Недостигът на работната сила е количествен и качествен

"През 2012 г. „Ню Йорк таймс“ публикуват статия, която се превръща в новина. Тийнейджърка получава купони за отстъпка в магазин за бебешки артикули. Бащата вижда купоните и се ядосва – откъде накъде този магазин ми праща тези купони и защо насърчава дъщеря ми да забременее. Преди да напише гневно писмо до мениджмънта на веригата магазини бащата води разговор с дъщеря си и разбира, че ще става дядо. Как обаче магазинът знае, че тийнейджърката е бременна? Това се случва благодарение на софтуер. Той е базиран на алгоритъм, който наблюдава поведението на потребители в магазина. С тези софтуери в момента могат да разполагат всички HR отдели. В България само 3% от компаниите използват изкуствен интелект, показват данни на Евростат от миналата седмица. Днес ще си говорим за дигитализацията, за модерни процеси и за това как да управляваме хората. Какво обаче трябва да се случи, преди да отидем на темата за дигитализацията? Нужно ни е модерно трудово законодателство и условия, в които хората да се чувстват добре“. С тези думи доц. д-р Венцислав Савов по управление на човешкия капитал и редактор специални проекти в списание „Мениджър” откри първи HR-форум на списание „Мениджър“, който се провежда днес в Hyatt Regency Sofia. „Next Level HR“ е естествено продължение на дългогодишната стратегия на „Мениджър“ да обсъжда теми, свързани с лидерство и успешни работодателски практики във всички свои канали.

 „Държавата – приятел или препятствие пред ефективната дейност на компаниите“ бе темата на първия панел на събитието с участието на министъра на образованието и науката акад. Николай Денков, зам.-председателят на Българската стопанска камара Мария Минчева, Илия Кръстев, председател на Управителния съвет на Асоциацията за иновации, бизнес услуги и технологии /AIBEST/ и Жулиета Върлякова, заместник-министър на труда и социалната политика.

„Няма да учудя никого, ако кажа, че войната за таланти е тук и тя ще се засилва още повече. Има ли министерство на образованието стратегия как да се справим заедно с това? Тази година бе публикувана за обсъждане модернизация на Кодекса на труда от Министерството на труда и социалната политика. Достатъчни ли са промените, съобразени ли са с изискванията на икономиката и бизнеса. Всичко това ще разберем в този панел“, анонсира акцентите на дискусията модератор на събитието Мирослава Маркова, директор Човешки ресурси на ВМ Финанс Груп.

Настоящият Кодекс на труда е приет през далечната 1986 г. и оттогава е претърпял повече от сто изменения и допълнения, посочи заместник-председателят на Българската стопанска камара Мария Минчева. „В това няма нищо лошо, има и по-стари действащи закони. Има обаче една особеност – общественото-икономически условия бяха различни. Работодателите бяха основно представени от държавата и очакванията на работещите в държавните предприятия са били съвсем различни от тези, които имаме сега. Структурата на самата икономика предполага малко по-гъвкав тип отношения“, каза тя и допълни, че за съжаление, през последните години политическата ситуация е такава, че не предполага готовност за задълбочен дебат и цялостни реформи.

„Съществува риск, че ще се приеме нещо, което няма да е в добра посока като качество. Този дебат трябва да се води на концептуално ниво. За съжаление нагласата на Министерството на труда и социалната политика е, че настоящия кодекс върши работа за целите и нуждите на работодателите и дава добра защита на работниците“, отбеляза още Мария Минчева. Тя представи и предложенията на БСК за промени в трудовото законодателство, вкл. въвеждането на електронна трудова книжка и трудово досие, по-добра регламентация на работата от разстояние, прецизиране на регламентите за работното време, почивките и отпуските, либерализиране на режима за внос на работници от трети страни.

Колкото до работната сила, въпреки кризата в икономиката, е налице и количествен, и качествен недостиг на квалифицирани работници във всички икономически дейности и квалификационни групи, посочи още зам.-председателят на БСК. Причините за това се коренят в застаряването на работната сила (демографски проблем), влошеното качество на образованието, вкл. дисбаланса между хуманитарни и технически специалности, големия брой отпаднали от образование и недобре работещата дуална система на обучение.

Според проучване на БСК, цитирано на форума от Мария Минчева, образованието на 44% от заетите отговаря частично на работата, за която са наети, 22% изобщо не съответства, а 34% съответства напълно. Само 2% от наетите са напълно запознати с изискванията на работодателите за техните умения.

Тя обърна внимание и на установяващата се като нова норма работата от разстояние, която по думите ѝ се познава малко, дори от HR-рите

„В кодекса на труда има цял раздел от 2011 г. където социалните партньори имаха ключова роля. В момента имаме покана от министерството на труда за нови разговори за промяна в тази уредба. Ние събираме информация какво показва по-голямото използване на работата от разстояние. Тук бе нарушен основен принцип на доброволността, тъй като през последните две години работата от разстояние стана задължителна. Това изправи пред редица предизвикателства както компаниите, така и работещите. Трябваше да се осигурят условия, дигитална свързаност и умения за работа в хибридна форма“, каза Минчева.

„Статистиката, доколкото съществува в Евростат, показва, че дори в година на COVID малко над процент се използва работата от разстояние“, добави тя.

„От много години полагаме усилия за въвеждане на електронна трудова книжка. От 2014 г. сме подели тази инициатива. Имаме удоволствието да съобщим, че има узряла политическа нагласа и е създадена работна група, която работи по този въпрос. Скоро вероятно ще се разделим с хартиената трудова книжка и ще минем на трудов регистър по заетостта, в който Агенцията по заетостта ще има основна роля“, обясни тя.

По думите й България е сред последните държави, в които извънредния труд е изцяло забранен и в Кодекса ни са предвидени най-различни отпуски по всевъзможни причини.

„Работодателите се смущават от натрупването на отпуски при ползване на майчинство. Нашето разбиране е, а има и такава практика в ЕС, че за този период изпълнението на трудови задължения се спира и не би следвало работодателите да предоставят допълнителния отпуск, които майките започват да ползват, когато би трябвало да се връщат на работа”, каза Минчева.

Според нея, пътят към икономика с отрасли с висока добавена стойност минава през дигитализация, но и с висококвалифициран труда.

„Що се отнася до вноса на работна сила, има редица инициативи, които идват от европейско ниво. През септември ще бъдат оповестени по-конкретно документите. Целта там е да се намалят административните пречки пред вноса на високо квалифицирана работна ръка в ЕС“, разясни тя.

„Ние апелираме за създаване на единна входна точка, така че за работодателите максимално бързо да се случва този процес“, добави Минчева.

Министър на образованието и науката акад. Николай Денков е съгласен с констатациите, че има недостиг на достатъчно квалифицирана работна ръка.

„Недостиг има, той е факт, той е количествен и качествен. Количественият недостиг е фактор от демографските процеси. Работната ръка в България намалява и намалява бързо. Ако се търси решение на проблема с количеството на работна ръка, това не може да бъде решено само от Министерството на образованието“, каза той.

По думите му през последните години има целеви средства за привличане на студенти от етническите общности с идеята, че може да бъдат привлечени младежи, които ще се обучават в българските висши училища.

„Също така имаме и възможност да се опитваме да увеличаваме броя на кадрите във висшето образование, но това влиза в сблъсък с проблема за качеството. Това, което малко се коментира, е че всъщност имаме широк вход във висшите училище – донякъде основателно, донякъде не. От приетите студенти завършват максимум 60%. Малко се знае, че голяма част не успяват да завършат, защото следването им е прекалено трудно“, съобщи акад. Денков.

По думите на министъра тези които завършват водят до резултат, който показва, че висшистите в България са около 34% от възрастовата група, която се следи. В Европа целевата стойност е 40%, а в някои държави 50%. „По тази причина мерките, които се вземат, са комбинация от няколко типа мерки, насочени към това да се повиши качеството на образованието и да се пренасочат студенти към области, в които има недостиг, както и да се подсили професионалното образование, което дълги години беше изоставено“, каза министърът. „Важно е да се разделят правилно проблемите, за да се разбере защо са такива са решенията, които се предлагат“, добави той.

Министър Денков посочи, че е бил съкратен приема в професионалните направления, които са най-популярни и са били създадени стимули за увеличаване на приема в други области, като енергетика, машинно инженерство, педагогика, математика и тн.

„Крайният резултат е, че има по-добро балансиране на студенти, но нарастването на студентите в дефицитните области все още е ниско. Мерките, които сме взели, са всичко, което системата на висшето образование би могла да направи. Дават се допълнителни стипендии и възможности за сключване на договори с работодателите. Всичко, което можем да направим във висшето образование, е направено“, обясни той.

По думите му истинският проблем е усещането на студентите за реализация.

„Усещането, че ИТ специалистите могат да се реализират, води до огромен интерес. Там нямаме проблем със специалистите. Обратният пример е с медицинските специалности. Там чуждестранни студенти са 58%, включително от Германия, Великобритания и Италия. Образованието е изключително добро. Въпреки това специалистите заминават за чужбина, защото не виждат перспектива за развитие в България. Имаме обща задача с бизнеса, така че кадрите да са наясно, че ще се реализират по най-добрия начин у нас“, каза той.

Сериозни промени през последните години има и по отношение на професионалното образование също има сериозни промени през последните години, като в някои региони приемът в професионалните паралелки е близо 70%, сподели още просветният министър.

„По-важно е, че има доста сериозни инвестиции, които са предвидени по Плана за възстановяване и устойчивост и по Програма образование за издигане на съвсем друго ниво на професионалното образование“, каза той. „Промените са тръгнали, но ние не можем да ги разрешим сами. Трябва да работим заедно с бизнеса“, обобщи акад. Денков.

Област, в която вече имаме достатъчно насищане са техническите специалности и бизнес услугите, отбеляза Илия Кръстев, председател на Управителния съвет на Асоциацията за иновации, бизнес услуги и технологии /AIBEST/.

„Знае се, че децата могат да се реализират в тези специалности. В последните 10 години България извървя голям път в тази посока. Бизнесът свърши доста чрез кариерни форуми, програми, работа с училища и университет, както хора, които преподават като учители. Има страшно много инициативи в тази посока“, каза Кръстев.

„Паралелно с това бизнесът на практика не чака само на образованието, включително през последните години. Бизнесът създава повече кадри на годишна база, отколкото са тези, които излизат от университетите и влизат в бизнеса. Процесът обаче е твърде бавен“, добави той.

По думите му вече не можем да компенсираме това колко голяма е България като пазар и по какъв начин бизнесите у нас могат да се развиват. „Няма как да го компенсираме с промени в образованието, които ще покажат резултати след 5-6 години. Виждаме колко е голяма съпротивата при желание за реформа. В момента тази индустрия в България е изправена пред вододел. Или като държава намираме начин да вкараме хора в България от външни пазари, или голяма част от компаниите, които оперират на българския пазар си търсят хора в чужбина и правят фирми в чужбина. Този процес вече е стартирал. Въпросът е по какъв начин го спираме или обръщаме“, добави Кръстев.

Според него държавата може да бъде по-бърза и адекватна в настоящата ситуация с помощ на сините карти. „В момента, извън това което се случва в Украйна, все повече хора от Русия и Беларус имат желание да напуснат тези държави. В България има доста технологични фирми, които имат около 50 хил. души в Русия и Беларус. В момента тези хора се уволняват в Русия и Беларус и се прехвърлят в дестинации в ЕС, където компаниите имат операции. Понастоящем това би отнело много време, за да се случи в България“, каза той.

„България има възможност да привлече между 4 и 5 хил. души от тези дестинации в рамките на следващите 2 месеца. Това на практика ще бъде най-голямата чуждестранна инвестиция в последните 10 години, ако не и повече“, категоричен е Кръстев. Затова, основен приоритет на държавата трябва да бъде как тези хора да работят в България и да останат тук, тъй като това е шанс, който се отваря за около месец, смята той.

„Това е едно относително просто решение, по което в момента не се прави достатъчно. Водим разговори с кой ли не, но нещата се случват по-бавно, отколкото в други държави“, добави Кръстев.

„За работа от разстояние и сини карти ние вече не се сравняваме със себе си. Всички тези хора, които могат да работят от разстояние, могат да работят във всяка държава от ЕС. Това означава, че ние се конкурираме с компании от целия свят“, обясни той.

Действително в момента процесите са много динамични и следва да се реагира, каза Жулиета Върлякова, заместник-министър на труда и социалната политика.

„Нашето законодателство по наемане на чужденци следва европейското с изключение на последната директива за сините картите. При нас синята карта предполага наличие на документ за висше образование. Европейската директива предполага, че ако има трудов стаж, достатъчен за времето, за което се придобива съответното образование, да има право да получи синя карта. Само това е разминаването“, обясни тя.

По думите й има и други алтернативи на синята карта.

„В момента Закона за издаване на единно разрешение за пребиване и работа вече е за три години. Преди беше за една година. Издаването на единно решение е максимално облекчено – издава се на едно гише. Процесът бе обърнат – първо да се търси риск да се дублира специалност, която имаме на нашия пазар. В момента това не стои. Стига лицето да желае да работи в България, може и лично да внесе документите от името на работодателя. След което следва едно консултиране с Агенция по заетостта, в която тя следва да каже, че тази длъжност може да бъде заета от съответния човек“, обясни Върлякова.

„Важно е да се каже дали тези лица, които работодателя желае да наеме, не са сред т.нар защитени професии. Тези професии предполагат държавата да е убедена, че стандартите, които е дало образованието навън, покриват нашите, както и че ще може да се комуникира на съответния език“, разясни тя, давайки пример с украинските лекари, като заяви, че те не могат да бъдат назначени веднага, тъй като има изискване да знаят български. Има усилия и идеи за облекчаване на процедурите, но тъй като сме външна граница на ЕС трябва да спазваме много стриктно нормите, допълни тя.

„Мислим в посока привличане на таланти. Това са т.нар бързи писти. За съжаление тази потребност ни свари в движение. Държавата няма как да се движи напред без партньорство с бизнеса“, каза тя.

Тя обясни, че средното време за наемане на човек със синя карта е 2 месеца. „В този срок обаче не влиза изискването за легализиран превод на документите в страната по произход, което не влиза в този срок“, добави тя.

Илия Кръстев , че през последните 2 години процедурата е била облекчена. „Тогава нещата се случваха за 6-7 месеца, сега нещата се случват за 3-4 месеца. Няма синя карта да е издадена за 2 месеца. В Словакия и Румъния това се случва за време между 3 и 4 седмици. Румъния в началото на пандемията направи специална виза за дигитални номади. Така че нещата у нас са много назад“, добави той.

„Ситуацията е такава, че част от компаниите, които оперират на българския пазар, ще спрат да оперират, защото нямат възможност да наемат хора извън ЕС и бързо да администрират процес за работа от всякъде. Тези компании наемат отвсякъде хора“, каза той.

По думите на Кръстев това е златна възможност за общините.

„Ние постоянно говорим за това, че София се е превърнала в притегателен център и логистично не издържа. Едновременно с това много компании не искат да отворят физически офиси, например във Враца. Ако тези компании обаче бъдат поощрени и регулациите се облекчат, може да създадат локални екосистеми“, обясни той.

Кръстев е категоричен, че това са неща, които могат да счупят системата или да я направят по-добра.

„Пазарът на труда и възможностите, които имаха хората се изменят толкова бързо, че ако не сме адекватни с нашата нормативна рамка, пазарите, към които се стремим, поглъщат всичко“, предупреди и Мария Минчева.

„Колко милиона украинци има в Полша и колко стигнаха до България? На колко от тях им се поиска полски език? Колко трудно е да станеш медицинска сестра в Германия? Държавата трябва много по-активно, заедно с бизнеса, да работи по привличане на специалисти чрез всички канали“, добави тя.

 По думите й в момента усилията за стигане до добро изходно ниво са огромни.

„Не само заплатата ще накара някой да работи в България. Човек търси много по-широка среда. Това са констатации, които не са от вчера и от днес. Искаме ли икономика, която 50% е търговия, услуги и туризъм? Защото делът на фирмите, даващи висока добавена стойност, все още е отчайващо нисък. Това, къде искаме да бъдем ние, по този начин ще оформим продукта, който ще ни дава образователната система. По този калъп трябва да направим Кодекса ни на труда“, препоръча тя.

„Много са аспектите, по които има какво да се работи, за да има ефективност и да не се обучават секретарки и офис мениджъри, а да се насърчат младите хора да обърнат поглед към техническите специалности. Да се развиват умения, защото, когато знанията ни остареят, трябва да можем да се адаптираме към нова среда“, добави тя.

Министър Денков обърна внимание, че образователната система се променя, макар и бавно.

„Последните 3 години изпълняваме програма подкрепа за дуалната система с 24,5 млн. лв. През последните месеци ми се налага непрекъснато да подписвам писма, за това че фирми се отказват от дуалното образование, защото имат проблеми и ние трябва да прехвърлим паралелката в редовно обучение. Това е един от примерите, че ако не работим заедно, няма как това да се случи“ каза той.

„От няколко години имаме програма „Бизнесът преподава“. По програма „Образование“ имаме 70 млн. лева отделени и планирани, за да можем да оправим цялата система на професионалното образование. Работи се. Както каза г-н Кръстев, съпротивата за всяка една промяна е изключително голяма. Ако не се започне сега, резултатите няма да се видят до три години. За това е важно да се започва веднага. Опитът ми показва, че тези промени може да се случат само по 2 начина – с политическа подкрепа и с обществена подкрепа. Второто изисква тези, които подкрепят ясно да заявят това и гласа им да се чуе пред медиите, така както се чува гласа на онези, които стопират всички“, каза министър Денков.

Основни партньори на Next Level HR: Tek Experts; ARS Bulgaria  

Събитието се осъществява с подкрепата на: sHRedy; Schwarz IT ; WU Executive Academy

Институционални партньори: AIBEST; besa; Българска стопанска камара; Френско-българска търговска и индустриална камара; Международно висше бизнес училище; Университет за национално и световно стопанство ; Нов Български университет