни лихви. Всеки месец по-рано емитиране на еврооблигациите би  струвало на бюджета между 8 и 12 млн. лв. на месец", уточни министър Дянков.

„Следователно всеки месец, с който ние се приближаваме по-близо до падежа, спестяваме на бюджета тази сума. Трябва да се смятат добре плюсовете и минусите от една такава операция и решихме това да стане през пролетта на тази година, каза в заключение министърът на финансите. 

По време на дебатите относно новия законопроект депутатите от БСП заявиха, че са против емитиране на облигационния заем.

„Днес ни се предлага една на вид рутинна операция и ще обясня защо имам задръжки спрямо нея. През последните три години бяха изхарчени над 3 милиарда лева от фискалния резерв и имаме дълг от още 3 милиарда лева - общо около 6 милиарда лева бяха похарчени безцелно, не бяха използвани за целеви програми с антикризисен характер, посочи той. Опитваме се да хванем последния влак – дано успеем”, заяви Пламен Орешарски от БСП.

Председателят на бюджетната комисия Менда Стоянова контрира Орешарски, като заяви, че излишъкът е изхарчен за покриване на дефицити, вместо да бъде използван за този падеж през 2013 г. Вашето управление през 2006-2007 г. достигна много по-висок структурен дефицит, харчихте повече пари от излишъка", каза Стоянова.

„Това не е увеличаване на дълга, а рутинна операция и не могат да се намерят аргументи против решението да не се подкрепи, заяви позицията на сините Иван Костов.

„Считаме, че фискалният резерв, създаден през 1997-98 г. като буфер, който да помага на страната и да посреща извънредни дефицити на бюджета, е добра, реализирана идея, допълни Костов, цитиран от БГНЕС. „Ако преживяваме криза от четири години няма начин да не възникнат извънредни дефицити и от тази гледна точка функцията на резерва е да ги компенсира”, аргументира се той.

Костов призова БСП да не правят кампания срещу това, защото такова отношение е незряло и неинтелигентно.

По време на гласуването депутатите от ДПС се въздържаха. Според тях България има нужда от подобна сделка, „това е най-приемливият подход. За съжаление, не беше предвиден вариантът част от фискалния резерв да бъде съхранен, запазен за тези плащания в началото на 2013 г.”, заяви Алиосман Имамов.

Според него не е сигурно, че тази сделка не увеличава дълга. „Това ще може да се каже след приемането на сделката, подчерта депутатът. Неговото мнение е, че вземането на решение за подобна сделка се основава на изключително задълбочени процеси, повечето от които са случайни, основаващи се на вероятности. Има основание за въздържание от подкрепа и това са липсата на каквито и да е гаранции, че тази сделка ще бъде успешна. Запазваме правото си да анализираме тази сделка, след като тя стане факт, да кажем нашето окончателно мнение", заяви Имамов.