Едва 15% от българите плащат за новинарско съдържание, показва доклад на Еврокомисията

Общество

В България и Унгария за новинарско съдържание плащат едва 15,3 на сто от потребителите, показва доклад, представен днес от Европейската комисия. Изследването е обхванало общо девет държави от ЕС, сред които също са Франция, Германия, Италия, Литва, Полша, Испания и Швеция.

За сравнение 34,7 на сто от шведите плащат за новини, а на второ място са поляците с 29,5 на сто. У нас 86 на сто от потребителите научават новините от телевизията, докато за ЕС този дял е 75 на сто. В България и Швеция е най-голям делът на хората, които търсят новини онлайн (60 на сто). България води по дял на потребителите (47 на сто), които се информират от социални мрежи, се посочва в доклада, цитиран от БТА. 

В нашата страна 74 на сто от гражданите търсят новини в безплатни източници при средно 70 на сто дял в ЕС. В изследваните девет страни най-често потребителите се интересуват от новини, свързани с политиката (56 на сто) и обществото (50,5 на сто), докато към разследващата журналистика интересът е около 22%, показват данните.

Гражданите на ЕС все още се доверяват на традиционните медии повече, отколкото на интернет, се допълва в доклада. Отчита се, че най-големите приходи все още се насочват към телевизиите, но делът на печалбите при онлайн изданията бележи ръст. Наблюдава се спад в броя на работещите в европейските медии с 30 на сто в последното десетилетие и днес с тази дейност се занимават около 600 000 души или 0,32 на сто от работещите в ЕС.

Повечето европейци следят новини всеки ден и са свикнали с безплатните вести онлайн. Миналата година печатните издания в ЕС са отчели печалби за 15,5 милиарда евро, докато новинарските сайтове са получили четири милиарда евро. При аудиовизуалните услуги приходите са били 91,4 милиарда евро през 2021 г., като се наблюдава отчетлив ръст на интереса към видеото до поискване (VoD).

Данните показват, че бизнесът с новините в ЕС носи годишни приходи от 20 милиарда евро през 2021 г. за печатни и цифрови медии, и 68 милиарда евро за телевизиите и радиостанциите. При онлайн медиите за последните шест години се отчита увеличение на приходите с 60 на сто.

Телевизиите остават основен източник на новини за европейците (75 на сто), но потребителите постепенно се пренасочват към източници онлайн и те вече заемат второто място, показват изводите от доклада. Наблюдава се постепенно изчезване на малките медии, изразено в спад от 20 на сто от 2008 г. до 2019 г. Прогнозата показва, че преходът на новинарските медии се сблъсква с осигуряването на приходи от онлайн съдържание. Въпреки нарастването на онлайн потреблението, повечето европейци не са склонни да плащат за новини от интернет и приходите се насочват към рекламата, вместо към създателите на новинарско съдържание.

Коментари

НОВ КОМЕНТАР

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Съединените щати, Република Корея и Япония създават система за сътрудничество в Арктика
Москва пое управлението на руските активи на енергийните гиганти Uniper и Fortum
Петролът поевтиня фона на по-добрите перспективи пред предлагането
ЕЦБ: Възходът на китайската индустрия удря тежко германските производители
Слави Трифонов премахна паметната плоча на "Петрохан"
САЩ и Великобритания изстреляха за първи път тежко торпедо от безпилотен подводен дрон
Иран е готов да отвори Ормузкия проток, ако САЩ намалят военния натиск
Годишният ръст на цените на жилищата в България се ускори до 15,5 на сто през второто тримесечие на 2026 г.
Площта на Дания се е увеличила с 300 000 кв. м със стрителството на най-дългия потопен тунел в света
Ефективен подход към неразплатените вземания
Гърция подготвя нови мерки срещу високите цени на горивата
България е на първо място в ЕС по ръст на възнагражденията през второто тримесечие
Вицепрезидент на Google: Квантовите компютри ще разбиват криптирани системи до 2029 г.
„Асарел-Медет“ дари нова машина за Българската антарктическа програма
Готови за новите изисквания към сградите: как WEOZ™ съчетава автоматизация, комфорт и енергийна ефективност
Мигрантската криза в Сеута: Повечето непридружени деца ще останат в Испания
Съединените щати, Република Корея и Япония създават система за сътрудничество в Арктика
Земята е загубила 12,5 трилиона тона лед от Гренландия и Антарктида за 47 години
ЕЦБ: Възходът на китайската индустрия удря тежко германските производители
Депозитите в tbi bank вече могат да защитят спестяванията от прогнозираната инфлация
Времето: Следобед ще е облачно, но без валежи
Венецуелските власти и опозицията се споразумяват да прехвърлят златните резерви на страната в Ню Йорк
Турция е под предупреждение от ЕС заради неправилното управление на пластмасовите отпадъци
Над 40% от работодателите у нас все още предпочитат креативността
Мая Манолова: Първите потърпевши от проверки на КЗП са топлинните счетоводители
Мерц: Германия планира мерки срещу рекордно високите цени на горивата
Радев: Отстранихме олигархията от политическата власт
САЩ са депортирали над 25 000 мигранти в трети страни по тайни споразумения
Проект на Комисията за регулиране на съобщенията: Всеки апартамент и къща да имат собствен пощенски код
Борислав Сарафов се отказва от поста на главен прокурор
Годишният ръст на цените на жилищата в България се ускори до 15,5 на сто през второто тримесечие на 2026 г.