Едвин Сугарев: КТБ бе умишлено фалирана от институциите

Едвин Сугарев: КТБ бе умишлено фалирана от институциите

КТБ бе доведена до банкрут със задружните усилия на държавните институции и подкрепящите я довчера олигарси. Това заяви Едвин Сугарев на специална пресконференция днес, на която представи свое разследванеи по случая, издадено в книга под заглавие „Аферата КТБ”.

„Атаката срещу банката бе започната от прокуратурата с обиските във фирми, свързани с Цветан Василев и в това няма никакво съмнение.  А сценарият за фалита на банката е създаден два-три месеца по-рано”, заяви Сугарев.  В основата на задвижването на този сценарий стоят две причини – казва той - 1) Разпадането на модела „Кой”; 2) Спирането на проекта „Южен поток”от правителството на Орешарски.

Сугарев разкри, че конкретният повод да се стигне до дълбок и непреодолим разрив между доскорошните „партньори” Цв. Василев и Д. Пеевски е спор по бъдещи финансови проекти, свързани с „Южен поток”.

„Две фирми, близки до Пеевски – макар, че той, ако го питате, няма никакви фирми, само един апартамент и една кола, горкия – са били определени да бъдат подизпълнители у нас по изграждането на газопровода. От тяхно име е било поискано сериозно кредитиране от КТБ, надхвърлящо 1 млрд. лв. Банката е била определена да е финансовата институция, през която ще върви основното финансиране по проекта. Цветан Василев обаче, от своя страна е поискал да му бъдат предоставени  гаранции по кредити. Гаранциите били отказани и така, двамата са се скарали”, обясни Сугарев.

Оттам тръгва и сценарият за фалирането на КТБ, който в крайна сметка се превърна в „един нелицеприятен процес и демаскиращ процес, който ни задължава да се запитаме дали българската прокуратура, БНБ и тайните ни служби работят в полза на държавния интерес, призвани да се борят с октопода на корупцията или просто са пипала на същия този октопод.”, заяви Сугарев.

Ето как той представи накратко хронологията на събитията по задействането на умишления фалит на КТБ:

1. На 13 юни, м.г. прокуратурата стартира показна акция с обиски във фирми, свързани с Цветан Василев на бул. „Цар Борис III” 159.

2. Държавни медии и частни медии, сред които БНР и БТА се включват чрез „обилно” отразяване на акцията.

3. Прокуратурата огласява, че разследва сигнал за подготвяно убийство на Делян Пеевски – нещо, което в крайна сметка се оказа, че не е вярно, но бе достатъчно да създаде паника сред вложителите на КТБ, които изтеглиха над 1 млрд. лв. в рамките на една седмица

„Аз убедено твърдя, че няма банка в България, която би устояла в такава ситуация.”

След което, в сценария, според Сугарев идва ред да се намеси и БНБ. „Само за три месеца с активното участие на Националната банка бе сътворен призрака на финансова дупка от 4,2 млрд.лв. Но, забележете, това са точно тези три месеца, през които банката е поставена под особен надзор и не извършва никаква дейност, най-малкото, не отпуска кредити, за да натрупа такъв пасив.”, коментира Сугарев.

На базата на проведеното от него разследване, той заявява категорично, че до поставянето на банката под особен надзор, по-голямата част от кредитите, обявени впоследствие като Голямата дупка в КТБ, са били обслужвани. „Само броени дни преди КТБ да бъде поставена под специален надзор, Националната банка обяви, че всичко в банковата ни система е наред и даде разрешение на Цветан Василев да купи ТБ „Креди Агрикол България”, посочи още Сугарев. "Какво се случва впоследствие? Какво се случва през тези три месеца, в които КТБ е под специален надзор? Нищо – тя не работи!. Единственото, което се случва, са започналите одити и проверки от различни външни и консултантски фирми.", подчерта Сугарев.

Забавянето на процедурите по специалния надзор по случая с КТБ също е умишлено, смята той.

„Подходът, избран от БНБ - да бави решението за съдбата на КТБ повече от три месеца, без да предприема нищо за оздравяването й, не е точно глупав, а по-скоро престъпен.”, заяви Сугарев. Това е механизмът, чрез който се "обезкървява" на практика банката и се стига до тази грандиозна финансова дупка от 4,2 млрд. лева в активите й, отбеляза той. В основата на това обезкървяване е „манипулативно обезценяване на активите на банката от страна на БНБ по методика, която изобщо не е прилагана спрямо друга кредитна институция – въз основа на чисто предполагаеми прогнози за бъдещото финансово здраве на кредитираните компании”, каза още Сугарев.

"Може би най-драматичното несъответствие със закона при процедурата за отнемането на лиценза на КТБ е липсата на доклад на квесторите за текущото състояние на банката, какъвто те са задължени да направят по силата на чл. 121 от Закона за кредитните институции", посочи той. По думите му липсата на легитимен доклад, не би трябвало да легитимира  и процедурата. „БНБ обаче и нейният управител Иван Искров, използват като щит резултатите от проверките на компаниите-външни одитори. Техните доклади са засекретени, но аз успях да стигна до тази информация и искам да ви кажа, че и тук става дума за огромна манипулация, защото самите компании декларират, че докладите им имат само консултативен характер.”

Според него, по-важно е да се разгледат едни други доклади – например, финансовият отчет на банката към 30 юни, 2014 година, представен заедно с Доклада за текущото финансово състояние на банката от нзначените квестори. С две думи, към 20 юни, когато е датиран въпросният отчет, активите на банката са близо 7 млрд. лв., а общата капиталова адекватност е близо до нормалната. „Четири месеца по-късно, и забележете, след удължаване на първоначално определения срок на надзора с решение на БНБ, активите на КТБ са минус 4,2 млрд. лв.”, казва Сугарев. „Четири месеца са 120 дни или точно времето, което е необходимо, за да станат всички нейни кредити в кредитния потрфейл предсрочно изискуеми.”, допълва той. Заключението на Сугарев е, че е извършено умишлено обезценяване на активите на банката, за да бъдат завладени впоследствие от „други хора”.

Любопитен момент в отношенията БНБ и КТБ е и „твърдоглавият отказ на управителя на Националната банка Иван Искров да се предприемат мерки за оздравяване на банката”, посочва още той. Тук „Мениджър нюз” го попита:

- Как си обяснявате този „твърдоглав отказ”?

- Всички, които познават Искров, и с които съм разговарял покрай разследването ми за КТБ казват, че през целия този период той е бил просто неузнаваем

- Тези ваши източници смятат ли, че е действал под натиск, под принуда?
 

- Моята хипотеза е – ДА!
 

- Доколко достоверни са вашите източници, на какви доказателства се базирате за разкритията, които правите днес, а и във вашата книга?
 

- Това е може би най-трудното разследване, което съм правил през живота си. Изчел съм няколко хиляди страници текстове, свързани с КТБ. Търсил съм възможност да засичам данните с други източници, които могат да ги потвърдят или отхвърлят. Разговарял съм с банкери, с хора от тайните служби. Има и известен дял конфиденциална информация – по разбираеми причини няма да разкрия нейните източници.
 

- Какво трябва радикално да се промени, за да не се стига отново до трус от мащабите на КТБ
 

- Трябва да се въведе някакъв контрол, който не допуска да има хора, над които е само Господ!

В края на пресконференцията Сугарев благодари на фондация "Достъп до информация", тъй като е започнал и приключил  разследването след като печели техен конкурс, финансиран от фондация "Америка за България".

 

 

Ключови думи

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ