Общото между създаването на иновации и изяждането на един слон

“Да правиш иновации е като да изядеш слон. Не става бързо, нито наведнъж. Трябва да го направиш на малки парчета. След това да опиташ – дали ти харесва на вкус, за да решиш дали ще продължиш нататък и то отново – на малки стъпки.” Така, образно описа процеса на създаване на иновации Едуард ван Енгеленбург, коуч по иновации и комерсиализация в 3М – компания, смятана за иновативен лидер и регистрирала над 3 000 патента само за 2012 г. Той бе един от основните панелисти в провелата се интерактивна дискусия с международно участие Innovation Talks 2, която събра експерти и заинтересовани в областта на иновациите във Vivacom ArtHall.

Събитието, посветено на темата как се генерират иновации и как се иновират процеси, бе организирано от Магистърската програма по иновации, предприемачество и финанси. Едуард ван Енгеленбург представи гледната си точка чрез модерна видеоконферетнта връзка.

Иновацията е силно свързана с фрустрацията в две посоки, отбеляза той. Едната е фрустрацията на потребителите – от това, че не получават резултатите, които търсят от наличните продукти. Тази фрустрация е източник на иновация. Втората посока е вътрешна фрустрация на иноватора в процеса на създаване и комерсиализация на иновацията, коментира чуждестранният лектор.

„Напоследък, толкова много неща се наричат иновации, че тази дума губи смисъла си. Често под иновация се разбира нещо тотално ново – това рядко се случва и е откритие. Откритието без комерсиализация, обаче, си остава просто откритие някъде из “дебелите книги”. “Вижте iPhone – touch-екраните бяха измислени, както и мобилния телефон. Нов е начинът, по който са комбиниране тези елементи, добавката към тях е леснотата на ползване. Урокът от този пример: наричайте го както искате, но успех е комбинирането по нов начин, който създава нова стойност за потребителите”, посочи още Едуард ван Енгеленбург

“България доказано е страна с голям иновативен потенциал”, сподели от своя страна друг основен участник в дискусията Светла Несторова, зпълнителен директор и Председател на Управителния съвет на “Булстрад Живот Виена Иншурънс Груп.

Според нея, една от причините е, че имаме много фрустрации в по-друг смисъл. Страната ни е пълна с хакери, изобретатели, хора, които заобикалят системата. „Да, това са примери за иновация в “тъмната страна”, но доказват потенциал. Голямата задача е как този потенциал да бъде превърнат в градивен, да създава иновации в “светлата страна” на света.”, посочи тя.

Светлан Станоев, основател на Тhe Business Institute пък припомни модела, описан на предишното издание на Innovation Talks за тригълника на предприемачеството – идея, инвестиции и мениджмънт. Триъгълникът на иновациите е аналогичен – просто ресурсите са по-разнообразни, коментира Станоев. “Опитът ми показва, че - противно на много разбирания – в България слабата ни точка е управлението. Идеи имаме, при добро управление ресурси също могат да се намерят. А мениджмънтът е набор от знания и умения, които се развиват през целия живот”, обясни Станоев. Според него, систематична работа в образованието от ранна детска възраст до университета, и в компаниите, е силно необходимо, за да затворим успешно триъгълника на иновациите и да развием потенциала, който имаме в България.