Мениджърите трябва да използват гласа си, за да не го изгубят

Невероятно е как един проблемен служител може да подкопае производителността на целия екип. Този човек, които редовно прави забележки, повишава тон, държи сметка на другите, бързо може да изяде морала в екипа. Положителните и продуктивни членове на екипа започват да изпитват ужас, когато идват на работа, притесняват се да изкадват идеи, за да не попаднат под мерника на подигравки от страна на колегата.

Въпросът на върха на езика на всеки, който е попадал в този кошмар е "Защо не шефа не направи нещо?" негова работа е да наложи ограничения, когота някой прекрачи границите. Емоционално изтощените колеги често се оплакват, лично на началниците си в тези ситуации. Те мислят, че размирникът ще бъде премахнат, поставен на изпитателен срок или най-малко, като се има предвид фирмата ще бъде подложен на порицание.

За съжаление, в много такива случаи, справедливостта изглежда е изключително бавен ход. В новата ми книга, „Силата на гените“, изследвам връзката между семейната история лице и стила на управление, който мениджърите често показват по време на работа. Този микс от стилове се появява в емоционални и поведенчески реакции. Много от най-добрите лидери и мениджъри в света на бизнеса оперират в стила „Моля“.

Те са трудолюбиви, вдъхновяват лоялност и са склонни да слушат замислено своите клиенти и колеги. Те са "лепилото", което задържа положителната корпоративна култура. За съжаление, те имат такъв страх от загуба на одобрение, че не се изправят срещу предизвикателствата незабавно и директно. Те обикновено не са получавали вниманието, което са искали от техните настойници в началото на живота си.

Роджър, вицепрезидент и директор продажби и маркетинг във фармацевтичната индустрия, е един такъв мениджър. Той се обърна към коуч, когато един от неговите високопоставени служители в областта на маркетинга подкопава усилията на неговия отдел. "Имам проблеми, когато се налага да управлявам Синтия", признава Роджър. "Тя има определени подчинени, които хвали тяхната „усилена“ работа, като култивира лични отношения с президента на фирмата.

Останалите от екипа, които работят добре и постоянно се чувстват пренбрегнати и демотивирани. „Всеки път, когато съм се опитвал да направя забележка за това, тя хитро ми напомня, че президентът я е наел и намеква, че не е моя работа. Честно казано, аз не знам дали това е вярно или не. Колкото повече тя преувеличава своите усилия за сметка на останалата част от екипа, толкова повече нашите клиенти започват да забелязват, че нашият екип има проблеми“, разказва Роджър.

Роджър е най-големият син на електроинженер от Средния Запад. Като дете е израснал гледайки как родителите му се мъчат да свържат двата края, Роджър научил рано в живота как да бъде подкрепа на хората около себе си. Искайки да напредне в кариерата си, Роджър е добил лош навик да избягва конфликтите. За съжаление, неговата нужда от одобрение се превръща в пречка по време на работа, той губи време, защото не може да изрази своя автентичен глас или да управлява ефективно своите подчинени.

Когато Роджър осъзна, че трябва да проведе пряк разговор с президента относно поведението на Синтия отговорът, който получи беше: „Чудех още какво трябва да стане, за да дойдеш при мен“. За да не агубят гласа си мениджърите трябва да се научат да го използват.

Маги Гредък за Harvard Business Review