Колко ще е хубаво след 50 години...

"Преди 50 години хората си представяли, че през 2000 година ще се живее чудесно. Тогава, мислели те, ще има сгради с по хиляда етажа и всичко ще бъде автоматично и специално. Добре, че не всички фантазии са се сбъднали!", пише в свой обзорен материал "Дойче веле", с който ви предлагаме да се запознаете.

 Ах, колко хубав ще е животът след 40-50 години! "Връхна точка в техническата революция в областта на домакинството тогава ще бъде електронният готвач. Вместо с готварската лъжица, домакинята вече ще си служи само с електронната карта и компютъра." Така Хайнрих Рикер описва част от представите си за бъдещето в книгата си "Животът през 2000-та година", издадена през 1966-та. "Бъдещето ще бъде рай за всяка домакиня", пише още той и продължава: "Достатъчно ще бъде тя да подаде с електронната карта кода на ястието, което желае, и в тенджерата автоматично ще се изсипят всички необходими продукти."

 Видеотелефони, прахосмукачки-самоходки, легла, които сами да поставят и гладят чаршафите, тапети, които да променят цвета си и да светят като лампи, стени от специален материал, които да не пропускат никакъв шум в къщата и всичко да бъде "автоматично" и "специално"... Такива са били фантазиите на хората през 1950-те и 1960-те години за онова, което ще последва от 2000-та нататък. Някои от тях всъщност са се сбъднали. Други обаче и днес изглеждат налудничави.

 Специалната година 2000

 Никога обаче фантазиите за бъдещето не са били толкова многобройни и пъстри, както по онова време. Икономическото чудо след Втората световна война кара хората да вярват, че мечтите им могат да се сбъднат. Тогава изписаното 2000 като година им изглежда толкова "специална" и "различна", че и представите им за бъдещето стават "специални". Писатели, книгоиздатели, сценаристи, рекламодатели използват цифрата "2000" за многобройни проекти. Американското издателство "Уолт Дисни" пуска на пазара дори цяла серия от списанието "Мики Маус" под мотото "2000-та година", с която спира дъха на най-малките си читатели. И малки, и големи започват да фанатзират как след 40-50 години хората ще живеят в къщи под водата, на Луната или в блокове, които са дълги по няколко километра. Това, за което обаче тогава никой не говори, е бъдещето на климата. И логично - през 1950-те и 1960-те обикновените хора въобще не се и замислят за глобалното затопляне - нещо, за което днес обвиняваме именно модерният начин на живот.

 Тогава мислите са насочени към "по-бързите, по-високите, по-далечните" неща и измерения. А ключовите думи на тогавашните представи за бъдещето са "автоматизъм" и "американско". Смятало се е, че американците вече изпреварват другите страни - с небостъргачите си, с гъсто населените си градове, с големите си автомобили, автомати, хладилници и миялни машини във всеки дом.

 А дали не са се страхували все пак от бъдещето? Не, такова нещо тогава не е имало. Точно обратното - оптимизмът е огромен. Навремето хората са убедени, че през 2000-та година всички инфекциозни болести ще са изчезнали и че дори и престъпността ще е излечима.

 Политическите системи нямат значение за напредъка - така смятат някои през 1950-те и 1960-те. Най-известният тогава футуролог - Херман Кан прогнозира, че през 2000-та година икономиката на ГДР ще бъде втора по ръст в света след тази на ФРГ. Само че това така и не се случва. Разпадането на Източния блок е и най-силното доказателство, че прогнозите от онова време са пресилени или дори напълно погрешни. Постепенно професията на футуролозите губи своя чар. През 1999-та "Ханделсблат" пише в тази връзка, че те вече биват ангажирани само за да забавляват хората с "веселите си приказки". Вече никой не им вярва - това, което има значение, са тенденциите на времето, а не фантастиката. А както знаем, тенденциите се променят.

И растежът си има граници...

Глобалните промени, изчерпващите се природни ресурси, засилващата се грижа за опазване на околната среда - всичко това разколебава оптимистичната вяра в икономическия растеж и в напредъка. Още през 1972 на пазара излиза книгата "Границите на растежа", която преобръща по едва ли не фатален начин представите на хората. Постепенно започва да се говори за "по-бавно, по-ниско и по-близо". Оспорван става и напредъкът в медицината. А и наистина ли искаме да живеем вечно, наистина ли искаме общество на столетници и изкуствено създадени деца, питат се хората.

 Факт е, че някои от фантазиите и прогнозите от 1950-те и 1960-те години се сбъдват напълно - днес има видеотелефони, има прахосмукачки-самоходки и т.н. Други се сбъдват така да се каже наполовина - като предсказанията за това, че "шпиони ще четат писмата ни без изобщо да има нужда да ги отварят". Това е вярно, но по един съвсем различен начин, нали? Т.е. наполовина.

 Някои опасения и предсказания пък, както вече споменахме и по-горе, въобще не стават реалност. Така например преди около 100 години в Ню Йорк се опасявали, че конските изпражнения по улиците ще стигнат чак до первазите на първите етажи на къщите, ако движението продължи да нараства. По улиците на Ню Йорк обаче днес има доста по-малко конски изпражнения, отколкото по онова време - и то при доста по-усилено движение.