Какво иска да каже Борисов?

Какво иска да каже Борисов?

Всъщност такава е съдбата на всички държавници - да бъдат питани, а отговорите и изявленията им да бъдат обсъждани и оценявани. Някои от новите "бисери" на премиера Бойко Борисов в медиите коментира Ясен Бояджиев, в публикацията си за Дойче веле

Едни се бяха успокоили, а други - притеснили, че днешният български министър-председател коренно се е променил. Защото вече говори много по-малко и много повече внимава какво говори. Но ето че той се завърна в целия си блясък от първия си мандат – само за няколко дни заля всички медии с изказванията си и отново напълни рубриките „Цитат на деня”.

Министър-председателят в целия си блясък

„Едно теле или агне има свойството да расте”;

„Не стига, че правим нови (магистрали), а и старите трябва да им асфалтираме";

„Аз понеже имам големи гърди, само за кърменето в мола не ме е питал някой”;

„Като дойде в Банкя (Цветан Василев), значи все едно вече е цунал папата по...”;

„Говорихме си с мъжете, министрите, че ако действително решим в партията да направим жена президент, трябва да имаме мъжете някакъв шанс - за смяна на пола”...

Последното изказване му даде повод отново да засвидетелства и старото си отношение към„разни политолози, антрополози, социолози”:

„Давам им пак да пишат една седмица какво съм имал в предвид, да ми правят анализ на думите. Страшно обичам да коментират какво съм искал да кажа и как съм го казал. Обичам да ги гледам. Толкова са забавни, толкова дълбокомислени погледи, такива интелектуалци, все едно ние, другите, сме някакви тъпанари, а те са умниците на държавата”.

Като оставим настрана усещащите се в тези думи (може би заслужени) подозрение и леко презрение към образованите (или претендиращите за такива), трябва да кажем, че по принцип такава е съдбата на всички политици и особено на министър-председателите – да бъдат коментирани, каквото и да казват. А коментарите, естествено, могат да са различни. Така например шегите му предизвикват у едни възхищение, а у други – възмущение. Въпрос на вкус, на чувство за хумор и на естетически различия.

Звучи като шега и когато не е шега

По-важно е, че понякога, и когато говори сериозно, звучи сякаш се шегува. Така прозвуча, например, твърдението: "Брюксел вярва в нашите контролни органи". Понеже Брюксел може и да им вярва, но със сигурност българите - не.

Или казаното по повод на КТБ и актуалните опити на държавата да си върне потъналите в нея милиарди: "Представете си какво щеше да стане, ако нюхът не ми беше дошъл да вкарам този специален закон за КТБ... През това време виждате какво се случва - за 1 евро се продават огромни компании, цесии..."

Съществуват обаче силни съмнения, че вече никакъв специален закон не може да помогне, защото каквото е трябвало, отдавна е станало. А можеше да не стане и въобще да не се стига до днешната ситуация, ако навремето (включително по време на първия мандат на днешния министър-председател), когато се "наливаха основите" на пирамидата КТБ и с парите на вложителите ѝ се изкупуваха огромни компании на конвейер, „нашите контролни органи” не си бяха затваряли очите. И ако на самия него „нюхът му беше дошъл” още тогава. Когато, впрочем, някои медии ясно описваха схемата на разграбването и всеки, интересуващ се, беше наясно с нея.

Да не се ли "подвеждаме по Румъния"?

Още по-смущаващо обаче, може би заради своята многопластовост, е друго изявление:„Някои сега като кажат „ама вижте в Румъния какво правят”. В България го правим поне три пъти това упражнение. Колко министри бяха арестувани, колко бяха влачени, премиери дори. Вследствие на което се оказа, че всички са най-чисти. Така че, не се подвеждайте по Румъния, ние трябва да гледаме какво е в Германия, Холандия, в тези държави с улегнала десетилетия демокрация. Където действително върховенството на закона е безапелационно. Още повече, България е минала през това. Такива показухи временни... На нас сега ни трябва малко спокойствие”.

Колкото до Германия и Холандия е напълно прав. Само че, докато гледаме към тях, нищо не пречи да се поучим и от румънския опит. Макар и може би без да я копираме дословно, да пробваме поне малко да се „подведем по Румъния”. Защото манталитетът и историческият ни опит, политическите и икономическите ни условия са много по близки до румънските. И защото истината е, че в България „упражнението” с безкомпромисното и независимо от политически сметки и икономически натиск разследване и преследване на корупцията, всъщност, не е правено нито веднъж. България въобще не е „минала през това”. Затова и винаги се оказва, че „всички са най-чисти”.

Що се отнася до твърдението, че „на нас сега ни трябва малко спокойствие”, някои биха казали, че така министър-председателят иска да осигури спокойствие по високите етажи на властта. Защо обаче да не допуснем, че всъщност се опитва подвеждащо да притъпи бдителността на корумпираните, за да се издадат и да бъдат заловени по-лесно?

Ключови думи

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

На днешната дата, 15 юли. Имен ден празнуват Владимир, Владимира, Влади, Владо
Седмичен хороскоп: Звездите за бизнеса от 14 до 20 юли
Тръмп обяви оръжие за Украйна за милиарди и заплаши Русия с мита от около 100%, ако до 50 дни няма споразумение
България е сред най-засегнатите от климатичните промени държави в Европа
Преходът към еврото вече започна: Левовите банкноти в обращение намаляват с 6% от началото на 2025 година
Върховният съд на САЩ даде зелена светлина за закриване на министерството на образованието
Великите слушатели използват три думи, за да пробият защитната черупка на събеседниците си
Годишната инфлация в България се ускори до 4.4%