България изпадна от топ 50 в света по икономическа свобода

Канадският институт „Фрейзър“ публикува новото издание на проучването „Икономическата свобода по света през 2024 г.“. За поредна година начело на класацията са Хонконг, Сингапур и Швейцария, а

България отстъпва и изпада от групата на най-свободните икономики в света в най-новото издание на проучването „Икономическата свобода по света през 2024 г.“ на канадския институт Фрейзър.

Изданието за 2024 г. дава на България оценка от 7,16 т. (от максимум 10 т.), което ни класира на 52-ра позиция в света. За поредна година страната получава най-нисък резултат по отношение на правната система и върховенството на правото. Това е категорията, в която България изостава спрямо всички останали страни членки от региона на Централна и Източна Европа. След пандемията в България се наблюдава отстъпление и по отношение на размера на правителството и регулациите върху бизнеса. В последното издание се регистрира и отчетлив спад на резултата по отношение на стабилността на парите, което е следствие от високата инфлация през 2022 и 2023 година. Комбинацията от всички тези фактори води до отстъплението по икономическа свобода, като България е извън топ 40 на света по всяка една от 5-те водещи категории на проучването.  

Годишният индекс, публикуван в Economic Freedom of the World, измерва степента, в която хората в 165 юрисдикции по света имат право да правят собствен икономически избор. Като цяло тазгодишното проучване установява, че повечето страни са ограничили икономическата свобода след пандемията от COVID-19 

Водени от Хонконг (1-ва), в Топ 10 са още Сингапур (2-ра), Швейцария (3-та), Нова Зеландия (4-та), Съединените щати (5-та), Дания и Ирландия (на 6 място), Канада (8), Австралия и Люксембург (на 9 място).

Средно за всички страни глобалната икономическа свобода се е увеличила от 2000 до 2019 г., но е намаляла през всяка от трите години оттогава, заличавайки повече от десетилетие печалби, сочи още цялостната картина. Ето и още изводи от проучването:

В сравнение с 25-те процента най-малко икономически свободни места, в най-свободните места:

• БВП на човек е 7,6 пъти по-голям;
• най-бедните 10 процента печелят осем пъти повече;
• средният човек живее 16 години по-дълго и е с 40 процента по-доволен от живота си;
• грамотността на младежите е почти универсална и няма разлика между момчетата и момичетата;
• средата е по-чиста; и
• хората са по-толерантни към други полове, малцинства и имигранти.

Обратно, в сравнение с първите 25 процента, в 25-те процента най-малко икономически свободни страни:

• детската смъртност е девет пъти по-висока;
• крайната бедност е 30 пъти по-честа;
• два и половина пъти повече деца работят;
• корупцията е по-висока; и
• само 78 процента от момичетата на възраст от 15 до 24 години са грамотни.

През последните 25 години икономическата свобода в България се разширява, страната бележи почти постоянен икономически растеж и отчита значително подобрение в показателите за сближаване с големите европейски икономики. Въпреки това отстъплението на икономическата свобода в годините след пандемията отправя сериозно предизвикателство пред потенциала за развитие, коментират от Института за пазарна икономика резултатите от проучването на Фрейзър. В условията на продължителна политическа криза и на прага на поредните парламентарни избори, оценките на икономическата свобода дават добър ориентир за приоритетите и политиките, които могат да подкрепят растежа, допълват от ИПИ.  

"Икономическата свобода изисква ясен ангажимент за поддържане на макроикономическа стабилност и добра бизнес среда. Това включва ограничаване на макроикономическите дисбаланси, оттеглянето на държавата от определени сфери и политики в подкрепа на конкурентоспособността. От ключово значение е провеждането на разумна бюджетна политика, спазването на фискалните правила, както и поддържането на ниски преки данъци. На преден план следва да се изведе политиката за намаляване на регулаторната тежест и ограничаване на непотизма, кронизма и дискриминацията в работата на публичната администрация. Огромният фокус остава върху ефективната политика за борба с корупцията и полагането на постоянни усилия за защита на независимостта и осветяване на неправомерното влияние в съдебната власт", посочват още от ИПИ.