Задълженията на фирмите от нефинансовия сектор надхвърлят 171 млрд. лв.

Структурните деформации в икономиката все още не са преодолени и задълженията на предприятията от нефинансовия сектор в абсолютен размер продължават да растат. В края на 2013 г. те надхвърлят 171 млрд. лв., което е с 3,1 млрд. лв., или 1,9% повече в сравнение с предходната година. Това показват данните от годишното изследване на задлъжнялостта на предприятията от нефинансовия сектор, което Българската стопанска камара (БСК) прави за 12-та поредна година. Данните бяха представени на пресконференция днес, 23 февруари 2015 г., от изпълнителния председател на БСК Божидар Данев и зам.-председателя на камарата Камен Колев.

Българската стопанска камара изследва и анализира задълженията на нефинансовите предприятия от 2005 г. До 2013 г. те са нараснали със 104 млрд. лв. или 2.6 пъти. Основната част от този прираст (89 млрд. лв. или 86%) е формиран в периода до 2009 г., т.е. до началото на икономическата криза.

„За разлика от останалите страни в ЕС, България има малък държавен дълг (18,9% от БВП през 2013 г.), но огромен и непрекъснато нарастващ корпоративен дълг (213% от БВП), което блокира растежа на икономиката. Това означава, че негативите и тежестта на икономическата криза е прехвърлена основно върху реалния бизнес, който е заложник на фискалната стабилност на макрониво”, посочват от БСК.

По-голямата част от нефинансовите предприятия са декапитализирани. Задълженията им в края на 2013 г. са с 53% по-големи от собствения им капитал и с 50% по-големи от дълготрайните им материални активи.

Спрямо 2010 г. най-голям е ръстът на междуфирмените задължения (12%), следвани от данъчно-осигурителните задължения (3,5%) и към персонала (3%). Задълженията към финансови предприятия нарастват с 0,6%.

Основната част от задълженията (96%) са на предприятията от частния сектор, при това те нарастват с много по-висок темп от тези в обществения сектор.

От БСК отчитат още:

• През 2013 г. на 100 лв. активи на предприятията от обществения сектор се падат 35 лв. задължения, а в частния сектор на 100 лв. активи се падат 177 лв. задължения. На 100 лв. приходи от продажби задълженията на предприятията от обществения сектор са 97 лв., а в частния сектор - 140 лв.
• Агрегираната структура на задълженията в частния сектор запазва постоянни пропорции, докато при обществения сектор е налице ръст на междуфирмените задължения и спад на задълженията към финансови предприятия.
• През последните две години се наблюдава увеличаване на дела на краткосрочните задължения в обществения сектор, докато в частния пропорциите се запазват.
• Задълженията на нефинансовите предприятия са 2,6 пъти по-големи от техните вземания.
• Към края на 2013 г. държавата, общините и предприятията с преобладаваща държавна и/или общинска собственост имат задължения към фирмите в размер на 760 млн. лв., в т.ч. 553 млн. лв. са държавните задължения и 207 млн. лв. са общинските.
• Просрочените с над 90 дни вземания от ведомства, държавни и общински предприятия са 277 млн. лв., в т.ч. 108 млн. лв. са държавните задължения и 169 млн. лв. са общинските.
• През 2013 г. дългосрочните кредити намаляват с 3,2% през 2013 г., а спрямо 2010 г. намалението е с 8,1%. 20-процентният ръст на краткосрочните кредити през 2013 г. спрямо 2010 г. (+2,9 млрд. лв.) показва, че дейността на нефинансовите предприятия се затруднява от недостатъчните оборотни средства.

Факторите с позитивно влияние върху задлъжнялостта са:

• Постепенното излизане от кризата на страните от ЕС, като предпоставка за ускоряване на икономическия растеж у нас (физическият обем на БВП през третото тримесечие на 2014 г. нарасна с 1,9 %);
• Значителното увеличение на износа (+7.2%), вкл. за страните от ЕС (+9.1%).
• Сривът на цените на петрола и останалите енергийни ресурси
• Усвояването на средствата от ЕС по оперативните програми

Фактори с негативно влияние

• Неблагоприятна икономическа среда и незначителен ръст на БВП;
• Свиване на инвестициите (над 15.6% за периода 2009-2013 г.);
• Нарастване на случаите с фактическа неплатежоспособност и броя на фалитите, както и бавните процедури по несъстоятелност;
• Високо ниво на необслужваните кредитите;
• Дефлационни процеси, които реално увеличават задлъжнялостта.

От БСК излязоха със следните предложения за намаляване на задълженията на нефинансовите предприятия:

• Улеснен достъп до правосъдие, вкл. чрез: преструктуриране на тарифите за правораздаване, нотариални услуги, съдия-изпълнители и др.; Ускоряване на процедурите по несъстоятелност; Включване на арбитражни клаузи в търговските договори, с финансови застрахователни и публични институции, вкл. по обществени поръчки.
• Подобряване на финансовата дисциплина на държавата и общините, вкл.: Коректно транспониране на Директива 2000/35/ЕО за борбата със забавяне на плащане по търговски сделки; Ускорено връщане на ДДС, вкл. изграждане на публичен регистър за дължимите ДДС и акцизи; Въвеждане на „данъчна ваканция“ за фирмите, които имат просрочени вземания от държавата и общините;
• Изграждане на клирингова къща за изчистване на междуфирмени задължения (вкл. с възможности за факторинг) с капитал, предоставен от Държавния бюджет, от банките или чрез публично-частно партньорство.

Пълният анализа на БСК можете да прочетете ТУК.